Решение № 4638 от 26.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4638 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20231100503296 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435-436 ГПК.

Подадена е жалба с вх. №25598/17.03.2023г. от Р. К. Р. срещу постановление от 27.01.2022г. постановено по изпълнително дело №20158440402914, с което е прекратено изпълнителното производство по посоченото дело.

Жалбоподателят – Р. К. Р. твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискала да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника, което е и направено. След това е подавала молби за продължаване на изпълнителните действия. Моли да бъде отменен обжалвания акт.

Длъжникът – „Р.Р.К.” ЕООД не е депозирал възражение по жалбата в определения от закона срок.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна. Посочва, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като след последното извършено изпълнително действие на 24.08.2017г. е подадена молба от взискателя на 14.07.2020г.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени документите по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20158440402914 е образувано по молба на Р. К. Р. и 1 въз основа на изпълнителен лист издаден на 04.08.2015г. по гр.дело №40210/2015 год. по описа на СРС, 48 състав. В посочения документ „Р.Р.К.” ЕООД е осъдено да заплати на Р. К. Р. - Ставрема сумите:

3 000 евро – представляваща вземане по запис на заповед от 15.04.2015г. и

1 175 лв. – разноски по делото.

На 19.08.2015г. е подадена молба от взискателя с искане да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „ПИБ“ с посочен IBAN.

На 30.08.2015г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.

На 27.08.2015г. е наложен запор по банковата сметка на длъжника в „ПИБ“ АД. В отговора от банката от 28.09.2015г. е посочено, че по тази банкова сметка са блокираи суми в посочения размер, но не са преведни, тъй като има предходен запор от 25.06.2012г. /л. 22/.

На 24.08.2017г. е подадена нома молба от взискателя с искане за извършване на възбрана и опис на движимо имущество на длъжника.

На 14.07.2020г. е подадена моба от взискателя с искане за извършване на изплънителни действия – запор, възбрана и опис на имуществото на длъжника. Последващи молби от взискателя с идентично искане са подавани на: 30.10.2020г. и 16.08.2021г.

На 27.01.2022г. е издадено обжалваното постановление, с което е прекратено изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие в рамките на определен изпълнителен способ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите към т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, са изброени примерно действията, прекъсващи течението на давностния срок насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също там е вписано, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го 2 приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай, видно от данните, съдържащи се в изпратеното на СГС по компетентност копие от изпълнително дело, се установява, че за периода от 24.08.2017г. до 14.07.2020г. не са извършвани изпълнителни действия и не са постъпвали молби от взискателя с такова искане.

При тези данни категорично се установява, че е налице основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като по делото има период от повече от две години, в който кредиторът е бездействал и съответно не са извършвани изпълнителни действия.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №25598/17.03.2023г. от Р. К. Р. срещу постановление от 27.01.2022г. постановено по изпълнително дело №20158440402914, с което е прекратено изпълнителното производство по посоченото дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3