Решение № 247 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20241000501039 по описа за 2024 година

С решение от 31.08.2023г по гр.д. № 4862/2022г. по описа на Софийски градски съд 1- 10 състав са осъдени Окръжен съд Русе и Народното събрание на Република България, да заплатят солидарно на К. Л. А. ШИРКЕТИ (АД), KAYATUR

LOJISTIK ANONIM SIRKETI/, регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на управление: Република Турция, град Истанбул, на основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, сумата от 125 834 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на свободното упражняване на правото на притежание, поради отнемане в полза на държавата на собствените на ищеца товарен автомобил влекач, марка „Мерцедес Бенц“, рама № WDB9340321L894480 с турски per. № ******** и полуремарке марка „Фроенхоф“, рама № NLRCAEAAACF015215 с турски per. № ********, заедно със законната лихва от 12.05.2022 г. до окончателното плащане. Със същото решение са отхвърлени исковете по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от нарушение на свободното упражняване на правото на притежание, поради отнемане в полза на държавата на собствените на ищеца товарен автомобил влекач, марка „Мерцедес Бенц“, рама № WDB9340321L894480 с турски per. № ******** и полуремарке марка „Фроенхоф“, рама № NLRCAEAAACF015215 с турски per. № ********, за разликата над 125 834 лв. до пълния предявен размер от 165000 лв. и по чл.2а, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 38970 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправното лишаване от ползване на двете ППС за периода от 01.01.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от ответника Окръжен съд Русе чрез административен ръководител Н. Ч.. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че постановеното по чл.242а от НК отнемане на превозни средство в полза на Държавата, представлява нарушение на правото на ЕС съгласно чл.2 пар.1 от Рамково решение 20058212г вр. чл.17 пар.1 ХОПЕС, в каквато насока са изложени подробни съображения. Изтъква се като довод, че ОС Русе не е имал задължението да тълкува 1 национална правна норма, нито да отправя преюдициално запитваме до СЕС за съответствие на чл.242а НК с чл.2 пар.1 от Рамковото решение, като в тази връзка се сочи, че решение на СЕС от 14.01.2021 г по дело С-393/2019г и тълкуването на КС в решение № 12/30.19.2021г по к.д.№ 17/2022г са постановени след влизане в сила на решението по ВНОХД №.

650/2019г на ОС Русе, поради това няма как решаващият съд да е бил обвързан от тяхното действие. Изтъква се още, че неправилно съдът приел, че РОС е допуснал нарушение, което е „достатъчно съществено" по смисъла на чл.2в ал.1 ЗОДОВ, както и че е налице причинна връзка между соченото нарушение на РОС и претендираните вреди. И на края, в условията на евентуалност, се посочва, че е присъдено прекомерно обезщетение съобразно първоначалната експертиза, изразяващо се в пазарната стойност на отнетото МПС, без да се вземе предвид допълнителната експертиза, отчитаща амортизацията на въпросния автомобил. Иска се отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и вместо това отхвърляне на исковете, евентуално отхвърляне на над размер от 44 664,12лв до присъдените от 100 587лв.

Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от ответника Народно събрание на РБ, представлявано по пълномощие от Е. Ц. и Л. Т.. Твърди се на първо място недопустимост на исковете насочени против НС и съответно недопустимост на решението в тази му част, тъй като НС не е процесуален субституент на Държавата по реда на ЗОДОВ, в каквато насока са развити подробни съображения. Евентуално, ако не бъдат възприети тези доводи, се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, като се акцентира на липсата на нарушение на правна норма на ЕС, за да се ангажира извъндоговорната отговорност по чл.4 § 3 ДЕС, както и че не е налице пряка причинна връзка между твърдяното нарушение и настъпилите вреди. Изтъква се, че не е отчетена отговорността на дружеството ищец при изпълнение на митническия режим- транзит, и че не може да се черпят права от собствено неправомерно поведение. Посочва се също и че съдът неправилно е кредитирал първоначалната експертиза, определяща пазарната стойност на отнетото МПС, без да се вземе предвид допълнителната експертиза, отчитаща амортизацията на въпросния автомобил. Иска се отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и вместо това отхвърляне на исковете.

Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от ищеца К. Л. А. ШИРКЕТИ (АД), KAYATUR LOJISTIK ANONIM

SIRKETI чрез пълномощник адв. С. М. АК Хасково. Поддържат се оплаквания, че съдът не е взел предвид, че доверителят му противоправно е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ, и че следва да бъде възмезден за търпените вреди и пропуснати ползи от деня на незаконното отнемане на МПС. Иска се отмяна на решението в отхвърлителните части и уважаване на исковете в претендираните размери.

Постъпила е частна въззивна жалба от ищеца К. Л. А.

ШИРКЕТИ (АД), KAYATUR LOJISTIK ANONIM SIRKETI чрез пълномощник адв. С. М. АК Хасково против определение от 21.12.2023г по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за присъждане на допълнителни разноски.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС.

Ищецът ищеца К. Л. А. ШИРКЕТИ (АД), KAYATUR

LOJISTIK ANONIM SIRKETI е изтъкнал като правопораждащи факти, че е собственик на описани ППС, с които през м.ноември 2018 г. през Република България е извършен международен транзитен превоз на товари от Република Турция до Република Полша.

Водачът на превозните средства Р. Г., гражданин на Република Турция, на длъжност шофьор в ищцовото търговско дружество, бил привлечен като обвиняем и осъден с влязла в сила присъда, потвърдена с решение № 2/10.01.2020 г., постановена по ВНОХД № 650 по описа за 2

2019 г.на ОС - гр. Русе за осъществени престъпни състави по чл. 242а от НК и чл. 202 ал. 2 т.

1, вр. чл. 201 от НК. Твърди, че му е било отказано да бъде конституиран като страна в досъдебното производство, в производството по НОХД № 180/2019 г. на PC-Бяла и по ВНОХД № 650/2019 на ОС - гр. Русе, за да оспори неоснователното отнемане на двете ППС и тяхната парична оценка. Постановената и влязла в сила присъда в частта за отнемане в полза на Държавата на средството, чрез което е извършено престъплението (двете ППС-та), които не са собственост на осъденото лице, представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, както от страна на ОС - гр. Русе, който автоматично е приложил националното право, без да съобрази съответствието му с норми от по-висш ранг, така и от страна на НС, което не е упражнило правомощията си и задълженията си да съобрази националното право и по-специално чл. 242а изр. последно от НК с общностното право.

Претендира в обезвреда за извършеното нарушение обезщетенията в размер на стойността на отнетите превозни средства и на ползите от ползването им, от които е лишен.

Ответникът Народно събрание оспорва допустимостта на иска, поради липса на активната процесуална легитимация, за това, че за него съществува друг ред за обезвреда чрез претенция срещу виновния служител Р. Г.. Оспорва и своята пасивна легитимация като процесуален субституент на Държавата, тъй като не е административен или правозащитен орган - не е легитимиран да отговаря пред частноправни субекти за вреди. Отделно от това счита, че гражданският съд не е легитимиран да преценява правилността на присъда на наказателния съд. Оспорва редовността на исковата молба и се позовава на липса на посочена конкретна правна норма на правото на ЕС, която да е нарушена, както и на причинно-следствена връзка между нарушеното право на ищеца и настъпилите за него имуществени вреди и противоправното поведение на НС.

Ответникът Окръжен съд гр. Русе оспорва исковете и също се позовава на липса на твърдение за конкретната нарушена норма от правото на ЕС. Твърди, че в постановеното решение по ВНОХД № 650/2019 г. е приложена императивната правна норма на чл. 242а, изр. 2 от НК във връзка с отнемането на превозните средства, с които е осъществено престъпление, независимо чии собственик са процесиите ППС-тата. Счита, че евентуалното нарушение на ПЕС не е достатъчно съществено, тъй като съдът не е превишил границите си на свободата на преценка, а се е съобразил с ясна императивна норма на националното право и не е действал съзнателно във вреда на ищеца. Счита, че не е налице причинно следствена връзка между евентуалното нарушение на общностното право и причинената вреда.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че с присъда № 10/16.08.2019 г. по НОХД № 180/19 г. на PC-Бяла, потвърдена c решение № 2/10.01.2020 г. по ВНОХД № 650/2019 на ОС – Русе, влязла в сила на 10.01.2020г., Р. Г. е осъден за това, че пренесъл през държавната граница стока (автомобилни гуми) на обща стойност 145 161 лв. в нарушение на Конвенция ТИР и Регламент /ЕС/ № 952/2013г., разтоварил стоката на територията на страната, което представлява престъпление и като длъжностно лице присвоил 218 бр. автомобилни гуми, собственост на „Гудиър Ластиклери“ Т.А.С. - Турция, на обща стойност 145161 лв., като длъжностното присвояване е в големи размери и представлява престъпление по вр. 202 ал.

2, т. 1, вр. чл. 201 от НК. Със същия акт и на основание чл.242а НК е постановено отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за пренасяне на стоката — товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с турски регистрационен номер на влекача ******** и полуремарке марка „Фроенхоф“, с турски регистрационен номер № ********, ведно с талони за МПС, документи за технически преглед, калъфи за документи /всички дотук по два броя/, контактен ключ и дистанционно управление за МПС.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Възражението за недопустимост на решението спрямо НС въззивният съд приема за 3 неоснователно. Процесуалната легитимация се определя отпринадлежността на правото на иска и от твърденията в исковата молба. В случая ищецът е твърдял, че търпи вреди от бездействието на държавен орган - Народното събрание, поради това, че същото не е провело законодателна дейност по отмяна на определен законов текст, който е в противоречие с общностното право. Доколкото вредите са претендирани от Държавата, като правен субект, и се твърди, че са причинени от противоправно бездействие на неин орган — Парламента, то няма пречка искът, предявен по този начин да бъде разгледан по същество, като в процеса участва процесуалният субституент на държавата - Народното събрание.

Не е спорно и видно от мотивите на присъдата е, че е прието за установено, че ищецът е работодател на посъдимия и по този повод му е възложил на управлява процесните ППС да осъществи превоз на стоки до получател и завърши транзитния режим, за което е имал надлежни документи, и че ищецът в качеството на работодател не е възлагал на осъденото лице конкретното престъпно деяние. Следователно, фактически правилно е прието, че липсва съпричастност на ищеца като възложител и собственик на превозните средства, с които е осъществено престъплението чрез премахване на митническите пломби, поставени на вратите на товарния автомобил и разтоварване на товара в нарушение на Конвенция ТИР и Регламент №952/2013г СЕС.

По съществото на въззивните жалби съдът приема следното:

Претенцията, предявена срещу Окръжен съд Русе, следва да бъде уважена.

За да се ангажира отговорността на посочения ответник, следва да се установи наличието на три предпоставки: 1) нарушение на правна норма на правото на ЕС, която да предоставя права на частноправните субекти; 2) достатъчна същественост на нарушението;