Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 18.05.2026, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 102/2026
Вид
Решение № 93
Подписан
18.05.2026
Състав
Атанас Василев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Бяла, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от А. В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200102 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. С. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Б., обл.Р., ул."Ц.К." № .., против Наказателно постановление № 25-0247-000538 от 13.02.2026г., издадено от Началник група в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното НП е незаконосъобразно и издадено при нарушения на процесуалните правила.

Оспорва се фактическата обстановка и се твърди, че е налице невярно отразяване в обстоятелствената част на наказателното постановление, което накърнява правото му на защита. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.11.2025г. около 11:19ч., св. И. – мл. автоконтрольор в РУ – Бяла, съвместно със служителя М. М., изпълнявали служебните си задължения в гр.Б., ул.“В. Л.“, до дом № ., където спрели за проверка лек автомобил „П. П.“ с рег.№ ..., управляван от жалбоподателя. Повода за спирането му бил, че водачът не използвал обезопасителен колан, за което му бил съставен АУАН № 4717218. Същият бил предявен за подпис на жалбоподателя, който го подписал, като вписал възражение, че има счупен прешлен и ТЕЛК 64%. В 1 същият ден постъпила и писмена молба № УРИ 247000-1410/12.11.2025г. от жалбоподателя до началника на районното управление срещу съставения АУАН, в която било посочено, че не оспорва управляването на МПС без предпазен колан, но поради състоянието си изпитвал болки при влизане и излизане от автомобила, поради това понякога не ползвал колан. С писмената молба, жалбоподателят представил и копие на Експертно решение № 91560.

Същата била резюлирана за извършване на проверка и становище, каквото било изготвено от инспектор С. с рег.№ 247р-10989 от 07.12.2025г. В него полицейският инспектор отразил, че след извършена проверка било установено, че управляването на МПС без поставен обезопасителен колан е допустимо при освидетелстване на водач от ТОЛЕК, каквото удостоверение водачът нямал. Поради това било предложено да се издаде наказателно постановление за извършеното нарушение. За резултата от проверката бил уведомен и жалбоподателят. Така на 13.02.2026г. АНО издал процесното наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя на 06.03.2026г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитания по делото свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Релевираните възражения с жалбата за невярното отразяване в обстоятелствената част на наказателното постановление данни за собствеността на автомобила са действително налице, но по същество неотносими. Видно от представените писмени доказателства, а именно свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил „П. П.“ с рег.№ .... собственик е именно жалбоподателя, а не както е вписано в АУАН и НП лицето Д. А.ов П., ЕГН **********. Същото обаче не може да се определи като съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление, тъй като по никакъв начин това обстоятелство не се отразява на вмененото нарушение, нито нарушава правото на защита на наказаното лице да узнае в извършването на какво нарушение е обвинен или да води до непълнота и неяснота по отношение на елементи от обективната му страна. Безспорно е установено управляването на процесния автомобил, с конкретно посочване на марка, модел и регистрационен номер, мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Вписването на друго лице и посочването му за собственик на процесното МПС не е пряко свързано с обстоятелства от предмета на доказване, поради което и не представлява елемент от вмененото нарушение.

Що се отнася до възражението за наличието на ТЕЛК, съдът счита, че този въпрос е бил изяснен още с проверката извършена от полицейския инспектор, който е констатирал липса на освидетелстване от ТОЛЕК. Пред съда не са изложени други съображения в тази връзка, които да бъдат обсъдени, поради което и при липса на удостоверение издадено от ТОЛЕК, то за жалбоподателя не е съществувала основателна причина да не използва предпазен колан.

Съдът счита също, че материалния закон е правилно приложен, доколкото за неизпълнение задължението за използване на предпазен колан, съгласно нормата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, е предвидено наказание глоба в размер на 100 лева.

2

По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0247-000538 от 13.02.2026г., издадено от Началник група в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на А. С. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Б., обл.Р., ул."Ц.К." № .., за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________ 3