Решение № 5 от 06.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Русе, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201516 по описа за 2024 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. А. Д. против Наказателно постановление № 243393-000568 от 29.07.2024 г., издадено от Началника на Второ РУ при ОД на МВРРусе, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата, бланкетна по своя характер, се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д., редовно призован, се явява, като поддържа подадената от него жалба и дава обяснения. Пледира обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Г. Д.а, която намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което 1 е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 19.08.2024 г., а жалбата е подадена на 23.08.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

В периода 20.06.-23.06.2024 г. жалбоподателят Д. А. Д. бил планово хоспитализиран в Отделение „Хирургия“ на УМБАЛ „Канев“ АД с поставена диагноза десностранна ингвинална херния. На 21.06.2024 г. била извършена оперативна интервенция, включваща херниотомия и херниопластика – отстраняване на херниалния сак и възстановяване на целостта на десния инвинален канал посредством пластика. На 23.06.24 г. Д. бил изписан в добро общо състояние.

На 07.07.2024 г. свидетелят Д. М. Н. – полициейски служител във Второ РУ при ОД на МВР-Русе, изпълнявал служебните си задължения по осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение в гр. Русе, на ул. „Опълченска“ до № 61.

Около 14:38 часа, свидетелят Н. възприел, че МПС – лек автомобил марка и модел „Рено Меган“, с регистрационен номер РВ8861РТ, се управлява от водач без поставен обезопасителен колан, макар последното да било оборудвано с такъв. В тази връзка полицейският служител спрял за проверка лекия автомобил, в хода на която била установена самоличността на водача, а именно жалбоподателя Д. А. Димитов.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Д. Н. приел, че с поведението си жалбоподателят Д. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН № 1016587/07.07.2024 г., който бил подписан от последния без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят Д. представил подробни възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, Началника на Второ РУ при ОД на МВРРусе, в качеството му на АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1во от ЗДвП на жалбоподателя Д. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше назначена съдебно-медицинска експертиза, 2 от заключението на която се установява, че за направената на жалбоподателя Д. оперативна интервенция е характерен възстановителен период от около 1-2 седмици, в зависимост от идивидуалните особености на оперирания, след което не е налице пречка последният да се върне към обичайното си ежедневие, включително и да шофира. Към датата на нарушението са изминали шестнадесет дни от проведената хирургична интервенция, поради което и не е било налице противопоказание за поставяне на обезопасителен колан. Шофирането като дейност и правилното поставяне на обезопасителен колан сами по себе си не създават риск за настъпване на усложнения при подобни оперативни интервенции. В тази насока вещото лице е категорично, че към 07.07.2024 г. състоянието на жалбоподателя Д. е позволявало да управлява МПС с поставен обезопасителен колан.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 1016587/07.07.2024 г., Наказателно постановление № 24-3393-000568 от 29.07.2024 г., възражение и епикриза, гласни доказателства – показанията на Д. М. Н.-актосъставител, приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие, и обясненията на жалбоподателя Д. Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и заключението по назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

Съдът кредитира заключението по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза като обосновано, обективно, съответстващо на събрания по делото доказателствен материал и изготвено от вещо лице, разполагащо с експертни знания в съответната област. Същото не беше оспорено от страните.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по 3 този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, упълномощен съз Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

4

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1 , N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Изключение от гореизложеното е уредено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 15 от ЗДвП. В цитираната разпоредба в условията на изчерпателно изброяване /numerus clausus/ са посочени случаите, в които може да не се поставя обезопасителен колан, между които попадат и лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв /чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП/. Тук е мястото да се отбележи, че в тази хипотеза законодателят е визирал само състояние, при което по обективни причини, стоящи извън субективните възприятия и желания на задълженото лице, е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравето и живота му.

Такъв би бил случая например при превозване на тежко болно лице, което не може да пътува в седнало положение.

В този смисъл е и Решение № 24537 от 22.11.2024 г., постановено по КАНД № 8284/2024 г. по описа на Административен съд-София.

От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата – 07.07.2024 г., и място - гр. Русе, ул. „Опълченска“ до № 61, жалбоподателят Д. Д. е управлявал МПС лек автомобил марка и модел „Рено Меган“, с регистрационен номер РВ8861РТ, тоест същият е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП. По делото не е налице спор и че към момента на спирането му от свидетеля Н., жалбоподателят Д. не е бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто процесното МПС било оборудвано, осъществявайки по този начин от обективна страна състава на нарушението, за което била ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност – представената медицинска документация, и заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, не се установи да е налице някое от предвидените в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП изключения.

Макар по делото по категоричен начин да се установи, че жалбоподателят Д. е претърпял оперативна интервенция, това е станало повече от две седмици преди осъществяване на нарушението, като липсват каквито и да е данни вследствие от същата да са настъпили усложнения. Съдът акцентира и на обстоятелството, че при спирането му последният не е споделил на полицейския служител за някакви оплаквания, като единствено заявил, че „няма причина да не използва обезопасителен колан“. Видно от така изложеното, по делото не се констатира, че към датата на нарушението здравословното състояние на жалбоподателя Д. да е било несъвместимо с поставянето на обезопасителен колан. Наличието на дискомфорт и/или лека болка не е 5 основание, попадащо в приложното поле чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.