Решение № 3645 от 10.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета М. Антонова при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Гражданско дело № 20211110153683 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341 от ГПК – първа за фаза по допускане на делбата образувано по предявен от В. В. Й. срещу Л. Ж. Н., В. Б. Н., Н. В. П., Б. В. Н., Р. Д. Д., Т.

Д. С., С. П. Н., Д. Л. Н., Б. Л. Д., Ц. Б. В., А. О. В., Т. Е. А., А. А. А., Е. А. А., Б. Н. Н., Н.

Н. Н., К. М. П. иск за делба на описаните в исковата молба имоти.

Ищецът твърди, че страните се легитират като съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти на основание възстановена собственост описаните имоти по реда на ЗСПЗЗ и поради невъзможност да поделят имотите доброволно е налице правен интерес от предявяване на иск за съдебна делба.

Ответниците не оспорват иска за делба, като твърдят, че именно като наследници на Нотко Йораднов Пижов и Трендафила Пунева Пижова се легитимират като съсобственици на имотите, при квоти посочените в исковата молба. Ответникът Н. Н. Н. оспорва иска единствено досежно имот с идентификатор № ***, като твърди, че същия е закупен само от трима от синовете на общите наследодатели - Велин, Димитър и Никола Ноткови Й.и, поради което не се явява съсобствен по отношение на всички наследници, а само на наследниците на лицата, които са го придобили чрез продажба.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК , 1 събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субуктивно право да иска прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС /.

Видно от удостоверение за наследници – л.17-26 от гр.д. № 496/2020г. на Костинбродски районен съд, страните по делото на наследници на общите наследодатели Нотко Й. Пижов и Трендафила Пунева Пижова /съпрузи, чийто брак е прекратен със смъртта на съпруга Нотко Пижов на 28.06.1958г., а преживялата съпруга е починала на 05.03.1964г./. От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена – л.16 от делото на КРС, се установява, че лицата Трендафила Пунева Пижова и Трендафила Ноткова Й. са различни имена на едно и също лице.

По делото са приложени влезнали в сила решения на поземлена комисия за възстановяне правото на собственост по реда на чл.14 от ЗСПЗЗ вр. чл.18 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Нотко Й. Пижов и на наследниците на Трендафила Пунева Пижова /които обхващат един и същ кръг лица – страните по делото, доколкото съпрузите се наследяват от низходящите им по права линия – общите им деца/ въз основа на които се претендира наличието на съсобственост между страните.

С оглед конститутивното действие на решението на ПК относно правото на собственост върху възстановените недвижими земи /земи или гори/ и разпоредбата на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ /влезнало в сила решение за възстановяване на земи придружено със скица има силата на констативен нотариален акт/ следва да се приеме, че от влизане в сила на решението на ПК в патримониума на всички наследници на Нотко Й. Пижов и Трендафила Пунева Пижова е възникнало правото на собственост върху посочените в решението имоти в съответни идеални части за всеки един от наследниците му по закон. Това е така, тъй като 2 за всички имоти, чиято собственост се възстановява чрез провежданата реституция (включително и тази, която за в бъдеще би продължила да се провежда), без да държи сметка дали те са били одържавени или обобществени, законодателят въвежда законовата фикция на "новооткрити наследства". В доктрината и в практиката на Върховния касационен съд няма спор, че понятието "новооткрито наследство", употребено в чл. 91а, изр. 2 ЗН, се отнася както до хипотезата на чл. 91а ЗН, така и до хипотезите, уредени в чл. 9а и 90а ЗН, които в случая обече не са налице и по отношение на нито един от наследниците няма пречка да наследяват имотите, представляващи новооткрито наследство.

Законодателят обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който се прилагат специално създадени правила, без да се променя значението на времето и мястото на откриване на наследството.

Към момента на вризане в сила на възстановителните решения на ПК наследници на Нотко Й. Пижов и на Трендафила Пунева Пижова са посочените в удостоверението за наследници.

Към настоящия момент, в хода на съдебното производство са починали:

-ищецът В. В. Й., като по реда на чл.227 от ГПК са конституирани наследниците му по закон: С. Г. Й. /преживяла съпруга/, Н. В. В. и Г. В. Б. /низходящи - дъщери/;

-Н. Н. Н., като по реда на чл.227 от ГПК са конституирани наследниците му – Рада Ц. Н. /преживяла съпруга/, Л. Н. Н. и П. Н. Н. /низходящи наследници съответно дъщеря и син/;

-Бглагой Н. Н., като по реда на чл.227 от ГПК са конституирани наследниците му по закон: низходящите му съответно дъщеря и син - А. Б. Нодкола и Н. Б. Н..

По делото е представено удостоверение - л.32, видно от което А. Б. Н. се е отказала от наследството на Б. Н. Н., поради което същата няма качеството на наследник и неправилно е била конституирана като страна по делото, поради което и на основание чл.253 от ГПК определението за конституирането й следва да бъде отменено, съответно производството по делото спрямо нея – прекратено.

По делото са представени следните решения на ПК: Решение № 1344/10.07.1998 г. на ПК „Нови Искър“ за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Балша на наследници на Нотко Й. Пижов, Решение № 1345/10.07.1998 г. на ПК „Нови Искър“възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Балша на наследници на Трендафила Ноткова Й. и Решение № 209-1 на ПК гр.

Костинброд възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Голяновци на наследници на Трендафила Пунева Пижова.

Въз основа на цитираните на ПК има и издадени скици, и които имат силата на констативни нотариални актове.

Представените и цитирани по – горе доказателства, обосноават извода на съда за 3 надлежно възникнало в патримониума на наследниите на Нотко Й. Пижов и Трендафила Ноткова Й. /Пижова/право на собственост върху възстановените имоти.

Ответникът Н. Н. Н. изрично в отговора на исковата молба е оспорил възникнала по реда на възстановителните решения и наследяване съсобственост относно един от имотите, предмет на решение № 1344/10.07.1998 г. на ПК „Нови Искър“ - под № 1,като твърди, че част от същия е закупен само от трима от синовете на общите наследодатели Велин, Димитър и Никола Й.и, поради което и неправилно са частта от 4,20 дка е възстановен на всички наследниците на общите наследодатели, като е следвало да бъде възстановен само на наследниците на Велин, Димитър и Никола Й.и. В подкрепа на горното си възражение, представя договор за продажба на недвижим имот от 17.02.1937г. и записка за вписването му, видно от който Велин, Димитър и Никола Й.и са закупили нива в м. Лозето, в землището на с. Балша от 4,2 дка. Наведените възражения, макар и да касаят спор за собственост към минал момент – чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, са ирелевантни към настоящия момент по следните съображения:

„Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, доколкото искът с правна квалификация чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент, условие за допустимостта на този е наличието на правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр.13 от 2007 г. (до 12.05.2007 г.), правото му да иска от поземлената комисия (сега общинска служба по земеделие – ОСЗ) издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е погА.о. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя.

Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск би бил недопустим“ (в този смисъл е Тълкувателно решение от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС).

В този смисъл ответникът не е представил доказателства, че към настоящия момент е налице висящ спор по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, нито че е подал в срок заявление за 4 възстановяване на собствеността върху спорния имот на името на неговия наследодател т..е освен че спорът за материално право към минал момент /на колективицацията на земята/ не може да бъде разрешен в делбеното производство, към настоящия момент е преклудирана всякаква възможност за ответника да установи със сила на присъдено нещо, че неговия наследодател съответно само на наследниците на от синовете на общите наследодатели е следвнало да бъде възстановена собствеността върху имота.

В тази връзка, предвид представеното влезнало в сила възстановително решение на ПК, придружено със скица, съдът счита, че въз основа на него страните по делото се легитимират като съсобственици на спорния имот.

Към 1998г., когато са влезнали в сила процесните решения на ПК и е възстановено правото на собственост върху процесните имоти на наследниците на двамата общи наследодателя, но по отделно за всеки един от тях техни наследници са: 5 групи наследници по право на заместване – на петимата преки низходящи наследници на двамата наследодатели:тримата им синове – Велин Н. Й., Димитър Н. Й., Н. Н. Й., Бояна Неделкова Станкова и Йорданка Н. П.а, която група низходящи по право на заместване наследява по общо 1/5 идеална част, както следва:

Наследниците на Велин Й. - четирима сина и преживяла съпруга – по 1/25 ид.ч., след смъртта на Гюрена Й. – съпруга на Велин Й. нейната 1/25 ид.ч. се разпределя между останалите четирима низходящи по равно – т..е по 1/100 ид.ч. т.е. по 1/20 ид.ч., като след смъртта на Богомил Н. неговата 1/20 ид.ч. се наследява по равно от Л. и В. Н.и или по 1/40 ид.ч., а след смъртта на В. Й. - ищец негова 1/20 ид.ч. се наследява по равно от тримата му наследника /деца и преживяла съпруга/ т..е всеки по 1/60 ид.ч.