Решение № 684 от 16.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. П., 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220100055 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „О. м.“, № 4, вх. А, ет. 4, ап. 10, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., жк.

„М. л.", бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, представлявано от Д. М. М. - Управител, срещу „К. т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. - 1А“, ул. „А. А." № 9, представлявано от А. С. Г., с която се иска от съда да постанови решение, с което да провъзгласи нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № 98192, сключен между ищцата и ответника, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 444,80 лева; да провъзгласи нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № 98192, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 444,88 лева и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 50 лева /частичен от 889,68 лева/, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 05.09.2022 г. между М. Й. Г., в качеството й на заемополучател, и „К. т." ЕООД, в качеството му на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 98192. Размерът на отпусната заемна сума била 800 лева, с краен срок със срок за погасяване 8 броя вноски по 121,00 лева, като първа дата на плащане е 07.10.2022 г..

За предоставения кредит заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 10% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 10,28%. Сочи, че в т. 3 от Договора на потребителя било уговорено, че заемът следвало да 1 бъде върнат на 8 броя вноски в размер на 215 лева, като ищцата погасила предсрочно задължението си към кредитора. Били начислени и две такси - първата такса в размер на 444,80 лева - за експресно разглеждане на документи, а втората такса в размер на 444,88 лева - за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, като сбора от двете такси е общо 889,68 лева. Твърди, че в договора не се посочени за какви конкретни действия от страна на кредитора се дължи това възнаграждение.

Счита, че за процесния договор следва да намери приложение ЗПК. Смята, че уговорените в т.3 от Договора такси за експресно разглеждане в размер на 444,80 лева и за изготвяне на индивидуално предложение в размер на 444,88 лева противоречат на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл.26 ЗЗД са нищожни. Счита, че посоченото в договора, че при предсрочно погасяване, заемодателят има право да опрости част от дължимите по договор такси, но дължимата сума не може да бъде по-малко от 50 лева, също противоречало на ЗПК.

Твърди, че посочените такси отговарят на всички критерии посочени в пap.1, т.1 ЗПК, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, съобразно чл.19 от ЗПК, като по този начин ГПР ще надхвърли максимално допустимата граница по чл.19, ал.4 ГПК. На следващо място намира посочените такси за недействителни и поради противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК. Освен това, ако се приемело, че таксата се събира във връзка с усвояването и управлението на кредита, то тя противоречала на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Процесиите такси противоречали и на разпоредбата на чл.16 от ЗПК.

Счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество водило до недействителност и на самите клаузи, които предвиждат заплащането на таксите.

Излага твърдения, че от интернет сайта на „К. т." ЕООД, рекламните текстове за отделните им кредитни планове съдържали подвеждаща информация, целяща да създаде привидно ценово предимство спрямо конкурентните им компании, като по отношение на ползвания от ищцата кредитен продукт On Time Standart било указано, че „гарантира найниски нива на оскъпяване на вноската", както и че предлага на клиентите си „бързо одобрение". Никъде обаче не е посочено, че т.нар. „бързо одобрение" е платена услуга и то в размер на 55,6% от размера на самия кредит. От друга страна, изготвянето на индивидуално кредитно предложение обуславя сключването на самия договор, така одобрението за отпускане на заем се базирало на проверката на кредитоспособността на кандидата за кредитиране - размер на месечните доходи, наличие на валидно трудово правоотношени, кредитна история и т.н. Заплащането на действия, които са неминуем елемент от процеса по сключване на договор за потребителски кредит изключвало добросъвестността и било извън обхвата на добрите търговски практики, което от своя страна, също трябвало да бъде взето предвид при изясняването на фактите по делото. Смята, че начинът, по който търговецът рекламирал и популяризирал финансовите си услуги, безспорно било в разрез с действащото законодателство, като нарушавало чл.25 на ЗПК и чл. 68б - чл. 68м от ЗЗП 2

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, чрез пълномощника си адвокат Д. М. от САК, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът чрез пълномощника си – адвокат М. П. от САК депозира отговор на исковата молба.

Намира исковата молба за нередовна като твърди, че ищецът не е представил ясно и изчерпателно изложение на обстоятелствата, на които основава исковата си претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Не оспорва, че между страните е сключен договор за заем № 98192/05.09.2022г. съгласно който „К. т.“ ЕООД е предоставил на ищеца заем в размер на 800 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

Твърди, че ищецът по своя инициатива е сключил договор за заем с „К. т.” ЕООД, след отправено от него писмено предложение, след предоставяне на кредитоискателя на необходимата преддоговорна информация за съдържанието и условията му, посредством предоставяне на изискуемите по ЗПК формуляри. Ищецът бил запознат с условията на кредита и с тези за обезпечението му.

Твърди, че условията на процесния договор били посочени в стандартния европейски формуляр и уговорени индивидуално в преговори между страните, като ищецът е можел да влияе на тези условия. Сочи, че в договора за заем е отразена редакцията, която страните са приели за окончателна, видно от част Декларации в Договора за заем. Цитира текста на декларацията.

Счита, че не са налице пречки страните да уговарят договорна лихва и размера на таксите - свободата на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД.

Размерът на договорната лихва и таксите се определяла по взаимно съгласие на страните като част от договорната свобода, с която разполагат. Посочва, че страните свободно са уговорили съдържанието на договора за кредит, включително и размера на лихвите и таксите. Поради тази причина счита, че не е налице противоречие с „добрите нрави“.

Счита, че ответникът има право да начислява и получава такси във връзка с договора за кредит и това не противоречало на Закона за потребителския кредит. Тези такси не влияели на ГПР и не го увеличавали, тъй като не представлявали действия/такси, свързани с усвояването на кредита.

Твърди, че в СЕФ и договора за заем изрично било посочено, че тези такси предхождат сключването на договора за заем, кредиторът ги финансирал, а потребителят ги заплащал заедно с погасителните вноски по кредита. Било предвидена и възможността, че при коректно изпълнение на задължението по кредита, да се заплащат погасителните вноски в предвидения по договора срок, без закъснение, ищецът имало право на отстъпка от съответната погасителна вноска.

Сочи, че при попълване на искане за кредит ищецът изрично е посочил, че желае да 3 се възползва от експресно разглеждане на искането за кредит, както и че желае да му бъде изготвено индивидуално кредитно предложение.

Оспорва качеството материално затруднено лице по см. на чл.38 от Закона за адвокатурата, поради което счита, че не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство.

Прави изявление за сключване на споразумение по настоящото дело.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили договор за паричен заем № 98192 от 05.09.2022 г. с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 800 лева, при фиксиран ГЛП по заема – 10,00 %, и посочени ГПР от 10,28 % и обща дължима сума – 1720 лева, респективно 1488 лева в случай, че заемателят плаща задълженията си преди или на датата на падеж на погасителната вноска. Срокът на договора е 8 месеца, с месечни вноски в размер на по 215 лева, респективно 186 лева. В договора е предвидена еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 444,80 лева и изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 444,88 лева.

Към договора е приложен погасителен план, съгласно който първата погасителна вноска е дължима на 07.10.2022 г., а последната – на 07.05.2023 г.

По делото е прието като писмено доказателство приходен касов ордер № 243648 от 29.08.2022 г., от който се установява, че ищцата е заплатила по процесния креди в полза на ответното дружество сумата в размер на 916,48 лева.

В хода на делото не е изслушано заключение на вещо по допусната ССчЕ, поради липса на съдействие от страна на ответното дружество. Предвид крайното пасивно процесуално поведение на ответника в хода на съдебното дирене и липсата на съдействие и дори на становище по искането на вещото лице за предоставяне на необходимите му материали за работа по поставените му въпроси, приложение в случая намира разпоредбата на чл.161 ГПК, за които последици ответникът е предупреден изрично. В тази връзка е прието за установено по делото, че ищецът М. Г. е заплатил твърдените от него парични суми за погасяване на начислените му задължение по процесния кредит. Относно приложението на чл.161 ГПК освен пречките, които ответникът е създал в хода на съдебното дирене, съдът е съобразил и представения от ищеца приходен касов ордер за заплатени суми по процесния кредит.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - поради нищожност на отделни клаузи от договор за кредит.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на договор за заем № 98192/05.09.2022г. съгласно който „К. т.“ ЕООД е предоставил на ищеца заем в размер на 800 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

По установителните искове:

4

Основателността на исковете предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на конкретните клаузи от договора за паричен заем, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.