Решение № 3980 от 19.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3980 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100500555 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение №11906/28.10.2022 г., поправено с решение № 13317/22.11.2022 г., постановено по гр. дело № 43360/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 50 състав по предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС от Р. П. С. е признато за установено по отношение на С.о., че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с. Панчарево, общ. Столична, обл. София-град, находящ се в село Панчарево, м. „Косанин дол“, ул. ****.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника С.о. с която същото се обжалва с доводи за неправилност и необоснованост. Въззивникът излага становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният имот не попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не е приложима разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Поддържа се , че процесният имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него няма данни за реституционни претенции. Заявява се, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, съгласно която по отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на разпоредбата – 22.11.1997 г. Според въззивника в случая се касае за имот общинска собственост и като такъв е недопустимо придобиването му по давност. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение. Въззиваемият поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел за доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е станал собственик на процесния имот на основание давностно владение по чл.

79, ал.1 ЗС, осъществено от него и родителите му. Също така по делото било доказано, че процесният имот не попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не е приложима разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Въззиваемият оспорва твърденията на въззивника, че имотът представлява общинска собственост и че не е могъл да бъде придобит по давност. Предвид изложеното се моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението в рамките на релевираните в жалбата доводи.

Настоящата съдебна инстанция намира, че с първоинстанционното решение е извършен пълен и пълноценен анализ на спора от фактическа страна, поради което с цел да не бъдат същите преповтаряни препраща към мотивите на СРС. С оглед изложените в жалбата оплаквания, настоящата инстанция намира, че следва да добави и следното:

Районният съд е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на С.о., че ищецът Р. П. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с. Панчарево, общ. Столична, обл. София-град, находящ се в село Панчарево, м. „Косанин дол“, ул. **** на основание изтекла в полза на ищеца десетгодишна придобивна давност.

При предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал.1, вр. чл. в тежест на ищеца е да установи на първо място правния си интерес от търсената защита, по отношение на посочения ответник, което е условие за допустимост на иска. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице, но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които 2 притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита. В случая настоящата съдебна инстанция намира, че за ищеца е налице обоснован правен интерес от предявяването на положителен установителен иск срещу ответника, който е издал акт за частна общинска собственост за имота с претенцията, че същият попада в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което обстоятелство представлява пречка за извършване на процедура по обстоятелствена проверка пред нотариус и снабдяване с констативен нотариален акт и вписването на ищеца като собственик на имота в кадастралните регистри към АГКК. В тежест на ищеца е да докаже и елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС, а именно: постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно владение върху имота, упражнено от него и неговите родители през процесния период, които предпоставки подлежат на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, изключващи възможността за придобиване на имота по давност или обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.

Въз основа на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба първоинстанционният съд е приел, че процесният имот не попада в територия по възстановяване по реда на §4 от ЗСПЗЗ, както и че не са налице данни същият да е бил предоставян за ползване по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, нито да е включен в ТКЗС или ДЗС и че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ. Районният съд е приел, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. Посочил е, че след изключването им от регулация дворните места биха могли да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Първата инстанция е стигнала до извод, че такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ и за тях не е важала забраната на чл. 86 ЗС в редакция до изменението в ДВ бр. 30/1990 г. като невключени във фонда на ТКЗС, за придобиването им по давност. На следващо място е прието, че чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Според мотивите в първоинстанционния акт, такива земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991 г., могат да се придобиват по давност, ако не съществуват пречките за това, предвидени в отменените ЗРПВПНИ и чл. 29 ЗСГ, както и че последната забранителна норма е отменена с ДВ бр.21/1990 г., поради което няма законова пречка спорното материално право да бъде придобито по давност, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС.

За правилното решаване на спора е допусната съдебна техническа екпертиза, неоспорена от страните и преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, със заключението по която е изяснено, че към 1986 г. територията, на 3 която се намират процесният имот и съседните му е попадала извън обхвата на деистващия към този момент регулационен план на в. з. „К.д.", одобрен със Заповед No 219/16.11.1968 г., както и че същите не са отразени в КП от 1965 г., послужил за кадастрална основа на РП, а попадат в кад. лист 11 - извън заснетата ситуация. Вещото лице е посочило, че със Заповед No РД-50-09235/02.06.1988 г. е одобрен деистващият РП на в. з. „К.д.", който също не включва в обхвата си територията на процесния имот и съседните му и е изработен върху основата на КП от 1981 г., в първоначалната редакция, на които същите не са отразени. Според заключението на ВЛ, първото графично отразяване на процесния имот е направено по реда за поддръжка (актуализация) на неодобрения КП на пл. раион VII-86 - с. П., в които имотът е нанесен в кад. лист Г-10-4-Г с пл. No 2075 и площ 644 кв. м, застроен с къща на 69 кв. м, означена с условен знак за двуетажна масивна жилищна сграда 2МЖ. Границите на имота са означени от всички страни с условен знак за паянтова ограда в неодобрения КП, което означава, че оградите са поставени преди датата на попълване - м. август 1994 г. Установено е, че заснемането и попълването е извършено по преписка вх. No 94-Д-224 от 31.08.1994 г. на ОП „С.". В разписната книга в имот No 2075 е регистрирана Д. К. С.А, без данни за легитимиращ документ. Посочено е, че имотът се намира при граници и съседи: от запад -имот пл. No 2074 на Н.Н.Б.; от изток - имот пл. No 2076 на Р.А.Г., от север и юг - имот без планоснимачен номер. Според заключението имотът е в територия, означена с условен знак за пасище, мера с храсти, на която преди това не са съществували други имоти, а спрямо Картата на възстановената собственост на землището на с. П. Се посочва, че процесният имот попада в имот No 60020 (масив 60, имот 20), местност Табаците, за които няма уважени реституционни претенции. В заключението е посочено още, че в регистъра на КВС за имот No 60020 се съдържат следните данни: вид територия - за нуждите на селското стопанство, начин на траино ползване - пасища с храсти, вид собственост - стопанисвано от общината, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници. Вещото лице установява, че в деиствителност на терена не са съществували стари реални граници по смисъла на чл. 18а от ППЗСПЗЗ в частта на процесния имот и съседните му, тъи като същите са образувани преди изработване на картата и регистъра на имотите в съществуващи стари реални граници. Според вещото лице в резултат от обособяването им релефът е изменен чрез насипване и изравняване, поставени са огради и е реализирано застрояване. Вещото лице изразява становище, че процесният имот попада извън обхвата на плана на новообразуваните имоти на обект „В.з. „К.д.“ в землището на с. Б. и местност „К.д.“ в землището на с. П.“, одобрен със Заповед No РД-15-026/01.02.2006 г. на Областния управител на област София, а при съпоставяне с КВС на землището на с. П. се установява, че имотът не попада в територия за въстановяване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След оглед на имота вещото лице изяснява, че границите със съседните имоти са материализирани с ограда от телена мрежа, прикрепена към железобетонови колове; границата с имот от изток е материализирана с ограда, състояща се от бетонов фундамент с височина около 50 см, в които са монтирани железни колове с телена мрежа 4 между тях, като към дъното на имота плътната част е стъпаловидна поради денивелацията на терена. Достъпът в дворното място се осъществява от южната граница през единична метална врата. Дворното място е подравнено, засадени са плодни дръвчета. По изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на придобивната давност и е уважил предявения положителен установителен иск.

С подадената въззивна жалба въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че процесният имот не попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не е приложима разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Оспорва се и възможността имотът да се приодбивна по давност поради общинския му характер.