Решение № 568 от 14.10.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

568/14.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1292 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0047089/17.04.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. Като алтернативно искане моли наложената имуществена санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,

Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, пл.”България” №1, кино „Херсон“. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-2654 от 18.12.2018 год. на 04.01.2019 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят К. на 20.06.2018 год. закупил от търговеца чрез договор за лизинг мобилен телефон марка „Samsung“, модел J7. Поради повреда в апарата на 26.11.2018 год. предявил рекламация в магазина. В съставения приемен протокол било отразено, че телефонът се предава за ремонт с оплакване, че не се включва, че има проблем с дисплея, който не светва, а само примигва и проблем с връзката. При предаване на апарата в съставения сервизен протокол №********* като техническо състояние на телефона било посочено, че същият е захабен, с драскотини по дисплея. На 08.12.2018 год. потребителят е бил уведомен, че му се отказва гаранционен ремонт, тъй като били констатирали, че апаратът е с механично повреден дисплей, вследствие на натиск, удар или усукване.

По време на проверката било установено, че телефонът е бил върнат на потребителката неотремонтиран. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2656216/04.01.2019 год. На 11.01.2019 год. от дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират апарата. С Констативен протокол №К-0112291/11.01.2019 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0047089/12.02.2019 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът бил връчен на представител на дружеството и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0047089/17.04.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ от удовлетворяване на рекламацията. Като мотив за отказана на гаранционния ремонт дружеството сочи, че е било констатирано механично повреден дисплей в следствие на натиск, удар или усукване.

Видно от приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват на търговската гаранция, която “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД предоставя, гаранцията за апарата не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. В същото време обаче, за да се позове на посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените от потребителя повреди, отразени и в документите по делото, се намират в пряка причинна връзка с твърдяното от негова страна неправомерно въздействие върху апарата, както и че следи за такова са били налични към момента на приемане на апарата в обекта на фирмата. В този смисъл в представеното Становище изх.№8/07.01.2019 год. е отразено, че е констатирано, че дисплеят на апарата е механично повреден в следствие на натиск, удар или усукване и това е довело до рекламираните повреди. В същото време обаче, липсват доказателства, че описаните дефекти – че не се включва, че има проблем с дисплея, който не светва, а само примигва и проблем с връзката, се намират в някаква връзка с твърдяното от тях повреждане на дисплея. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при предаване на апарата в обекта на дружеството не е било описано, че е констатирано подобно увреждане на дисплея, а единствено е било посочено, че апаратът е захабен, с драскотини по дисплея. В същото време по делото не е представено и становище на обслужващия сервиз, от което да се установява, че последните са констатирали увреждането на дисплея и начина, по който са го констатирали. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от механично увреждане на дисплея не може да се сподели извода, че посочените от потребителя дефекти се дължат на наличие на такова увреждане, и очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от някакво външно въздействие – натиск, удар или усукване, поради което не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена дата на нарушението. В тази връзка съдът намира, че действително в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 07.12.2018 год., на която дружеството е отказало рекламацията на потребителя. В същото време обаче доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП /един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата 27.12.2018 год., доколкото датата 26.11.2018 год. е била почивен ден/. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД №332/2014 год. по описа на ШАС и др.

Съдът не споделя възраженията, изложени от страна на дружеството-жалбоподател в жалбата относно неприложимостта на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, доколкото сключения между страните договор е договор за лизинг и дружеството-жалбоподател няма качеството „продавач“. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява "потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор, при невъзможност и след три поредни рекламации и да възстанови заплатената сума. В този смисъл, при създаването на закона законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабия субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното и правото да се иска разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената сума. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията за удовлетворяване на рекламация, каквато искане е било отправено от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 и чл.114 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не може да бъде споделено, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, поради което в рамките на срока по чл.113, ал.1 от ЗЗП неизбежно е следвало да изпълни задължението си. А поради изложеното съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че дружеството не следва да носи административно-наказателна отговорност за посоченото в наказателното постановление нарушение. В тази насока и е константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №322 от 13.10.2014 год. на АДмС-Шумен по к.а.н.д.