Решение № 482 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501884 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 15251/17 г. по описа на СГС срещу решение по същото дело № 260 027/04.03.25 г. и с частна жалба от ищеца срещу определение 261731/25 г., с което на основание чл. 248 ГПК съдът е отказал да допълни решението в частта за разноските, като присъди целия доказан като заплатен от ищеца адвокатски хонорар. Делото е върнато за повторно разглеждане в нов състав поради воденето му срещу наследник на починал през време на процеса ответник, който пред ВКС (в производство по чл. 303 ГПК) доказва, че е заявил отказ от наследство преди да бъде конституиран като страна на основание л. 227 ГПК.

При повторното разглеждане СГС, като е установил, че всички наследници по закон на починалия ответник са направили отказ от наследство, на основание чл. 11 ЗН, с определение от 21.09.21 г., е конституирал като страна в процеса държавата, представена от Министъра на финансите.

Поради изричната разпоредба на чл. 61, ал. 2 ЗН Държавата е поискала да се установи паричният еквивалент на имуществото на починалия ответник, за да приеме наследството под опис. Видно от удостоверение от ОББ „Пенсионно осигуряване“, на 31.05.2012 г. наследничката на починалия на 28.03.2012 г. П. М. И. – Б. С. В. (негова майка) е изтеглила сумата 308.15 лв. (л. 438). Същата на 15.11.2012 г. е заявила отказ от наследството на сина си, който (отказ) бил вписан под № 7 в Книгата за отказите от наследство към РС Сливница. Въпреки установяването на това обстоятелство, СГС е 1 осъдил конституираната като ответник Държава, в лицето на Министъра на финансите.

Недоволен от решението е ответникът, който оспорва процесуалната си и материалноправна легитимация относно задълженията на починалия П. М. И..

При така установеното настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Направено е смесване между процесуалната възможност, регламентирана в чл. 56 ЗН, при която заинтересован от унищожаване на отказ от наследство кредитор може да поиска неговото унищожаване, ако с това се засягат негови интереси, и нищожността на направения отказ от наследство след вече осъществено предходно приемане на наследството чрез конклудентни действия. Във втория случай нищожността е изначален порок, съобразно чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД (липсва предмет на отказа от наследство като едностранна сделка) и тази нищожност следва да бъде зачетена от съда във водения процес. Прогласяването на нищожността на отказа от наследство, следхождащ приемането му, не е обвързана от срок, какъвто е установен за упражняване на потестативното право, аналог на Павловия иск (чл. 56 ЗН). Задължението да установи и конституира наследниците на починала страна съобразно чл. 227 ГПК е на съда.

Погрешната негова преценка при определяне на наследника на починалата страна обосновава липса на процесуална легитимация на конституирания (а в конкретни случай липсва и материалноправна легитимация).

Поради това, като е конституирал на мястото на починалия ответник Държавата, вместо Б. В., СГС е постановил недопустимо решение.

Недопустимостта на решението обосновава неправилност и на изводите, направени в обжалваното определение, което произтича от изводите на съда по съществото на спора. Същото следва да се отмени, без да се анализира доводите за неговата неправилност, разгърнати в частната жалба.

Тъй като ищецът не е причина за направените с настоящото решение изводи – същото се обезсилва поради процесуални нарушения на съда, спрямо него не следва да се прилагат превантивно-санкционните последици на разпоредбата на чл. 78 ГПК и поради това поисканите да бъдат възстановени на Министъра на финансите разноски с естество на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъдат понесени от ищеца.

След обезсилване на решението, делото следва да се върне за повторно разглеждане от друг съдебен състав, който да конституира действителния правоприемник на починалия ответник съобразно изискванията на чл. 227 ГПК.

Водим от разгърнатите съображения САС:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение 260 027/04.03.25 г., постановено по гр.д. 15251/17 г. по 2 описа на СГС.

ОТМЕНЯ определение 261731/25 г. постановено по гр.д. 15251/17 г. по описа на СГС.

ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3