Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1730 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1684/2024
Вид
Определение № 1730
Подписан
26.06.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Мария Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1730 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501684 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М.К., против Определение № 5958 от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5296/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на ответника по делото „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 за изменение на постановеното по делото Решение № 1431 от 29.03.2024 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател чрез пълномощника си излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като счита, че прилагайки директно НМРАВ съдът е нарушил правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от чл. 47 от ХОПЕС, съответстващ на чл. 6 от ЕКПЧ. На следващо място изтъква, че съдът е сгрешил при изследване на правоотношението и основанието на исковете, като поддържа, че в случая е реализирана защита по отношение на претенции, чиито фактически състави са свързани, а предметът на доказване не предполага коренно разнопосочни действия. Посочва, че процесуалният представител на ищеца не е посочил в коя от хипотезите на чл. 38 от ЗАдв. е осъществил безплатна адвокатска помощ и липсват доказателства да е налице някое от основанията по чл. 38 от ЗАдв. Поддържа, че върху размера на адвокатското възнаграждение не следва да се начислява ДДС, тъй като осъществяването на безплатна правна помощ е безвъзмездна доставка, която не подлежи на облагане с ДДС. По изложените съображения моли да бъде изменено обжалваното определение, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено от 960 лв. на 200 лв. Моли също така на основание чл. 631 от ГПК да бъде спряно настоящото производство до произнасяне по дело С-744/2023 г. на СЕС, образувано по преюдициалното запитване за това дали се дължи ДДС върху адвокатско възнаграждение, което е осъществено в условията на безплатна правна помощ.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М. оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че по делото са обективно кумулативно съединени два иска и съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете, като минималният размер на това възнаграждение е 400 лв., а съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. Поради това при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. По тези съображения моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Съдът като се запозна с доводите на страните и с доказателствата по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 5296/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на Г. Г. Б., ЕГН ********** от гр. П., бул. „Н.В.“ № 88 чрез пълномощника й адвокат Б. З. против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40- 46, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4236805 е нищожен и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 10 лв., като частичен иск от общо 300 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4236805, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е формулирано искане да бъде привлечено като трето лице помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“ ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46.

С Определение № 9414 от 17.08.2023 г., постановено на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът е предоставил възможност на ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да изложи какъв правен интерес има от привличането като трето лице помагач на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С молба от 02.11.2023 г. ищецът чрез пълномощника си е направил изявление, че не поддържа искането за конституиране на трето лице помагач и моли от същото като трето неучастващо по делото лице да бъдат изискани документи по реда на чл. 192 от ГПК.

С Решение № 1431 от 29.03.2024 г. съдът е уважил изцяло предявените искове, като в частта за разноските е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на адвокат Б. С. З. от АК-София, с адрес в гр. София, ж.к. „Зона-Б-5“, бл. 15, вх. Е, ет. 6, ап. 117 сумата от 960 лв. с ДДС, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца по двата обективно съединени иска.

С молба от 12.04.2024 г. ответникът „Файненшъл България“ ЕООД чрез пълномощника си е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност и недължимост на ДДС, тъй като се касае за безвъзмездна доставка.

С молба от 29.04.2024 г. Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М. е намерил искането за неоснователно, като е изложило съображения по съществото на същото.

С Определение № 5958 от 16.05.2024 г. съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на пълномощника адвокатско възнаграждение.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира частната жалба за 2 недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е било страна в производството пред първоинстанционния съд.

Една от процесуалните предпоставки за възникване на правото на обжалване на актовете на съда е лицето, останало недоволно от съдебния акт, да е било страна в производството по делото. В противен случай същото няма правен интерес от обжалване. В случая страни в първоинстанционното производство са били ищцата Г. Г. Б. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Частната жалба е подадена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който не е участвал в производството по делото, нито като главна, нито като подпомагаща страна. Вярно, е че в исковата молба е било формулирано искане за привличането му като трето лице помагач, но ищецът е оттеглил това свое искане преди първото по делото съдебно заседание, и доколкото съдът изрично не е конституирал лицето като подпомагаща страна, същото не е станало такава. Поради това за частния жалбоподател липсва правен интерес от обжалване на постановеното по делото определение по чл. 248 от ГПК, частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

На основание чл. 77 от ГПК частният жалбоподател, инициирал въззивно производство, следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив дължимата държавна такса по т. 19 от ТДТГПК, която не е събрана от първоинстанционния съд.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 21458/20.06.2024 г., подадена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 против Определение № 5958 от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5296/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1684/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив държавна така по чл. 19 от ТДТГПК в размер на 15 лв.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3