Решение № 3242 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3242 гр. С., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трИ.десети май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

И. Бр. Маринова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100502625 по описа за 2022 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК и чл.251, ал.1 ГПК.

Образувано е от искания на М. Л. С. и В. Г. С., инкорпорирани в молба, представена към касационна жалба от 03.09.2025 г., конкретизирани и поддържани с молба от 20.04.2026 г. за допълване на Решение № 4416/08.07.2025 г., постановено по в.гр.дело № 2625 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІI брачен въззивен състав. Същите намират, че съдът е пропуснал да се поизнесе къде могат да се осъществят срещите между тях и внука им П.А. С. по т.2 от определените мерки за лични отношения, дали детето трябва да бъде водено до адреса им или те трябва да посещават друг адрес, където да осъществяват срещите. Алтернативно е направено искане за тълкуване на определените мерки за лични отношения по т.2 от диспозитива на решението по отношение на мястото, където могат да се осъществят срещите им с детето – в дома им, в дома на детето или на друго място и дали детето трябва да бъде водено до адреса им или те трябва да посещават друг адрес, където да осъществяват срещите.

В предоставения срок по чл.250, ал.2 ГПК, респ.чл.251, ал.3 ГПК срок ответниците по исканията А. В. С. и Г. П. Г. не са депозирала отговор на същите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

С Решение № 4416/08.07.2025 г., постановено по в.гр.дело № 2625 по описа за 2022 г.

1 на Софийски градски съд, ГО, ІІI брачен въззивен състав е отменено Решение № III-13920142486/19.06.2021 г. по гр.д. №21202/2020 г. по описа на Софийски районен съд, и вместо него са определени, на основание чл.128, ал.1 СК, мерки за лични отношения на В. Г. С. и М.

Л. С. с внука им П.А. С., както следва: 1. дядото В. Г. С. и бабата М. Л. С. имат право да виждат детето П.А. С. всеки първи и трети петък от месеца за времето от 10:00 часа до 11:00 часа или от 14:00 часа до 15.00 часа, в обратната смяна на тази, в която детето е на училище, в Дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето на детето, в присъствие на служител от посочената Дирекция и в присъствието на родителите А. В. С. и Г. П. Г. за общо шест срещи (пъти); 2. след провеждане на горепосочените шест срещи по т.1 от настоящото решение, дядото В. Г. С. и бабата М. Л. С. имат право да виждат детето П.А. С. всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 12:00 часа в присъствието на бащата А.

В. С. и Г. П. Г..

Сезиралото съда искане по чл.250 ГПК изхожда от легитимирани страни, притежаващи правен интерес. Същото е срочно депозирано, доколкото съдебното решение е връчено на прародителите на 04.08.2025 г. и молбата, съдържаща искането за допълване на решението, макар недотам ясно формулирано и неточно адресирано, е подадена на 03.09.2025 г., ведно с касационната жалба.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С производството по реда на чл. 250 ГПК се цели да бъде преодоляна непълнотата в постановеното съдебно решение. Непълно съдебно решение е налице тогава, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото, както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение.

В конкретния случай подобна непълнота в Решение № 4416/08.07.2025 г., постановено по в.гр.дело № 2625 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІI брачен въззивен състав не се констатира. В производство по чл.128, ал.1 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им /Определение № 5060 от 5.11.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1808/2025 г./. В този смисъл е и постановеното въззивно решение, в чиято т.2 са разписани мерки за лични отношения, към които да се премине след провеждане на преходния (адаптационен период), поради което не би могло да се приеме, че липсва произнасяне по част от спорното право.

В този смисъл не е налице непълно решение и съответно липсва основание за допълването му.

Отправено е искане за тълкуване на влязло в законна сила решение на въззивния съд, което подлежи на изпълнение нееднокатно. Решението е с продължително изпълнение до навършването на пълнолетие от детето П. или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо прекратяването или изменението на постановения от съда режим на лични отношения и поради това в тази част е допустимо тълкуването му.

2

На тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебното решение, когато то е неясно и тази неяснота препятства да бъдат приложени правните му последици и не може да бъде изпълнено без допълнително изясняване волята на съда, поради което предмет на тълкуване могат да бъдат пороци, съдържащи се в диспозитива на постановения съдебен акт. Целта на тълкувано е свързана с внасяне на яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено, като при тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението – от формираната в тях воля към момента на постановяването му, без да се пререшава спора.Тълкуване може да се иска, когато съдебният акт е неясен до степен, в която не може да бъде разбрана волята на съда, а в случая това не е така – формираната волята на съда е детайлно, ясно и недвусмислено изразена в диспозитива на решението.

Липсва основание за тълкуване на решението в частта относно мястото на провеждане на срещите между прародителите и техния внук П., посочени в т.2 от решението, доколкото съдът не е въвеждал ограничения в мястото на осъществяване на тези срещи като защитна мярка по чл.59, ал.8 СК (в приложимата редакция на ДВ, бр. 47 от 2009 г.), доколкото не е счел същото да е в интерес на детето, поради което и срещите могат да се осъществяват в дома на бабата и дядото, в този на детето или на друго подходящо за възрастта, степента на развитие и здравословното състояние място на П. място. Не е налице и неяснота относно местото на водене и взимане на детето, доколкото и в това отношение не са въвеждани ограничения, а и подобни са от естество да създадат неудобства за детето с оглед спецификите в развитието и здравословното му състояние към момента на осъществяване на всяка от срещите и следователно не е в негов интерес.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение искане на М. Л. С. и В. Г. С., инкорпорирани в молба, представена към касационна жалба от 03.09.2025 г., конкретизирани и поддържани с молба от 20.04.2026 г. за допълване на Решение № 4416/08.07.2025 г., постановено по в.гр.дело № 2625 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІI брачен въззивен състав в частта относно мястото на осъществяване на срещите между тях и внука им П.А. С. по т.2 от определените мерки за лични отношения.

ОСТАВЯ без уважение искане на М. Л. С. и В. Г. С., инкорпорирани в молба, представена към касационна жалба от 03.09.2025 г., конкретизирани и поддържани с молба от 20.04.2026 г. за тълкуване на Решение № 4416/08.07.2025 г., постановено по в.гр.дело № 2625 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІI брачен въззивен състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4