Определение № 1452 от 16.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1452 гр. София, 12.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава Алексиева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602460 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба, подадена от А. И. С. чрез мл. адв. С.К. срещу протоколно определение от 16.03.2023 г. по НОХД № 10135/2022 г. по описа на СРС, с което съдът не се е произнесъл по искане на същия за връщане на веществени доказателства, изброени под опис в молба от 16.02.2023 г.

С обжалваното понастоящем протоколно определение, първоинстанционният съд е отложил произнасянето по същество по отправеното искане за връщане на веществените доказателства като изрично е постановил, че по молбата на А. С. и пострадалата Р.Л. първоинстанционният съд ще се произнесе с окончателния съдебен акт, а производството все още не е приключило.

В жалбата се въвеждат оплаквания срещу липсата на произнасяне по искането за връщане на веществени доказателства. Изтъква се, че по този начин се препятства своевременното развитие на поставения от жалбоподателя въпрос. Счита, че липсата на произнасяне нарушава основните права по чл. 47 от Хартата, който предвижда, че всеки, чиито права и свободи гарантирани от правото на съюза са били нарушени има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в него условия и по-специално делото му да бъде разгледано справедливо. Отправя искане за ревизиране на действията на СРС относно молба от 16.02.2023 г.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, както и материалите по делото, при извършване на цялостна служебна проверка относно правилността на атакувания първоинстанционен акт, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, подадена е в предвидения в закона седемдневен срок.

НОХД № 10135/2022 г. по описа на СРС е образувано по обвинителен акт срещу А.

С. и Б.Б. за това, че на 22.06.2022 г. около 12,40 часа в гр. София, в условия на съучастие извършили престъпления по чл. 196, ал. 1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 , пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 и б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Видно от споразумение, одобрено с протоколно определение от 20.10.2022 г. по НОХД 13180/2022 г. по описа на СРС, А. И. С. се е признал за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 , пред. 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.

1 НК, прекратено е наказателното производство в частта по отношение на него, като 1 първоинстанционният съд е разпоредил веществените доказателства да останат по наказателното производство НОХД № 10135/2022 г., СРС до приключването му по отношение на Б.Б..

С последваща молба от 16.02.2023 г., А. С. е отправил искане за връщане на веществените доказателства.

Първоинстанционният съд с протоколно определение от 16.03.2023 г. е разпоредил, че произнасянето по веществените доказателства ще бъде сторено с акта по същество към момента на приключване на производството.

Видно е от материалите по делото, че към настоящия момент производството пред първа инстанция спрямо Б.С.Б. не е приключило. Делото е отложено за събиране на доказателства за 06.06.2023 г.

При така установените фактически положения, въззивният съд намира следното:

Предмет на въззивно обжалване е протоколно определение от 16.03.2023 г., с което съдът е отложил произнасяне по искането за връщане на веществените доказателства по същество до приключване на наказателното производство.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, приема, че постъпилата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като обжалваното определение не подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл. 341, ал. 1 и ал. 2 от НПК изчерпателно са посочени определенията и разпорежданията на първоинстанционния съд, които подлежат на обжалване, като оспорваният съдебен акт не попада в нито една от посочените категории, доколкото същият не разрешава въпроса за веществените доказателства по същество по направеното от жалбоподателя искане, а отлага произнасянето с окончателният съдебен акт.

Действително, предвиденият в чл. 111, ал. 1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, но ал. 2 предвижда, че когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство. В разглеждания случай, делото е в съдебната си фаза, където съгласно чл. 27, ал. 1 НПК ръководно-решаващ орган е съдът. Доколкото е сезиран с искане за връщане на веществени доказателства и по аргумент от чл. 27, ал. 1 и чл.

111, ал. 2 НПК, съдът разполага с правомощие и дължи произнасяне по направеното искане във всяко положение на делото в съдебната фаза на наказателния процес. Разпоредбите на чл. 301 НПК и чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК не ограничават времево момента за произнасяне от съда по този въпрос, а целят да предотвратят липсата на произнасяне. По гореизложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на съдебен акт, който да подлежи на въззивна проверка, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по подаденото искане от А. С. от 16.02.2023 г.

С оглед на изложените съображения, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от А. И. С. чрез мл. адв. С.К. срещу протоколно определение от 16.03.2023 г. по НОХД № 10135/2022 по описа на СРС.

Делото да се върне на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти състав за произнасяне по същество по депозирано искане от 16.02.2023 г. от А. С..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3