Решение № 1013 от 30.10.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 956/2024
- Вид
- Решение № 1013
- Подписан
- 30.10.2024
- Състав
- Светозар Димов Светиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10 ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1013 гр. Сливен, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230100956 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10 ал.1 и 2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.9,10 и 11 от ЗПК, във вр. чл. 26 от ЗЗД, за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №720031220511/25.07.2022г. е недействителен.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцата е получила сумата 3500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 41,11 % и ГПР в размер на 48,54 %. По този начин крайното задължение възлизало на 6914,46 лв. Изложени са подробни съображения в подкрепа на договорите за недействителност на договора за потребителски кредит, включително и с позоваване на съдебна практика. От съда се иска да постанови решение, с което да обяви договора за недействителен, като се претендират и разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат съображения за неоснователност на иска. От съда се иска да отхвърли исковата претенция и се претендират разноски по делото, като се прави и възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
Ищцата се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа предявения иск.
Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит №720031220511/25.07.2022г. ответното „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е 1 предоставило в заем на ищцата С. А. А. сумата 3500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 41,11 % и ГПР в размер на 48,54%.
Използваният шрифт на таблицата към погасителния план към договора е с шрифт , който не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, като такова несъответствие има и в други документи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства и неоспореното заключението на вещото лице бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10 ал.1 и 2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.9,10 и 11 от ЗПК, във вр. чл. 26 от ЗЗД е допустим и основателен.
Несъмнено се установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит , който не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно в таблицата от погасителния план към договора е използван шрифт по-малък от 12. В процесния случай е 11. При това положение съгласно чл.22 от ЗПК е налице недействителност на договора между страните, която следва да бъде прогласена.
По правилата на процеса на ищцовата страна следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 1060 лева, като заплатеното адвокатско възражение н е прекомерно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на договор за потребителски кредит №720031220511/25.07.2022г., сключен между ответното „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 и ищцата С. А. А. с ЕГН-********** от **************************, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А. с ЕГН-********** от ************************** сумата 1060 /хиляда и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 2