Определение № 26070 от 25.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26070 гр. София, 25.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Частно гражданско дело № 20231110140880 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 390, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на М. В. В. с ЕГН: **********, за допускане на обезпечение на бъдещи искове , които възнамерява да предяви срещу Б. А. И., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) - главници по четири договора за заем, сключени в периода между 28.12.2022 г. и 02.01.2023 г., при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца горните суми, с които бъде щият ответник се е обогатил неоснователно, чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника в следните банки и клонове на чуждестранни банки, регистрирани на територията на Република България.

Твърди , че в периода между 28.12.2022 г. и 02.01.2023 г. между М. В. В., в качеството му на заемодател и Б. А. И., в качеството му на заемател, са сключени четири на брой договора за краткосрочен заем, както следва: На 28.12.2022 г. , с платежно нареждане с документ № IBX20230401005930581, М. В. В. е превел сумата в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) по по сметка на Б. А. И. с основание „Краткосрочен заем“; на 28.12.2022 г. , с платежно нареждане с документ

№ IBX20221229005000399, М. В. В. е превел сумата в размер на

000 лв. (хиляда лева) по сметка на Б. А. И. с основание „краткосрочен заем“; н а 31.12.2022 г., с платежно нареждане с документ

№ IBX20230401005930585, М. В. В. е превел сумата в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) по сметка на Б. А. И. с основание „заем“; на 02.01.2023 г., с платежно нареждане с документ

№

IBX20230516006394527, М. В. В. е превел сумата в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) по сметка на Б. А. И. с основание „Краткосрочен заем“;

Съдът, след като взе предвид твърденията на молителя и съобрази представените по делото писмени доказателства, намира следното:

Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да се допусне обезпечение на бъдещ иск, съдът следва да констатира кумулативното наличие на предпоставките: искът да е процесуално допустим, вероятно основателен и за ищеца да е налице обезпечителна нужда, т. е. ако без да се допусне исканата мярка, осъществяването на последиците на евентуално осъдително съдебно решение би било невъзможно или затруднено. В случай, че не се установява вероятната основателност на 1 бъдещите искове, допускането на обезпечение става при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК срещу гаранция, предоставена от ищеца.

Съобразно изложените обстоятелства в исковата молба така предявимия бъдещ иск, с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за заплащане на парично задължение, съгласно договора, е процесуално допустим– изложени са твърдения за правопораждащия го юридически факт, като се твърди и отрицателния факт на неизпълнение на задълженията на длъжника - ответник по молбата. За молителя е налице обезпечителна нужда, тъй като неизпълнението на парично задължение от търговец, е индиция за възможността при евентуално осъдително съдебно решение, в правната сфера на задълженото лице да не бъдат налични секвестируеми имуществени права, откъдето произтича правния интерес на молителя определени вземания на ответника да бъдат поставени извън разпоредителната му власт чрез налагане на обезпечителна мярка.

Съобразно задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.391 от ГПК, съдът намира, че бъдещата осъдителна претенция за парично вземане е допустима. От друга страна, представените писмени доказателства не са напълно достатъчни за установяване на вероятната основателност на бъдещите искове. С оглед едностранния характер на производството по допускане на обезпечението, едва след евентуално релевирани от ответника в бъдещото исково производство възражения и изразени становища по отношение на факта и причините за неизпълнението, изискуемостта на задълженията и пр., ще може със сигурност да се установят действителните права и задължения на страните. А от друга страна налагането на запор върху сравнително значително собствено на ответника имущество е свързано с опасност за необосновано причиняване на сериозни вреди. Това обстоятелство мотивира съда да допусне обезпечението при условието по смисъла на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, че бъде внесена гаранция от молителя. Подходяща по вид гаранция съдът намира, че е паричната, а по размер /с оглед размера на вземането, от което се иска да бъде лишен длъжника от възможност да се разпорежда/ 350 лв.

Посочената от молителя обезпечителна мярка - налагане на запор върху банковите сметки на ответника е допустима и подходяща. Бъдещият иск има за предмет парично притезание и наложената обезпечителна мярка е в състояние да гарантира изпълнението по евентуално положително за молителя бъдещо съдебно решение.

На основание чл. 390, ал. 2, изр.І от ГПК и като взе предвид, че допускането на обезпечението е поставено в зависимост от внасянето на гаранция, съдът определя едномесечен срок за предявяване на бъдещите осъдителни искове, считано от датата на получаване на настоящето определение.

По изложените съображения и на основание чл.390, чл.391, ал.1, т.2 и чл.397, ал.1, т.2 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл. 390 от ГПК на бъдещите искове, М. В. В. с 2

ЕГН: **********, възнамерява да предяви срещу Б. А. И., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) - главници по четири договора за заем, сключени в периода между 28.12.2022 г. и 02.01.2023 г., при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД , чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника в следните банки и клонове на чуждестранни банки, регистрирани на територията на Република България.. чрез налагане на обезпечителна мярка: ЗАПОР върху вземанията по банковите сметки на М. В. В. с ЕГН: ********** във всички лицензирани при БНБ търговкси банки: 1. Банка ДСК АД, 2. УниКредит Булбанк АД, 3 . Юробанк България АД, 4 . Обединена българска банка АД, 5 . Тексим Банк АД, 6.

Първа инвестиционна банка АД, 7. Инвестбанк АД, 8. Централна кооперативна банка АД, 9.

Алианц Банк България АД, 10. Българо-американска кредитна банка АД, 11. ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, 12. ПроКредит Банк (България) ЕАД, 13. Интернешънъл Асет Банк АД, 14. Търговска Банка Д АД, 15. Българска банка за развитие ЕАД, 16. Токуда Банк АД, 17. Общинска банка АД, 18. ИНГ Банк Н.В. - клон София, 19. Ситибанк Европа АД - клон България, 20. НП Париба С.А. - клон София, 21. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България, 22. ТЕДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ- КЛОН СОФИЯ, 2 3 . Варенголд Банк АГ, Клон София и 24.

Бигбанк АС-клон България до достигане на сумата от 5 000 лв. ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена парична гаранция от молителя по депозитната сметка на Софийски районен съд в размер на 350 лв

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от датата на връчване на настоящето определение, за предявяване на бъдещия иск, в който срок молителят следва да представи и доказателства за това, като в случай, че иска не бъде предявен в горепосочения срок или не бъдат представени доказателства за това, обезпечението ще бъде отменено на основание чл.390, ал.2, изр.ІІ от ГПК.

Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена от молителя гаранция в определения от съда размер.

На основание чл.396, ал.1 от ГПК определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, който за молителя тече от деня на съобщението от съда, а за ответната страна - от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3