Определение № 522 от 11.06.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Разград, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Валентина П. Димитрова като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500272 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2366/28.05.2025 г., подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юрисконсулт Б.Д., срещу Разпореждане № 1421/04.05.2025 г, постановено от Районен съд - Разград по ч. гр. дело № 776/2025 г., с ко ето отхвърлена изцяло молбата на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. И. Ф. с постоянен адрес в ******** за дължими суми по договор за паричен кредит, Microcredit Online № 8062-00201199/15.04.2024г.,сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД.

В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго по спора, с което подаденото заявление да бъде уважено.Цитира се съдебна практика на окръжни съдилища.

За да се произнесе по частната жалба, Разградският окръжен съд съобрази следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в установения за това срок , при наличие на правен интерес и спазване на изискванията за редовност , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. И. Ф. за следните суми по договор за заем, сключен между него и заемодателя „Микро Кредит“АД на 15.04.2024г., както следва: главница в размер на 700 лв. ,ведно със законната лихва, считано от 27.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата; договорна лихва в размер на 84,92 лв. за периода от 15.5.2024 г. до 15.10.2024 г. /срока на договора/ ; сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 436,56 лв. , отново за срока на договора; лихва за забава по договор за заем в размер на 71,43 лв., както и разноските в производството.

В заявлението е посочено, че претендираното вземане произтича от Договор за заем Microcredit Online № 8062-00201199 /посочен в заявлението като CrediNet № 8062-00201199/, сключен на 15.04.2024г. между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и Д. И. Ф., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 700,00 лева платима на 4 месечни погасителни вноски с краен срок на плащане 15.10.2024 г. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 40,47% и ГПР в размер на 48,90%. Общата сума за погасяване е 784, 92 лева, а размерът на погасителната вноска е 130,82 лева. Приложен е Договор за допълнителни услуги към договора за кредит, с поред който на длъжника като клиент е предоставен пакет от допълнителни услуги 1

„Разглеждане до минути“, за който се дължи възнаграждение в размер на 436,92 лева, вносими на 4 месечни вноски по 72,76 лева.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се позовава на Приложение № 1 от дата 21.08.2024 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит" АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Д. И. Ф., произтичащи от Договор за заем за Microcredit Online № 806200201199 и Договор за допълнителни услуги към заем за Microcredit Online № 8062-00201199/15.04.2024г. и двата от дата 15.04.2024 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор, като твърди, че длъжникът е уведомен за това обстоятелство.

Съдът е счел заявлението за нередовно, като с разпореждане № 1342 / 25.04.2025 г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да посочи извършените от длъжника плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. В същото разпореждане заявителят е предупреден за последиците по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, а именно че при неизпълнение указанието на съда заявлението ще бъде отхвърлено.

Разпореждането е връчено на заявителя на 30.04.2025г. и в предоставения срок е постъпила молба с вх. №4266/02.05.2025г., като в същата заявителят не е посочил извършените от длъжника плащания с аргумента, че подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Отказът си да издаде заповед за изпълнения в полза на частния жалбоподател съдът е мотивирал по следния начин:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му. Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Приел е правилно и законосъобразно ,че за правоотношението между страните е приложим Законът за потребителския кредит, посочвайки текстовете на чл. 10 и чл. 11, уреждащи формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.Съобразил е също така, че съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Приел е, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл.22 от ЗПК, съобразявайки постигнатата договорка за „предоставяне“ от страна на кредитодателя на „допълнителни услуги“ - „Разглеждане до минути“, за които е задължил кредитоискателя с възнаграждение в размер на 436,92 лева и при главница от 700.00 лв. с общо задължение за периода на договора в размер 1221,48лв. Приел е правилно и законосъобразно, че така постигнатата договорка противоречи на закона и е нищожна и с нея се заобикаля забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК, като по този начин посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.Приел е наличие на нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК. Счел е също така от правна страна ,че в полза на заявителя не може в случая да се издаде заповед само за плащане на главницата, при липсата на информация относно извършените плащания, които да съобрази в своя акт по същество.

Поради посочената нередовност на заявлението е постановил и отхвърляне на същото.

В настоящия случай въззивният съд също приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като макар и да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно цедиране на вземането, то липсват такива за безспорното съобщаване на длъжника за извършената цесия, като в случая вземането на заявителя произтича не от самия договор за заем, а от сложен фактически състав.

Няма спор, че производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление 2 установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В случая не е налице индивидуализация на вземането по основание и размер, тъй като липсва изобщо информация налице ли е погасяване на някое от задълженията по договора и в каква част, при положение, че в договора е посочена възнаградителна лихва по същия в порядъка на 155,80 лв., а е налице допълнителна договорка за заплащане на допълнителни услуги в размер на 800,10 лв. В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните от районния съд нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, както и налице ли са извършени плащания по договорените допълнителни услуги.

В този смисъл окръжният съд счита, че с оглед на изложеното атакуваното разпореждане на РРС се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1421/04.05.2025 г, постановено от Районен съд - Разград по ч. гр. дело № 776/2025 г., с ко ето отхвърлена изцяло молбата на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. И. Ф. с постоянен адрес в ********* за дължими суми по договор за паричен кредит, Microcredit Online № 8062-00201199/15.04.2024г.,сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3