Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3996 от 06.07.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9984/2019
Вид
Решение № 3996
Подписан
06.07.2020
В сила
06.07.2020
Състав
ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 232, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, изр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е

Н И Е № …..

Гр.

София, 06.07.2020 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Светослав Спасенов при секретаря

Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9984 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение

№ 487257/13.09.2018 г. на СРС, 36 с - в, по гр. д. № 68442/2015 г., В.Г.В., ЕГН ********** да заплати на „Н.с.б.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД сумата в размер на общо 811, 98 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.11.2015 г. до погасяването, представляваща разходи за консумативите, свързани с използването на вещта, предмет на договор за наем от 03.12.2010 г., изменен с анекс от 09.02.2012 г., както следва : 225, 67 лв., дължима цена за електрическа енергия за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г. (погрешно записана в диспозитива като 2012 г.),, м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 500, 51 лв. - дължима цена за топлинна енергия за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г. (погрешно записана в диспозитива като 2012 г.), м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 66, 44 лв. - цена за водоснабдителна услуга за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г. (погрешно записана в диспозитива като 2012 г.), м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 19, 36 лв. - такса смет за трето тримесечие на 2013 г. както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 794, 27 лв. - неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на разходите за консумативи за използването на вещта в периода от 09.01.2013 г. до 04.11.2015 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по делото.

С определение 69758/19.03.2019 г., по същото дело,

СРС е отхвърлил искането на особеният представител на В.Г.В. за изменение на решение № 487257/13.09.2018 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В.Г.В., чрез представителя му, в която се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че в първоинстанционното производство са останали недоказани фактите, че ответникът е направил разходите, свързани с ползването на вещта в процесния период, както и техния размер. Ищецът не е установил размерите на консумативните разходи за имота, за които се претендира в различните времеви периоди. Не са представени решенията на компетентните административни органи за определяне на таксата битови отпадъци. След като главният иск е недоказан, а от там и неоснователен, такъв се явява и искът за заплащане на неустойка за забавено изпълнение. Освен това се поддържат възраженията за нищожност на клаузата за уговорена неустойка за забава, за която се твърди, че е прекомерна спрямо главната претенция. Ответникът е оспорил решението и в допълнение на въззивната жалба, в което излага основно доводи за незаконосъобразността на прекратяването на договора за наем, което не е предмет на настоящото производство. Моли да се отмени решението, а претенцията да бъде изцяло отхвърлена. Претендира разноски. съгласно списък.

Въззиваемата страна „Н.с.б.“ ЕАД, ищец в производството, чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор, депозиран в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението е съобразено със събраните доказателства, като при постановяването му материалният закон е приложен правилно и не са допуснати процесуални нарушения. По делото е установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем. Не са налице данни през процесния период договорът да е прекратен за претендирания период, поради което ответникът дължи заплащане на консумативните разходи за имота през този период. Тъй като не е установено задълженията на наемателя да са изпълнени, исковете са доказани по основание.

Моли да се потвърди решението, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокат, по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Ответникът В.Г.В., чрез представителя си, е подал и частна жалба срещу определение № 69758/19.03.2019 г., по същото дело на СРС, с което е отхвърлено искането за изменение на решение № 487257/13.09.2018 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК. В жалбата се излагат съображения, че определението не е съобразено с изискванията на чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с НМРАВ, като съдът неоснователно не е определил на особения представител по - висок хонорар за явяване в съдебните заседания.

Поддържа се, че съдът няма право да намалява депозита за особения представител позовавайки се на фактическата и правна сложност на спора. Излага доводи, че определението противоречи на практиката на ВКС. Моли да се отмени, като на особения представител да се присъди поисканото от него възнаграждение.

Ищецът „Н.с.б.“ ЕАД, чрез представителя си оспорва частната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

В решението си районният съд се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал.

2 ЗЗД - за заплащане на консумативни разноски по договор за наем на имот и чл.

92 ЗЗД - на неустойка за забавено изпълнение на задълженията.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. По законосъобразността на решението съдът е ограничен до релевираните възраженията във въззивна жалба, като служебно съдът следи за прилагането на императивните материалноправни норми.

Съдът намира, че констатираните технически грешки в диспозитива на решението на СРС могат да бъдат отстранени, включително служебно от този съд, безсрочно, по реда на чл. 247 ГПК.

По общите правила за разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) в случая, ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор за наем, както и да установи факта, че за имота са направени съответните консумативни разноски за използвана през процесния период топлоенергия, ел. енергия и вода. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, в това число - за извършено погасяване чрез плащане на задълженията.

В съответствие с материалния закон СРС е приел, че основателността на предявените искове е поставена в зависимост от установяването, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за наем на имот, в чието съдържание са включени задължения за заплащане на консумативни разходи.

В случая, от договор от 03.12.2010 г., изменен с анекс 09.02.2012 г., се установява, че между страните е налице наемно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване недвижим имот: апартамент № 24 (съгласно анекс към договора от 09.02.2012 г.), находящ се в гр. София, ул. „*******1, НСК „Диана“, хотел „Диана 1“, ет. 2, срещу наемна цена в размер на 100 лв. на месец за срок от три години, считано от 01.12.2010 г.

(т. е. до 01.12.2013 г.)

Представителят на ответника - адв. Д., е оспорила автентичността на договора за наем и анекса към него с твърдението, че не са подписани от В.Г.В.. От приетата по делото съдебно - почеркова експертиза се установява обаче, че подписите за наемател в договор за наем от 03.12.2010 г. и анекс от 09.02.2012 г. са положени от В.Г.В., поради което оспорването е останало недоказано.

При това основателно съдът е направил извод, че оспорените от особения представител на ответника документи са автентични и са годни писмени доказателства, от които може да се направи извод, че между страните е налице облигационно отношение по договор за наем с посоченото в исковата молба съдържание.

Съгласно т. 5. 1. от договора, наемателят се е задължил да заплаща уговорената наемна цена и отделно от нея дължимите консумативни разноски за електроенергия, вода, парно, включително и такса за битови отпадъци. Такива задължения наемателя има и съгласно общата норма на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

За установяване размерите на задълженията за консумативни разноски, пред СРС са приети заключенията на основна и допълнителна ССчЕ - зи. Съгласно заключенията, които настоящият състав също намира за обективни, компетентни и безпристрастни, дължимите разходи за използване на вещта, предмет на договора за наем са, както следва : 225, 67 лв. дължима цена за електрическа енергия за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г., м.07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 500, 51 лв. - сума за използвана топлинна енергия за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г., м.07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 66, 44 лв. - цена за водоснабдителна услуга за м.12.2012 г., м. 02.2013 г., м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 19, 36 лв., представляваща дължима такса смет за трето тримесечие на 2013 г.

Вещото лице дава заключение, че дължимата цена на електрическа енергия е изчислена на база на реално отчетените данни от електромера на имота, сумата за студена вода – е изчислена на база на реално отчетени данни от водомера на имота, а дължимата цена за топла вода - на база на отчетените данни за топлата вода от главния водомер, умножено по цената за летния сезон, като разликата за отоплението на целия блок е разделена на броя на апартаментите в блока. Според експертизата цената за такса смет е формирана, като дължимата такса смет за целия блок е разделена на квадратурата на всеки от апартаментите. Вещото лице сочи, че разпределението на сумите за консумативи е съобразено с договореното в т. 5. 1. от договора за наем и според проверените документи в счетоводството на ищеца, той е заплатил посочените разходи вместо ответника.

Предвид изложеното основателно СРС е приел, че по делото се установява, че дължимите разходи по използването на вещта от наемателя - ответник са в общ размер на 811, 98 лв. и претенцията е основателна както е заявена.

Относно претенцията с правно основание чл. 92 ЗЗД - за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задълженията за консумативи, като съобрази възраженията в жалбата, настоящият състав намира следното :

С нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се предвижда възможност за заплащане в полза на изправната страна по облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява две функции - да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение.

За да възникне правото на страната да претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на предвидените в договора задължения, следва тази страна (в случая ищецът) да е изправна - да докаже наличие на главен дълг от разходи, свързани с използването на вещта, предмет на договор за наем, респективно

- че ответната страна е неизправна - след изтичане на срока за плащане на задължението ответникът е в забава, както и размера на договорена между страните неустойка за забава в плащане на разходите. В тежест на ответника е да установи погасяване на вземането за консумативни разходи в предвидените срокове.

Съгласно чл. 9. 1. от договора, консумативните разноски се фактурират на база данните на съответните уреди и се дължат до 08 - мо число на всеки месец за предхождащите отметни периоди. Консумативите са заплащат отделно от наемната цена.

В т.

10 от договора за наем страните са постигнали съгласие, че при забава на плащането на дължимия наем и консумативи, наемателят дължи лихва в размер на 0, 1 % на ден за всеки просрочен ден. Посочената клауза по същество представлява договорена между страните неустойка за забавено изпълнение на задължението на наемателя да заплаща дължимите разходи, свързани с използването на вещта.

В случая наличието на главен дълг за заплащане на консумативни разходи е установено, както се изясни по - горе.