Определение № 511 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600562 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения В. Г. Г., депозирана чрез защитника му адв. Н. К., против определението № 1049/05.12.2023 г., постановено по ч.н.д. № 2406/2023 г. по описа на ПлОС, с което е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се формулира претенция з а отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което молбата за УПО да се уважи. Застъпва се виждането, че първият съд безкритично бил възприел едностранчивия подход на затворническата администрация, който се базирал единствено върху наложено на Г. наказание за нарушение на затворническите правила. Що се касае до завишаването на рецидивните точки в две проблемни зони се обосновава мнение, че не е законосъобразно, тъй като не е прехождано от интервю от страна на инспектора по соц.дейности или психолог.

Пловдивският апелативен съд като въззивна инстанция, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.

Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на В. Г. по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. Действително той фактически е изтърпял половината от определеното му по н.о.х.д. № 6415/22 г. на ОС-Пловдив наказание 10 месеца лишаване от свобода (преди което е изтърпял приведените в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК седем месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 7135/20г.).

Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие искане 1 за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил – че е налице примерно поведение и честно отношение към труда. За подобна констатация се налага цялостно изследване на пенитенциарния престой на дадения лишен от свобода.

От приложените становища на началника на Затвора гр.*, справка за наказания и награди, пробационен доклад и документи от представеното затворническо досие на осъдения се извличат данни за предхождаща пенитенциарния му престой успешна социална и трудова реализация, безпроблемно битуване в затворническата среда, липса на агресивни прояви и въобще агресивна готовност, една награда и кратковременно участие в трудова дейност. ПАС също като окръжния съд намира, че тези данни, които безспорно се интерпретират като положителни, не са достатъчни за претендираното предсрочно освобождаване.

Въззивният съд счита за нужно да припомни указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение, които да свидетелстват за съзнателно поправяне. В случая не може да се направи извод за трайност на демонстрираното добро поведение. Осъденият проявява склонност да приема позитивен опит, участва в дискусии и беседи и коментира спокойно в тях, подобрил е умението си за фиксиране на цели и реалистични стъпки за тяхното постигане, споделя и съжаление за извършеното, а рискът от вреди при живот на свобода не е увеличен. Според споменатите становища обаче понастоящем планът за изпълнение на присъдата не е постигнал всички набелязани корекционни резултати.

ПАС е склонен да приеме за основателно мнението на адв. К. за голословност на констатацията за проблемност в зоната „отношение към труда“. Наблюдава се противоречие в преценката на затворническата администрация – от една страна, се твърди, че Г. е имал успешна трудова реализация на свобода, трудил се е през голяма част от пенитенциарния си престой и има планове за полагане на труд след напускане на затвора, а, от друга страна, се твърди завишение на риска от рецидив в коментираната зона с цели две точки.

По-нататък адв. К. е прав и във възражението си срещу извода за непълно поемане на отговорност за престъплението и самооправдателна позиция. Липсва проведено интервю от инспектора по социална дейност или от психолога с констатация в подобен смисъл, а становището на началника на Затвора гр. * не би могло да бъде прието „на доверие“, при положение че става дума за въпрос, правилното произнасяне по който предполага специализирано проучване.

Що се отнася до изявеното желание за промяна в начина на живот на жалбоподателя, ПАС се съгласява със затворническата администрация, респ. с окръжния съд, че е чисто декларативно, при положение че той не е той оправдал оказаното му доверие за извеждане на външен работен обект, като се е снабдил и ползвал мобилен телефон. Очевидно е, че поведението му е насочено единствено към задоволяване на собствените потребности, изразено в рискови прояви и търсене на силни усещания, в какъвто смисъл е стоновището и на ИСДВР.

В заключение: констатираната награда и трудова активност в и извън затвора нямат потенциала да докажат претендираното завършване на процеса по поправяне и превъзпитание, защото са непротивопоставими за споменатите по-горе данни за негативно представяне на Г..

2

Във връзка с всичко изложено се оказа споделимо виждането на окръжния съд, че работата с осъдения трябва да продължи. Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, върви успешно, но прогнозата за живот на свобода без извършване на престъпления е все още неблагоприятна.

С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 1049/05.12.2023 г., постановено по ч.н.д. № 2406/2023 г. по описа на ПлОС, с което е отхвърлена молбата на В. Г. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3