Решение № 4600 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4600 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100507749 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 5185/23.05.2022г., постановено по гр. дело № 69096/2021г. по описа на СРС, 120-и състав, с което са уважени предявените от ищците Р. Д. М. и Н. П. М. искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 740 лева, представляваща вземане-предмет на и.д. № 20148380404304 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – СГС, поради погасяването му по давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Неправилно и в противоречие със закона СРС приел, че давността тече докато трае исковото производство и че до приключване на устните състезания на 12.04.2022г. изтекъл петгодишният давностен срок. Съдът не следвало да съобразява периода след предявяването на иска. Ако фактът не се бил осъществил към подаването на исковата молба искът се явявал неоснователен – позовава се на употребеното от законодателя в нормата на чл. 439 ГПК минало време на глагола „настъпили“, на обстоятелството, че ответникът оспорил иска, основан на давност. Позовава се и на приложение на чл. 3 ЗМДВИП – за периода на обявеното извънредно положение от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не текла. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците Р. Д. М. и Н. П. М. депозират писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата. Намират, че давностният срок в случая бил тригодишен. Излагат подробни съображения в тази връзка. Давността се считала прекъсната по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД с предявяване на иск от носителя на спорното право – кредитора, предвид на което длъжникът не можел да прекъсне течащата в негова полза погасителна давност. Приложение намирала разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Сочат съдебна практика. Молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 01.07.2013г. се установява, че същият бил издаден въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2012г., издадена по ч.гр.д. № 20425/2012г. по описа на СРС, 92-и състав.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, 2

ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 22.04.2014г. ответникът, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Б. да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Ето защо съдът приема за установено, че на 22.04.2014г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело, след образуването му, били извършени изпълнителни действия.

3

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява изпращането на съобщенията за налагане на запор върху вземанията на длъжниците по банковите им сметки на 25.04.2014г. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д. 3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС).

В отговор на полученото на 08.05.2014г. запорно съобщение, на 09.05.2014г.

„Банка ДСК“ ЕАД изпратила писмо, от съдържанието на което се установява, че длъжникът Р. Д. М. имал открити три банкови разплащателни сметки – една в евро и две в лева и спестовна в евро. Длъжникът Н. П. М. имала две левови разплащателни сметки. Запорът бил наложен, но имало и предишно наложени такива по описаните в писмото изпълнителни дела.

В отговор на полученото на 09.05.2014г. запорно съобщение, на 12.05.2014г.

„СиБанк“ ЕАД изпратила съобщение, че длъжникът Р. Д. М. имал открити банкови сметки в лева и евро, които били без авоар, и блокирани на основание предходни запори. Длъжникът Н. П. М. не била клиент на банката.

В отговор на полученото на 08.05.2014г. запорно съобщение, на 19.05.2014г.

„Първа инвестиционна банка“ АД изпратила съобщение, че длъжникът Н. П. М. имала банкова сметка в клона на банката в гр. Кърджали. Запорът бил наложен в посочения размер, но по сметката нямало наличности.

Настоящият съдебен състав намира, че когато запорното съобщение е изпратено до банка, в която длъжникът има банкова сметка, какъвто е и разглежданият казус, наложеният запор има действие както по отношение на наличните суми, така и по отношение на бъдещите постъпления по сметката и запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение до настъпване на някое от посочените по-горе 4 обстоятелства.

На 01.02.2016г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД депозирал молба с искане да бъдат извършени справки в НАП с оглед налагането на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците и да бъде насрочен опис на техни движими вещи. Съдебният изпълнител разпоредил изготвянето на справки. Нова молба с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжниците и запор на трудовите им възнаграждения взискателят поискал с молба от 22.03.2017г. Съдебният изпълнител постановил да бъдат изготвени справки.

Както бе посочено по-горе изготвянето на справки не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Същинско изпълнително действие би съставлявало извършването на опис и оценка на вещ, но в разглеждания казус от доказателствата по делото нито се твърди, нито се установява да бил извършван опис на движими вещи на длъжниците. Ето защо съдът приема, че след наложения запор на банковите сметки по изпълнителното дело № 201448380404304 по описа на ЧСИ М.Б. не се установява извършването на същински изпълнителни действия.

Съобразно възприетите от ВКС тълкувания по повод спиране и прекъсване течението на давността в изпълнителното производство, следва извод, че от образуване на изпълнителното производство на 22.04.2014г. давността за вземанията по изпълнителния лист спряла да тече – съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г., приложимо към този момент. След приемане на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, давността за вземанията продължила да тече и в изпълнителното производство, т.е. от 26.06.2015г. започнала отново да тече давност за вземанията и приложение относно прекъсването й в изпълнителното производство имат постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС.