Решение № 36 от 10.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330206597 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-005569/ 02.11.2023 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р. Б. Б. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

Атакуваното НП е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като в същото наказващият орган е приел, че жалбоподателят като водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 320“, с рег. № *** е извършил от фактическа и правна страна следното административно нарушение:

„На 11.10.2023 г., около 23:50 часа на територията на обл. Пловдив, общ. Марица, на АМ „Тракия“ – км. 123, в посока гр. София е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес е 320“, с рег. № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“.

Регистрацията на автомобила е била прекратена на 20.09.2023 г. по реда на чл.143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственикът М.Л.Х. в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира.“ Наказващият орган е приел, че умишлено е извършено административно нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което на основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 ЗДвП с атакуваното НП са били наложени на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва приетите за установени в НП факти, а тяхното правно значение, релевирайки възражения за субективна несъставомерност на вмененото административно нарушение.

Съдът като съобрази наведените с жалбата доводи и установената фактическа установка намира, че същата е правилно установена, но неправилно е приложен материалния закон.

С оглед приетите за установени факти, които не са и спорни между страните, по един несъмнен начин се установява, че деянието е съставомерно от обективна страна. Не така стоят нещата обаче със субективната му 2 съставомерност.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици.

Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП следва, че за да е виновно деянието следва:

- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;

- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

3

По делото не се спори между страните, че процесното МПС е било чужда собственост.

Същевременно НП е отбелязано, а и се установява от доказателствата по делото, че регистрационните табели на процесното МПС не са били свалени към момента на деянието от контролните органи, като са били налични на управлявания от жалбоподателя автомобил. Налице са били и всички документи на автомобила. Тоест налице са били всички обстоятелства, които да създадат у водача - несобственик добросъвестното убеждение, че управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред.

В този смисъл са и изричните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.

2000 г. на Министъра на вътрешните работи, според която:

- чл. 9, ал.1 „За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация…“;

- чл. 10, ал.1 „За всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер…“

- пар. 2, т.7 от ДР „Свидетелство за регистрация“ е документ, издаван от органите на МВР, който удостоверява регистрацията на превозното средство.

При положение, че водачът се е качил да управлява МПС, чужда собственост, което е било с валидно поставени регистрационни табели и че е изпълнил задължението си по чл. 100, ал.1 ЗДвП да се снабди и надлежно да носи СРМПС на МПС, то обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП не може да му се вмени във вина, особено като се има предвид реда на извършване на този вид служебна дерегистрация - чрез впиване в информационните масиви на КАТ, без дори в чл. 18б от Наредбата да е уредено връчване на съобщение за дерегистрацията на собственика.

При налични регистрационни табели на МПС и на валидно СРМПС, на ползвателя, който не е собственик, не може да се вменява задължение преди всяко управление да проверява в масивите на КАТ дали случайно регистрацията не е прекратена служебно, още повече, че както е ноторно известно - лица, които не са собственици на МПС, нямат достъп до данните за тях в КАТ.

Съвсем различно би било положението, ако наказаният субект бе 4 собственика на автомобила. Доколкото служебната дерегистрация винаги настъпва след реализирането на определени юридически факти, свързани със собственика на автомобила, то при познание на тези факти, той може и е длъжен да знае, че по силата на закона ще е настъпило служебно прекратяване на регистрацията на МПС. В този мисъл за собственика би била налице непредпазливост като форма на вина.

В тази смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд Пловдив, според която правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС - во и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име.

Дали собственикът познава закона и по - специално задължението да регистрира МПС - во в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за регистрация - 1/ че МПС - во е променило собственика си по надлежния ред, 2/ че е изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143, ал.15 от ЗДвП, 3/ че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС - во от новия му собственик.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е придобит от собственика му и дали в двумесечен срок от придобиването му последния го е регистрирал на свое име.

Налице е в случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл - Решение №1676/16.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, по к.адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/ 16.10.2023 г.

5 по к.адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312 / 2022 г. на Административен съд – Пловдив.

По изложените съображения, доколкото деянието е несъставомерно от субективна страна НП следва да се отмени.

За пълнота на изложението и предвид изрично наведените от страна на жалбоподателя възражения е необходимо да се отбележи следното:

Действително се установява, че на 12.10.2023 г. е издаден АУАН. В контролните органи, обаче е възниквало съмнение, че извършено всъщност представлява престъпление по чл. 345 НК.

Съгласно чл. 33, ал.2 ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“.

В изпълнение на императивната законова разпоредба, изцяло законосъобразно е последвала резолюция № 23-1030-М000265, с която образуваното административнонаказателно производство по АУАН от 12.10.2023 г. е прекратено и материалите са изпратени на РП-Пловдив.

Също така законосъобразно, след издаването на постановление за отказ да се образува ДП от 27.10.2023 г., наказващият орган е издал процесното НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН. Като в случая то е съставено не на база АУАН

(производството, по което е прекратено), а на база самото постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП, като това обстоятелство е изрично отразено в НП.

Че в случаите на чл. 36, ал.2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в съдържанието му са изцяло неотносими към законосъобразността на НП е и трайната практика на Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително -Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив, КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год., Решение № 318 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3075 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

Единственото релевантно обстоятелство в случая се явява фактът, че е спазен 6 - месечния срок между отказа на РП-Пловдив да образува ДП и издаването на НП.