Решение № 162 от 31.01.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2184/2022
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 31.01.2023
- Състав
- ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 5891 от 23.08.2022 · ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ
- Разпореждане № 2497 от 13.04.2023 · ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 37 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 39 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117 ал.1 т.2 б."а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3, изр. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4а ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5 ал.4 т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.98 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 1, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.40 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.40 ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 162 гр. Пловдив,
31.01 2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIII състав, в публично съдебно заседание от десети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Пасков адм.д. № 2184 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 във връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано по жалба на Ш.А.Х., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-236 от 28.07.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Х. против Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-344/11.05.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при същата администрация, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ поради това, че не са изпълнени условията на чл.69б ал.2 от КСО – през 2021 г. мъжете придобиват право на пенсия, ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, навършена възраст 58 г. и 08 м.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на атакувания административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По същество на спора с представяне на допълнение на искова молба излага становище за незаконосъобразност на акта по съображения, посочени в жалбата.
Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М. моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е сложено с подаването на Заявление за отпускане на пенсия лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-3633/08.09.2021 г. от жалбоподателя Х.. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж: - трудова книжка № 12/01.04.1991 г.;трудова книжка № 84/05.01.2001 г. военна книжка № 11/4641.; удостоверение № 1803 от 20.04.2021 г. . от Държавна агенция „Архиви“,
Дирекция „Държавен военно-исторически архив“ – гр. Велико Търново; УП-3 № 224/06.07.2018 г. от ПМУ „Кремиковци“ – гр. София; удостоверение обр. УП 30 № 26/01.02.2001 издаден от „Мадара Автотранспорт“ ООД, гр. Шумен; 2 броя удостовение за идентичност на лице с различни имена.
В хода на пенсионното производство във връзка с установяване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход в представените удостоверения, издадени от осигурителите „БАРС“ АД (правоприемник на „Мадара Автотранспорт“ ООД), СД “Лир” гр. София, “Агропромстрой кл. Симеоново”- гр. София, Инвестмаш” - гр. София, „НАРЕКС“ ЕООД - гр. Дупница, ПМУ “Кремиковци”- гр. София пенсионният орган е извършил проверка на пенсионното досие на жалбоподателя, като служебно е изискал издаването на съответните документи, с цел уточняване на положения стаж, заеманата длъжност и условията при които е полаган труда, с оглед правилното му категоризиране.
След извършена кореспонденция с всеки един от посочените по-горе осигурители, подробно описана, както в разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване, така и в оспорения административен акт, е констатирано, че жалбоподателят не е удостоверил надлежно местоположението на трудовия си стаж, извън зачетения от пенсионния орган.
Въз основа на така събраните доказателства в хода на проверката, Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив издава разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-344 от 11.05.2022 г., с което на жалбоподателя било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Като мотиви за отказа било посочено, че по отношение на Х. не е изпълнено едно от условията на посочената разпоредба, а именно наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, като било прието, че същият има положен стаж от втора категория от 07 години
06 месеца и 09 дни. При изчисляването на осигурителния стаж от втора категория, административният орган зачел периода при осигурителя „Строителни войски“ за времето от 24.01.1983 г. до
01.10.1988 г.; от 01.12.1988 до 01.01.1990 г. и от 01.02.1991 до 01.04.1991 г. на длъжността „бояджия“ Останалият изчислен осигурителен стаж от 12 г., 03 месеца и 20 дни бил зачетен като такъв от трета категория, като на основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория станал 22 г., 00 месеца и 09 дни.
Недоволен от продължителността на зачетения от втора категория труд осигурителен стаж, в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО г-н Х. обжалва процесното разпореждане.
Претенцията на жалбоподателя е за зачитане от втора категория труд времето от 03.01.1978 г. до 05.01.1981 г. при осигурител “Мадара Автотранспорт” ООД гр.
Шумен; от 01.04.1991 г. до 31.12.1996 г. при осигурител СД “Лир” София, от 01.01.1997 г. до 01.03.1999 г. при осигурител “Агропромстрой кл. Симеоново”- гр. София; от 10.06.2002 г. до 20.10.2005 г. при осигурител “Инвестмаш” - гр.
София; от 01.11.2005 г. до 20.08.2008 г. осигурител “Нарекс" ЕООД - гр.
Дупница и от 01.11.2008 г. до 20.06.2012 г. при осигурител ПМУ “Кремиковци”- гр. София. Поискал да се отмени обжалваното разпореждане и преписката да се върне за ново произнасяне.
С процесното Решение № 2153-15-236 от 28.07.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение жалбата на Ш. А. Х. срещу Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-344/11.05.2022 г., на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови решението, административният орган изцяло възприел мотивите на Ръководителя на "ПО" за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - инструкция по техническа безопасност, промишлена санитария и противопожарна охрана при експлоатация на лентова транспортираща пещ тип FFGS за капилярно запояване от 15.12.1984 г.; инструкция № 001-80 от 23.07.1984 г. относно експлоатация на газосмесителна инсталация тип SOPG
45 15 N за получаване на защитен газ от пропан-бутан за пещ за капилярно запояване тип FFGS 20х15-200/45-02 и производствена документация за лентова транспортираща пещ FFGS.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. от КСО срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО за проверка на подлежащ на обжалване по административен ред акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Постановен е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издаден е от компетентния орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ – Пловдив. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Производството е протекло при спазване на административно-производствените правила, регламентирани в КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС жалбоподателят е подал заявление, с приложени към него документи, съгласно чл. 2 от същата Наредба. С него е сезиран компетентния административен орган - ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и същият се е произнесъл след като е положил усилия за изясняване на относимите факти. Издаденото разпореждане е връчено на заявителя и обжалвано по административен ред. При разглеждането на жалбата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Постановеният в резултат на административното обжалване административен акт, предмет на съдебен контрол – решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, е правилен и законосъобразен. Административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Спорният по делото въпрос е придобил ли е право на ЛПОСВ жалбоподателят към датата на подаване на заявлението. Отговорът на същия в случая е обусловен от преценката относно категоризирането на труда, положен от жалбоподателя за периода 03.01.1978 г. до 20.06.2012 г. с прекъсване. В тази връзка от последния се навеждат твърдения, че целият положен от него труд следва да бъде признат при правилното му категорийно зачитане и като такъв, стажът му ще е достатъчен за придобиване право на пенсия.
Тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
От същите безспорно се установява, че към датата на заявлението за отпускане на ЛПОСВ /08.09.2021 г./ жалбоподателят няма право на пенсия по условията на чл.
68, ал. 1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 64 г. и 04м., няма и осигурителен стаж 39 г., а има 22 г. 00м. и 09 дни. На последния не се следва пенсия и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена възраст 66 г. и 08 м.
Относно наличието на предпоставките за отпускане ЛПОСВ при условията на чл. 69б ал. 2 от КСО, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 69б ал. 2 от КСО, работилите 15 години при условията на втора категория труд, и по-конкретно мъжете, придобиват право на пенсия, ако до 31 декември 2015 г. са навършили възраст 57 години и 8 месеца, и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100, като от 31 декември 2015 г. възрастта за тях се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 60-годишна възраст. При така разписаното, за да придобие право на пенсия през 2020 г., жалбоподателят следва освен да е работил 15 години при условията на втора категория труд, следва да е навършил възраст от 58 г. и 08 месеца.
Няма спор, че към 10.07.2020 г. жалбоподателят е достигнал изискуемата съгласно чл.
69б, ал. 2 от КСО възраст. Последният обаче не отговаря на изискването за отработени 15 години стаж от втора категория. В тази връзка на първо място е необходимо да се отбележи, че за част от горевизирания период 03.01.1978 г. до 20.06.2012 г на жалбоподателя е зачетен труд от втора категория, като същият възлиза 07 г., 09м. и 09 дни, и за него не се спори по делото.
В конкретния случай е приложена служебна инициатива с оглед установяване на обективната истина и пълнота на фактическата обстановка в съответствие с разпоредбите на чл. 36, чл. 37 и чл. 39 от АПК., както и в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган.
Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства трудът да е положен при специфични условия, административният орган правилно при преценка правото на претендираната от лицето пенсия не е зачел от втора категория труд, а е зачел от трета категория труд осигурителния му стаж.
В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че представените от него документи – трудови книжки и удостоверения за трудов стаж отговарят на всички изисквания за официални документи, поради което следва да бъдат признати от административния орган и да му бъде зачетен трудовия стаж. Това е така, тъй като, съгласно чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж указва, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал 4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Разпечатката съдържа 46 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf3e6a27-6a66-483d-b593-609345cb46ec