Решение № 3884 от 20.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3884 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. П. като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110103917 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№26201/29.03.2024 г. от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните – г-н Кирил Маринов Вътев, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София, съдебен адрес: п.к. 9000, гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ №1, ОД „Земеделие“-Варна срещу Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. п. и С.

П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. чрез законния й представител П. С.

Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. В., с която се предявени следните искове:

1/ с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът да признае за установено по отношение на Д. В. Д. и С. П. Д., че Държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед №РД-18-17/06.03.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с площ от 1138 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизира, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници/съседи: ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ ********** по силата на закона – чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.14, ал.1 от ЗДС, а в евентуалност по реституция – въз основа на решение №864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и Заповед №1421/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и да осъди ответниците да му предадат владението на посочения недвижим имот, на основание чл.108 от ЗС и

2/ с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. п. и С. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. чрез законния й представител П. С. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. В. да заплатят на Държавата сумата от 1674 лева (855,90 евро), представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на поземлен имот с идентификатор **********, по 100 лева месечно, дължима от ответниците за периода от 08.11.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба, а по периоди, както следва: за периода от 08.11.2022г. до 22.01.2023 г. - сумата от 250 лева (127,92 евро), 1 дължима от ответника Д. Д. и за периода от 23.01.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда - сумата от 1424,00 лева, (728,08 евро), дължима от двамата ответници Д.

Д. и С. Д., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.

3/ с правно основание чл. 109 от ЗС да бъде осъден ответника да премахне за своя сметка изградените в процесния имот постройка и обект - ограда и да преустанови по този начин действията и бездействията, с които пречи на Държавата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор **********, в който постройката и оградата са изградени.

По делото е постановено решение №1590/27.04.2026 г., с което Съдът:

„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София и ответниците Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. п. и С. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., действаща чрез законния й представител П. С. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. В., че ищецът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София, е собственик на поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед №РД-18-17/06.03.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с площ от 1138 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизира, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници/съседи: ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ ********** на осн. чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.14, ал.1 от ЗДС, и реституция, като ОСЪЖДА ответниците Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. п. и С. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., действаща чрез законния й представител П. С. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. В. ДА ПРЕДАДАТ на ищеца Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София, съдебен адрес: п.к. 9000, владението върху поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед №РД-18-17/06.03.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с площ от 1138 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизира, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници/съседи: ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, на основание чл.108 от ЗС.

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. п. чрез да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните – г-н Кирил Маринов Вътев, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София, да упражнява правото си на собственост, като премахне изградените от него в поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед №РД-18-17/06.03.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с площ от 1138 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизира, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници/съседи: ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ ********** масивна ограда и незаконна жилищна сграда с размери 9,00/7,00 м с покрита тераса към нея с размери 9,00/3,20 м и обща 2 застроена площ 91,80 кв.м, състояща се от дневна с трапезария и кухня в общ обем, WC с баня и две спални, на основание чл. 109 ЗС.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от ищеца Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните – г-н Кирил Маринов Вътев, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. п. и С. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. чрез законния й представител П. С. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. В. да заплатят на Държавата сумата от 1674 лева (855,90 евро), представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на поземлен имот с идентификатор **********, по 100 лева месечно, дължима от ответниците за периода от 08.11.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба, а по периоди, както следва: за периода от 08.11.2022г. до 22.01.2023 г. - сумата от 250 лева (127,92 евро), дължима от ответника Д. Д. и за периода от 23.01.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда - сумата от 1424,00 лева, (728,08 евро), дължима от двамата ответници Д. Д. и С. Д., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.130 ГПК.

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. п. ДА ЗАПЛАТИ н а Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София сумата от 1908,86 евро (хиляда деветстотин и осем евро и осемдесет и шест цента), представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. чрез законния й представител П. С. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните – г-н Кирил Маринов Вътев, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София, сумата от 87,36 евро (осемдесет и седем евро и тридесет и шест цента), представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. п. ДА ЗАПЛАТИ по сметка Районен съд-Варна IBAN: BG89FINV915031BGN0FPGK в „ПИБ”АД – клон Варна сумата от 102,88 евро (сто и две евро и осемдесет и осем цента), представляваща държавна такса за довнасяне по иска по чл.109 ЗС, на основание чл.

78, ал. 1, вр. чл.70, ал.3 от ГПК.“

По подадена частна жалба от ищеца срещу решението в прекратителната му част, Окръжен съд – Варна е постановил Определение №4787/25.09.2026 г. по ЧВГД 1951/2026 г., с което е отменил решението в прекратителната му част и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на иска с правно основание чл.59 ЗЗД.

С оглед на задължителните указания, дадени от въззивната инстанция, настоящият състав намира, че следва да реши спора по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД по същество.

Въпреки че съдът не е сезиран с искане по чл.250 ГПК, възстановяването на висящността на процеса по отношение на иска по чл. 59 ЗЗД чрез отмяна на решението в прекратителната му част и връщането на делото за произнасяне по иска след вече дадения ход по същество на делото, покрива същността на цитираната процесуална разпоредба, с оглед реда, по който следва да процедира съдът. Съгласно чл.250, ал.2 3

ГПК молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.

Доколкото в случая всички доказателства във връзка с иска по чл.59 ЗЗД са вече събрани и са изслушани съдебните пР.я по този иск, съдът намира, че не е необходимо събирането на допълнителни доказателства и съответно разглеждането на делото в ново открито съдебно заседание, поради което съдът следва да се произнесе директно по същество на спора.

Съдът се придържа към фактическата обстановка, установена в Решение №1590/27.04.2026 г., като намира по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД от правна страна следното:

От ищеца се претендира заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на процесния имот за периода от 08.11.2022г. до 22.01.2023 г. - сумата от 250 лева (127,92 евро), претендирана от ответника Д. Д. и за периода от 23.01.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 28.03.2024 г. сумата от 1424,00 лева, (728,08 евро), претендирана от двамата ответници Д. Д. и С. Д., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се обогатил без правно основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗС недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените разходи. Подобно задължение не е предвидено за добросъвестния владелец.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Доколкото владението е установено на правно основание, годно да направи ответниците собственици /действителен договор за покупко-продажба/, без да са знаели, че продавачът не е собственик, то следва да се приеме, че е налице визираният фактически състав на презумпцията за добросъвестно владение. В процесния случай към датата на закупуване на имота от ответниците не е била налице вписана искова молба за собственост от страна на Държавата, както и съставен и вписан АДС, които факти да оборят презумпцията за добросъвестност, поради което съдът приема, че ответниците Д. и Д. са били добросъвестни владелци и спрямо тях съответно следва да се приемат правилата за добросъвестното владение на чл.71 от ЗС.