Решение № 1938 от 01.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1938 гр. Пловдив, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20205330110581 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Т. Р., с ЕГН ********** против „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК 201513004, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба, ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 22.06.2016г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. По силата на сключения договор на ищеца била предоставена сумата от 1500.00 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 17.38% и годишен процент на разходите в размер на 45.49%. Срокът за погасяване на заема бил 22 погасителни вноски върху главницата, с обща стойност на всички плащания в 3168.00лева. Съгласно подписаната договореност „Доброволен пакет - Доверие“, ищецът следвало да заплати пакет от допълнителни услуги в размер на 1405.58 лева, т.е за целия срок на договора ищеца е следвало да върне сумата от 3168.00 лева. Счита, че с договорения лихвен процент се нарушавали добрите нрави, което водело до нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 1668.00 лева.

Уговорената възнаградителна лихва надхвърляла повече от 10 пъти законната, а уговорката за дължимостта й – била нищожна. Клаузата в договора, обективирана в раздел Доброволен пакет – „Доверие“ също била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Клауза, която предвиждала заплащане на пакет допълнителни услуги нарушавало изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави, заобикалянето на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Счита клаузата на чл. 5 от 1 сключения между страните договор, в който е посочено, че ГПР е в размер на 45.49%, за нищожна по смисъла на чл.143, т. 19 ЗПК, тъй като действителният размер на ГПР бил различен и въвеждал в заблуждение ищеца относно действителната стойност на разходите.

Не бил установен механизмът, по който е изчислен този процент и по – конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата в раздел 6 от договора, визираща заплащане на пакет от допълнителни услуги „Доверие“ за недействителна.

Иска се и присъждане на сумата от 50 лева – платена без основание по пакет „Доверие“, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда– 25.08.2020 г. до окончателното й погасяване.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2021 г., е допуснато изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1345.64 лева – платена без основание по пакет „Доверие“ от Договора, за периода от 22.06.2016 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 25.08.2020 г. до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Счита, че със сключения между страните договор за кредит не се накърняват добрите нрави, както и че същият не е в противоречие с общо приетите житейски норми на справедливост и добросъвестност. Твърди, че ищецът сам е пожелал Доброволен пакет „Доверие“. Действията, които кредиторът е предоставил са били пожелание на ищеца и те не били задължителна предпоставка за отпускане на кредит. Присъствали в стандартния европейски формуляр /СЕФ/ като цена и не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях, още повече, че самият той неколкократно е влизал в правоотношения с ответника.

Счита, че няма нарушение на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР е посочен в чл.5 от договора, а в стандартния европейски формуляр /СЕФ/ била посочена лихвата за всяка една вноска по кредита. Лихвеният процент бил определен като фиксиран от дължимата сума и в никой момент от срока на договора не бил променян. Дружеството не прилагало референтен лихвен процент в своите правоотношения, а в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК се посочвала методиката за изчисляването му. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че ГПР не отговарял на действително определения, както и че не е определен съгласно методиката посочена в закона. Допълнителният пакет „Доверие“ не бил задължителна предпоставка за отпускане на кредита и същият не се калкулирал в ГПР.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2021 г., е допуснато изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1345.64 лева – платена без основание по пакет „Доверие“ от Договора, за периода от 22.06.2016 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда–25.08.2020 г. до окончателното погасяване.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

2

По делото не се спори, че между страните е подписан Договор за потребителски кредит № *** от 22.06.2016 г., по който предоставената сума в размер на 1500 лева е усвоена и впоследствие - платена.

С процесния Договор, на ищеца е предоставена сума в размер на 1500 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 17.38 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 45.49 %. Ищцата се е задължила да върне сумата на 22 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 80.11 лева, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3 168 лева.

В раздел VІ от Договора, е било уговорено и закупуването на Допълнителен пакет „Доверие“ за допълнителни услуги, като в чл. 23 от Договора е посочено, че кредитополучателят дължи 22 двуседмични погасителни вноски по Допълнителния пакет „Доверие“, всяка в размер на 63.89 лева, Следователно общата стойност на възнаграждението по допълнителния пакет „Доверие“ възлиза на 1 405.58 лева, като сумата е разсрочена на равни части, по 63.89 лева към всяка вноска.

В чл. 25 от Договора е посочено, че общото задължение на кредитополучателя по кредита и по Доброволен пакет „Доверие“ възлиза на 3168 лева, по 144 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45.49 %, а ГЛП – 17.38 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 28 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като 3 сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 3 168 лева. Изрично, в чл. 25 от Договора, е отбелязано, че в тази обща сума е включена стойността на Доброволен пакет „Доверие“, по който се дължи възнаграждение за предоставените от ответника на ищеца услуги в размер на 1405.58 лева.

Относно възнаграждението за допълнителни услуги по Доброволен пакет „Доверие“, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В раздел VІ от Договора, в разпоредбите, касаещи Доброволен пакет „Доверие“ /чл.

20-чл. 25/, е уговорено, че кредиторът предлага, а кредитополучателят се съгласява, срещу предвидени парични вноски, да осигури „допълнителни действия“, касаещи дейността на кредитора, с цел минимизиране на риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на плащанията на кредитополучателя по договора за кредит. Терминът „допълнителни действия“ включва пълно съобразяване с нуждите на кредитополучателя и пълна ангажираност на кредитора, вкл. при евентуално неизпълнение на задълженията по договора, като обхваща следните действия на кредитора в полза на кредитополучателя, а именно: (1) „Динамично плащане“ – кредиторът изпраща свой представител на домашния адрес на кредитополучателя или на друго предварително уговорено с кредитополучателя място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия (домашен адрес) на кредитополучателя, в рамките на работното време на обслужващия го офис, за да извърши кредитополучателят редовно плащане; (2) „отлагане на вноска“ – кредиторът отлага еднократно вноска до 14 дни след падежа на вноската, която кредитополучателят иска да отложи при условие, че са настъпили обстоятелства, които затрудняват финансовото му положение; (3) „разходи за събиране при забава – за сметка на кредитора“; (4) „без трета вноска в месеца“ – кредиторът осигурява възможност, при настъпване на трета вноска в месеца, да направи промяна на падежна дата по погасителния план; (5) „скорост“ – при поискване от страна на кредитополучателя за обработка на документ, свързан с кредита, кредиторът е длъжен да обработи документи незабавно и да не се води от установеният срок за извършване на тези действия, който е 5 работни дни; (6) „безплатни документи“– всички заверени с подпис и печат документи от страна на кредитора са безплатни; (7) „вътрешен рефинанс без собствени средства“ – кредиторът предоставя възможност за вътрешно рефинансиране на кредита; (8) „усвояване на кредита“ – кредиторът се задължава да осигури сумата, за която кредитоискателят е бил одобрен, в брой, с воя представителен офис, не по-късно от 2 часа след одобрение. Според чл. 22 от Договора, кредиторът и кредитополучателят се съгласяват възнаграждението за закупения пакет Доброволен пакет „Доверие“, в т.ч. и 30 % от него, дължими към момента на подписване на настоящия договор за кредит, да бъде разсрочено за срока на договора, на равни вноски и добавено към вноските за погасяване на главницата. Съгласно чл. 23 от Договора, кредитополучателят дължи парични вноски по Допълнителния пакет „Доверие“, както следва: 22 равни 4 двуседмични вноски, всяка в размер на 63.89 лева, за периода от 06.07.2016 г. до 26.04.2017 г. Според чл. 24 от Договора, кредитополучателят се задължава да извърши плащане по вноските, в сроковете, съобразно чл. 23. В чл. 25 от Договора е уговорено, че общото задължение на кредитополучателя по кредита и Доброволен пакет „Доверие“ е 3168 лева, на 22 вноски, всяка в размер на 144 лева.

Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf40b923-691e-4683-9be3-47c94aef351b