Определение № 2223 от 07.12.2024, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2223 гр. гр. Хасково, 07.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640101749 по описа за 2024 година

С определение № 1151/10.07.2024г. съдията-докладчик е прекратил производството по гр.д. № 1749/2024 г. на Районен съд – Хасково с аргументи за недопустимост на исковете. По жалба на ищеца с Определение № 800/03.10.2024г. по в.гр.д. № 715/2024 г. на Окр. съд – Хасково въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице неяснота в нейната обстоятелствена част, както и в петитума, която е следвало да бъде отстранена чрез оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите чрез даване на съответни указания по реда на чл. 129 ГПК и едва след това е следвало да се прави преценка за допустимост, респ. недопустимост на иска. С тези съображения въззивният съд е отменил определение № 1151/10.07.2024 г. за прекратяване на производството по гр.д.

№ 1749/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково и е върнал делото за разглеждане и продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

В изпълнение на указанията на въззивния съд, с разпореждане №2730/10.10.24г. по делото съдията-докладчик е указал на ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба като: 1/ уточни обстоятелствената част на предявените искове – дали твърди нищожност на процесуални действия на съдебния изпълнител или че е събрана сума, която не е била дължима или твърди и двете обстоятелства, дали твърди обстоятелства, които ангажират отговорността по реда на ЗЧСИ и НК на съдебния изпълнител или извършени престъпни действия на съдебния изпълнител; 2/ съобрази искането, което прави пред съда (петитума на предявените искове) с обстоятелствената част – дали претендира установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК или по чл. 124, ал. 5 1

ГПК, в който случай да уточни какво точно иска да бъде установено от съда; дали оспорва изпълнението поради факти, настъпили след приключване на съдебното дирене (иск по чл. 439 ГПК) или оспорва някое от изпълнителните действия, посочени в чл. 435 ГПК, в който случай да посочи кои конкретни изпълнителни действия оспорва; дали иска осъждане на ответника да върне недължимо платени суми; дали претендира вреди от съдебния изпълнител, които са причинени при изпълнение на дейността на съдебния изпълнител (иск по чл. 74 ЗЧСИ) или нещо друго; 3/ посочи цена на исковете; 4/ посочи електронен адрес за връчване и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца, както и номера на факса и телекса, ако има такива.

В срока за изпълнение на указанията, ищецът е подал уточнителна молба на 21.10.2024г. по електронен път след изтичане на работното време на съда, наречена „заявление“ с вх. рег. №16801/22.10.24г., с което уточнява, че поддържа иска по чл. 439 ГПК като сочи новонастъпили факти с правно значение, които според ищеца са: прекратяване на производството по ИД след прекратяването му по отношение на първоначалния взискател — ТБ ************** през 2022 г. и материална нищожност на действията на ЧСИ по ИД след 28.01.2022 г., поради липса на изпълняемо право — взискатели с изпълнителен лист или друг заместващ го документ, прекратяване на производството по ИД ex lege, поради липса на притезателно право - пълно погасяване на вземанията, след 06.04.24 г., повторно погасяване на вземането на новоконституирания взискател - М.К.А. и то в срока за доброволно изпълнение от 17.06.2024г. Сочи, че не може да посоча цена на иска си, тъй като според ищеца липсва притезание - подлежащо на принудително изпълнение право, или по-точно то няма стойност. Твърди, че не е поискал прогласяване нищожността на действията на ЧСИ. Иска съдът да приеме за установено между ищеца и ответника, че не дължа суми по ИД както поради липса на принудително изпълняемо право след 28.01.22 г., така и поради пълно изплащане на присъдените на всички присъединени взискатели суми изцяло.

С разпореждане №2881/22.10.2024г. съдът е приел, че указанията не са изпълнени и исковата молба остава нередовна. Повторно е указал да се отстранят нередовностите в исковата молба като ищецът: 1/ посочи ответника или ответниците по иска с правно основание чл. 439 ГПК; 2/ посочи цена на иска и в случай, че искът е срещу повече от един ответник – цена на исковете;

3/ плати държавна такса от 4% върху цената на иска по сметка на РС-Хасково за държавните такси; 4/ уточни вземанията на кой ответник твърди да са погасени на 06.04.2024г., какъв е размерът на погасените вземания, по какъв начин са погасени (при прилагане на изпълнителен способ или с доброволно 2 плащане от длъжника); 4/ уточни в какво се изразява „повторното погасяване на вземането от взискателя М. К.“, какъв е размерът на вземането на този взискател по изпълнителното дело, какъв е размерът на вземането, който е „повторно погасен“, как е извършено „повторното погасяване“ – при прилагане на изпълнителен способ или с доброволно плащане от длъжника, кога е извършено първото погасяване на вземането, при прилагането на кой изпълнителен способ.

С молба с вх. рег. № 18644/18.11.2024г. (наречена заявление) ищецът заявява, че предявява иск срещу М.К.А. и иска вместо ответника ЧСИ Н. К. да бъде конституиран като ответник М.К.А.. Твърди, че не може да посочи цена на иска, счита искът за неоценяем. Твърди сумата от 1015лв. да е погасена в срока за доброволно изпълнение – на 27.06.24г., в случая да се касаело за „повторно предявяване на вземане по прекратено вече ex lege ИД“ като размерът на това вземане бил посочен в копието на ИЛ. Иска от съда да приеме за установено, че ищецът „не дължи суми по ИД поради липса на принудително изпълняемо право след 06.04.22г., а в случай, че съдът не уважи това искане – да приеме, че ищецът не дължи суми по ИД след 27.06.24г. поради пълно изплащане на сумата по издадения изпълнителен лист от 27.05.24г. по гр.д. №256/2024 на РС-Хасково“.

С разпореждане №3189/19.11.2024г. съдът е приел, че указанията не са изпълнени и исковата молба остава нередовна. Указал е на ищеца, че му дава последна възможност да отстрани нередовностите в исковата молба като: 1/ посочи цена на иска; 2/ доплати държавна такса от 4% върху цената на иска по сметка на РС-Хасково за държавните такси като приспадне вече платената държана такса от 50 лв. и в същия срок депозира платежно нареждане; 3/ посочи размера на вземането, което иска да бъде установено, че не съществува, какво представлява вземането, поддържа ли, че същото е по приложен към молбата му от 18.11.2024г. изпълнителен лист № 596/27.05.2024г. на РС-Хасково за направени пред въззивната инстанция разноски или е за нещо друго, в който случай да посочи вземането по вид, размер и основание; 4/ уточни защо твърди, че не дължи сумата след 06.04.22г., след като сочи плащане на 27.06.24г.; 5/ формулира петитума на иска предвид твърдението за предявен иск по чл. 435 ГПК – размерът и основанието на вземането, което иска да бъде установено, че не съществува спрямо ответника М. А.; 6/ обоснове правния си интерес от завеждане на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

С молба с вх. рег. № 19445/29.11.2024г. (наречена заявление) ищецът е заявил, че вземането по ИД е в размер на 1015 лв. Твърди, че взискатели по ИД №1519/2016 г. са Банка **************, АС-Хасково - по реда на чл. 459 ГПК, ЗАД ************** съгласно удостоверение по чл. 456 ГПК за 3 присъединяване от ЧСИ С.П., Община-Хасково - съгласно удостоверение по чл. 456 ГПК за присъединяване от ЧСИ 3. З.. Твърди, че през 2022 г. ЧСИ К. прекратява, делото по отношение на Банка **************, а през м. февруари-март 2024 г. ищецът е погасил задълженията си към всички взискатели, вследствие на което ЧСИ К. е прекратила призводството по отношение на взискателите АС-Хасково и Община-Хасково, а ЧСИ С. П. е прекратил производството по отношение на ЗАД **************, като постановлението му е от 02.04.24 г. Твърди, че вземането на М. А. произтича от изпълнителния лист, приложен към уточняващата молба и поради това вземане ЧСИ е възобновил изпълнителното дело. Твърди вземането да е погасено на 27.06.24г. в срока за доброволно изпълнение. Същевременно, сочи ЧСИ не му е връчвал постановления за прекратяване на изпълнителното дело.

Обосновава правният си интерес за предявяване на иска по чл. 439 ГПК с това, че ЧСИ К. „отказва да прекрати ИД и няма никаква гаранция дали утре няма да го възобнови с друго изпълнително основание“. Изменя петитума на исковата молба като моли съдът да приеме за установено, че ищецът не дължа суми по ИД №1519/2016 г. на ЧСИ К. след 27.06.24 г., поради пълно изплащане на сумата по издадения й изпълнителен лист от 27.05.24г. по гр. дело №256/2024 г. на РС-Хасково.

Съдът след като разгледа исковата молба, уточняващите молби на ищеца (наречени възражения) и приложените документи, намира следното:

От постъпилите уточняващи молби на ищеца съдът приема, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и М.К.А., че не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяването му чрез плащане, вземането по изпълнителен лист №596/27.05.2024 г., издаден по гр.д. № 256/2024г. по описа на РС-Хасково за сумата от 1015 лева, представляваща направените разноски пред въззивна инстанция по в.ч.гр.д. № 324/2024г. по описа на ОС-Хасково.

Видно от твърденията на ищеца същият не оспорва, че е дължал сумата от 1015 лева - разноски, за които е осъден по в.ч.гр.д. №324/2024г. по описа на ОС-Хасково и за която сума е издаден изпълнителен лист №596/27.05.2024 г. по гр.д. № 256/2024г. по описа на РС-Хасково. Именно, защото не оспорва вземането, е платил в срока за доброволно изпълнение (на 27.06.2024г.) Не твърди и, че като е платил вземането в срока за доброволно изпълнение е платил недължимо вземане.

С иска по чл. 439 ГПК длъжникът се защитава срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. Този иск е отрицателен установителен иск за оспорване на вземането като може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява и се 4 предявявя срещу взискателите. Целта на иска по чл. 439 ГПК е длъжникът да получи защита срещу изпълнението, което неправомерно се насочва към него, при положение, че липса подлежащо на изпълнение вземане. Това е и целта на търсената от съда защита посредством иска по чл. 439 ГПК, която обуславя правния интерес от него. С иска по чл. 439 ГПК се доказва отрицателния факт, че вземането не е съществувало към момента, когато принудителното изпълнение се насочва срещу длъжника, а не че последствие то не съществува – след като длъжникът го е признал и го изпълнява в срока за доброволно изпълнение, след което и то не се претендира като подлежащо на принудително изпълнение /в случая не се излагат твърдения това вземане да се претендира след плащането/. В конкретният случай, ищецът твърди, че вземането за разноски, за които е бил осъден по посоченото въззивно гражданско дело е погасено на 27.06.2024г., т.е. преди подаването на исковата молба. Не се излагат твърдения вземането да се претендира повторно след плащане. Следователно, към момента на подаване на исковата молба не е съществувал правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК. Освен това, произнасянето по съществуванато на това вземане, би съставлявало ревизиране на съдебния акт на въззивна инстанция в частта за разноските, което е недопустимо с иск по чл. 439 ГПК.

В допълнение, изложеното в исковата молба и уточнителните молби, че неправилно ЧСИ Н.К. е възобновила производството по изпълнителното дело, е ирелевантно за преценка допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК. Това възражение би било относимо в производство по реда на чл. 435 ГПК при обжалване действията на ЧСИ.

Водим от гореизложеното, съдът намира, че ищецът няма правен интерес от предявения иск и на осн. чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.