Решение № 702 от 23.12.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2424/2025
- Вид
- Решение № 702
- Подписан
- 23.12.2025
- Състав
- КАЛИН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 702 гр. Монтана, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102424 по описа за 2025 година
Разглежда се отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Ищцата
Г. Н. И., ЕГН ********** с адрес: *********** е предявила срещу
,,*******‘‘ЕООД, ЕИК:
************ със седалище и адрес на управление: **************** отрицателен установителен иск с петитум: да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в общ размер от 7 656,52 лв., представляваща, както следва: 6 015,46 лв.- дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2008 г. и допълнително споразумение към него от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.08.2016 г.;
683,45 лв., представляваща неплатена договорна лихва, за периода от 10.11.2015 г. до 04.08.2016 г.; 45,44 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 10.11.2015 г. до 04.08.2016 г.;295 лв. дължими такси по договора към 04.08.2016 г.;, както и сумата от 617,17 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски за заплатена д.т.от 140,79 лв. и 476,38 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на искаконкретно относно обстоятелството, че погасителният давностен срок не е изтекъл, тъй като е прекъсван с искането от взискателя за предприемане на 1 принудителни действия, поради което ответникът моли съда да го отхвърли.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна и с допустимо искане. Разгледан по същество, съдът го намира за изцяло основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
От приетите по делото доказателства, безспорно се установява следното:
С оглед представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че се установи по безспорен и категоричен начин, че от издаването на Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 08.08.2016 г., поправена с разпореждане от 02.09.2016 г. и образуване на процесното ИД № 777/2016 г. на ЧСИ Николай Георгиев, до подаване на исковата молба в съда, взискателят е бездействал повече от 9 години, като нито са предприемани принудителни изпълнителни действия, /с изключение на наложен запор на дата 30.09.2016 г./, нито пък е поискано от взискателя предприемането на такива спрямо ищцата Г. И. повече от 5 години, поради което правото на принудително изпълнение на ответното дружество е погасено по давност, по аргумент на чл. 110 ЗЗД, във вр. с чл. 439 ГПК.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера - неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори. В настоящия случай, по образуваното пзп.дело № 777/2016 г. е видно, че запор на трудово възнаграждение на солидарния длъжник ********** е наложен единствен на 30.09.2016 г., чрез тогавашния й работодател, който е прекъснал давността и от този момент е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. След тази дата няма други извършени принудителни действия срещу длъжниците.
Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора тя не се влияе от поведението на други лица. Давността не се прекъсва веднъж с искането за принудителни действия и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се 2 счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана. опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения. провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.
Предвид горното, погасителната давност-петгодишна по чл. 110 от ЗЗД за вземанията е започнала да тече наново след прекъсването й на 30.09.2016 г., респективно е изтекла без да е спирана и прекъсвана на дата 30.09.2021 г.
Респективно, процесните вземания са погасени по давност.
Водим от горното съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, сългасно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцата има право да й бъдат заплатени от ответника в пълен размер направените от нея съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК- 306,26 лв. внесена държавна такса и 1500 лв.—платено адвокатско възнаграждение- разноски от общо 1 806,26 лв.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Н. И., ЕГН ********** с адрес:
* * * * * * * * * * * не дължи на ,,*******‘‘ЕООД, ЕИК: ************ със седалище и адрес на управление: **************** представлявано от управителя ************ сума в общ размер от 7 656,52 лв., представляваща, както следва: 6 015,46 лв.- дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2008 г. и допълнително споразумение към него от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.08.2016 г.;
683,45 лв., представляваща неплатена договорна лихва, за периода от 10.11.2015 г. до 04.08.2016 г.; 45,44 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 10.11.2015 г. до 04.08.2016 г.; 295 лв. дължими такси по договора към 04.08.2016 г.;, както и сумата от 617,17 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски за заплатена д.т.от 140,79 лв. и 476,38 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК- поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ,,*******‘‘ЕООД, ЕИК:
************ със седалище и адрес на управление: **************** представлявано от управителя ************ ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. И., ЕГН 3
********** с адрес: *********** разноски. сумата от общо 1 806,26 лв. съдебно- деловодни
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдМонтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4