Решение № 271 от 09.08.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Перник, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500356 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В. А. Я., ЕГН **********, с адрес ***.

С обжалваното решение № 241/14.03.2024 г. по гр.д. № 4283/2023 г., Районен съд - гр.

Перник е признал за установено, че на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД В. А. Я., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, вх. А, ет. 5, сумата от 143,00 лева, представляваща главница по Договор за поръчителство от *** във връзка със сключен с „А1 България“ ЕАД Договор за продажба на изплащане № *** от *** с предмет Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 27,61 лева – мораторна лихва за забава периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 58/16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 6265/2023 г. по описа на Районен съд – Перник срещу ответника и солидарния длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК 204569830.

Съдът е постановил, че вземането е при условията на солидарност с „Фонд за 1 гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК 204569830.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК В. А. Я. е обжалвал постановеното от Районен съд – гр. Перник решение. С жалбата се сочи, че Я. отглежда сам детето си, което е с диагноза *** и паралелно с това полага грижи и за възрастните си родители. Заявява, че в периода, за който е търсен по делото, е претърпял трудова злополука, довела да счупване на крак и невъзможност да се движи. На следващо място с жалбата се твърди, че не е причина за образуване на настоящото производство, а такава са неуредените отношения между А1 България ЕАД и другите две фирми, за съществуването на които сега разбира. Сочи, че дължимата сума в размер на 143 лева е платена от Я. още през 2020 г. Счита, че е налице неравноправна клауза по договора, сключен с А1 България, в случай, че става автоматично задължен по договор за поръчителство с друга фирма.

Моли съда да постанови решение с което да бъде отменен постановеният от първата инстанция съдебен акт, включително и в частта, с която В. Я. е осъден да заплати разноските по делото. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Мъни плюс корп“ ЕАД, представлявано от изпълнителните директори И.Л.П. и Б.Я.Я., чрез адвокат, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че възраженията, изложени във въззивната жалба са неоснователни и същите не кореспондират с данните по делото.

Въззиваемият сочи, че твърденията относно финансовото и здравословно състояние на В.

Я., както и на детето му, не го освобождават от задълженията по процесния договор, като се излагат подробни съображения в тази насока. На следващо място се отбелязва, че доколкото не е налице плащане в полза на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „Мъни плюс корп“ ЕАД, то с поведението си Я. е станал повод за завеждане на дело. По отношение на направените с въззивната жалба твърдения, че е налице неравноправна клауза в договора, с която се нарушават правата на жалбоподателя се сочи, че клаузите по сключения договор са били предмет на индивидуално договаряне и потребителят се е съгласил с тях, подписвайки индивидуалния си договор. Допълва, че клаузите са разбираеми и между тях или в самите тях не се открива противоречие. По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от въззивника размер на адвокатското възнаграждение.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните 2 предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Районен съд - гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Мъни плюс корп“ ЕАД ЕИК 203037835, срещу В. А. Я., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземане за сумата от 143,00 лева, представляваща главница по Договор за поръчителство от *** във връзка със сключен с „А1 България“ ЕАД Договор за продажба на изплащане № *** от *** с предмет Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 27,61 лева - мораторна лихва за забава периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че между „А1 България“ ЕАД /с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК 1314468980, и ответника В. А. Я. на *** е сключен Договор за продажба на изплащане № ***, с който ответникът е закупил от мобилния оператор устройство Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl със сериен № *** срещу цена, платима на месечни вноски. Купувачът не е изпълнил задължението си да заплати сумата от 143,00 лева, представляваща остатъка от цена на закупената вещ. Ищецът сочи, че между него и „А1 България“ ЕАД на *** е сключен договор за поръчителство, като по силата на т. 3 от същия, той се е задължил да отговаря за задълженията на абонати, произтичащи от договор за продажба на изплащане.

Сочи, че поради липса на доброволно плащане от абоната и покана от кредитора, той на 21.12.2020 г. е изплатил на мобилния оператор сумата от 143,00 лева. За извършеното плащане е изпратил уведомление до ответника. Твърди, че на 28.07.2022 г. е сключил договор с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“, ЕИК 204569830, по силата на който последният е встъпил в дълга на ответника към ищеца и не е погасил доброволно задължението си. За сумите е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 58/16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 6265/2023 г. по описа на Районен съд - Перник срещу ответника В. А. Я. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК 204569830. По отношение на солидарния длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В. А. Я., въпреки изрично дадените указания .

В производството пред районния съд ищецът е представил сключения на *** между „А1 България“ ЕАД /с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД/ и ответника Договор за продажба на изплащане № ***. Видно от същия ответникът е закупил устройство Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl със сериен № *** срещу цена, платима на месечни вноски. Приложен е и приемо – предавателен протокол за закупено крайно устройство от същата дата, подписан и от двете страни.

Представен по делото е и договор за поръчителство от 28.07.2022 г., сключен между „Мъни плюс корп“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, като по силата на т. 3 от същия, той се е задължил да отговаря за задълженията на 3 абонати, произтичащи от договор за продажба на изплащане.

От страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на правопогасяващи или правоизключващи факти. Пред въззивната инстанция, в открито съдебно заседание е представена от В. А. Я. служебна бележка, издадена от „А1 България“ ЕАД за липса на задължения към 12.04.2024 г.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е приел, че от Договора за продажба на изплащане № ***/*** безспорно се установява наличието на облигационна връзка, по силата на която „А1 България“ ЕАД се е задължило да предостави на ответника устройство на изплащане Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl със сериен № ***. Съгласно договора уговорената цена, която купувачът се задължил да заплати на разсрочено плащане е както следва: първоначална вноска 6,50 лв. и 23 месечни вноски от по 6,50 лв.

От Приемо-предавателен от *** се установява, че „А1 България“ АД е изпълнило задълженията си по договора, поради което в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на покупко- продажната цена в сроковете и по начина, уговорени в договора. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати договорената продажна цена, като е направил само едно плащане в размер на 6,50 лв. В чл. 9.1.2 на договора страните са уговорили право на продавача да обезпечи вземанията си по Договора за продажба на изплащане (когато купувачът е физическо лице, какъвто е настоящия случай) с поръчителство от трета страна. Купувачът не е оспорил факта, че той е положил подписа си под договора за продажба на изплащане, нито е оспорил, че някоя от клаузите в него не е уговорена индивидуално и че той не е бил съгласен с нея и е имал възражения, включително и по отношение на разпоредбата на т. 9.1.2.

С въззивната жалба В. А. Я. е направил възражение за евентуално наличие на неравноправна клауза по договора, сключен между „А1 България“ ЕАД и „Мъни плюс корп“ ЕАД /предишно „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД). По делото няма данни за наличие на клауза, каквото ответникът сочи, че е неравноправна. От Договор от ***, сключен между „Мобилтел“ ЕАД /към настоящия момент с фирмено наименование „А1 България“ ЕАД/ и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /към настоящия момент с фирмено наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ се установява, че „Мобилтел“ ЕАД възлага, а ищецът приема и се задължава срещу възнаграждение да извършва следните дейности: а) извършване на Кредитен скоринг на Потребител с цел сключване на Договор за продажба на изплащане в зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит и б) гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „Мобилтел“ от Абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“, до размера на кредитния лимит. С Анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г., 12.12.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г., 08.08.2019 г. и 08.08.2020 г., срокът на договора е бил продължаван, като с последния анекс е продължен до 30.09.2020 г.