Определение № 807 от 22.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. Бургас, 22.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501186 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба с вх.

№ 260434 от 04.05.2023г. по описа на Районен съд – Несебър, депозирана от „Ес Енд Ей“ ООД със седалище гр. Несебър и адрес на управление гр.

Несебър, ***, представлявано от Антония Костова Айтова чрез своя процесуален представител – адвокат Йордан Стойчев Увалиев, със съдебен адрес – гр. София, ***, ет. 5 против Определение № 260011 от 21.04.2023г., постановено по гр. дело № 1188/2011г. по описа на Районен съд – Несебър.

В жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното определение в частта, с която е отхвърлено искането на „Ес Енд Ей“ ООД за отмяна на протоколно Определение № 2929 от 23.11.2022г., постановено по въззивно частно гр. дело № 1782/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както и искането за изменение на същото определение, чрез намаляване на присъденото с него обезщетение в полза на съделителите Н. Т. Г. и на Е. Н. Г..

В жалбата се посочва, че при изготвяне на заключението си вещото лице е допуснало изчислителна грешка, тъй като при сборуване на посочените суми следва да се получи друга стойност, поради което и определените от страна на съда стойности като обезщетения за лишеното право на ползване на 1 двамата съделители – Н. Г. и Е. Г. са неправилни.

В жалбата се претендира да бъде отменено и атакуваното определение в частта, в която е поставен в дял на С. П. З., считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата – Магазин № 5, с чиста площ от 27, 94 кв.м. и Магазин № 6, с чиста площ от 28, 22 кв.м., находящи се на ет. 1 в сграда – „Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн“ с идентификатор *** по кадастралната карта на курортен комплекс „Слънчев бряг“, Община Несебър, обозначени с номера 5 и 6 по скицата на вещото лице К. Маркова (лист 1607 от първоинстанционното производство). В жалбата се посочва, че общата площ на предоставените на З. магазини възлиза на 56, 16 кв.м., общата площ на магазините в делбената сграда е 266, 85 кв.м., а делът на С. З. е определен на 61/500 ид.ч. – тоест чистата площ, която може да бъде предоставена на З. е 32, 55 кв.м., а с определението й се предоставя за ползване два магазина с двойно по-голяма площ, отколкото е реалният й дял.

В жалбата се посочва, че определянето на двата магазина за ползване от З. е неправилно, необосновано и противоречи на материалния и процесуалния закон. При условията на евентуалност се претендира в случай, че не бъде отменено определението в тази му част в цялост, то да бъде отменено само по отношение на единия от магазините, а именно – Магазин № 5 с чиста площ от 27, 94 кв.м.

В жалбата се претендира да бъде отменено и атакуваното определение в частта, в която е поставен в дял на Р. С. Х., считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата Магазин № 7, с чиста площ от 52, 22 кв.м., находящ се на ет. 1 в сграда – „Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн“ с идентификатор *** по кадастралната карта на курортен комплекс „Слънчев бряг“, Община Несебър, обозначен с номер 7 по скицата на вещото лице К. Маркова (лист 1607 от първоинстанционното производство). В жалбата се посочва, че делът на Х. в делбеното производство е определен на 61/500 ид.ч., площта на магазините е 266, 85 кв.м., а чистата площ от магазините, която следва да бъде предоставена на Х. е 32, 55 кв.м., а с атакуваното определение му е предоставено за ползване магазин № 7, който е с двойно по-голяма площ, отколкото е реалният дял на Х.. Посочва се в 2 жалбата, че магазин № 7 е разделен на два отделни магазина с два отделни входа, като не съществува към момента на постановяване на определението.

В този смисъл се твърди, че определянето за ползване на магазин № 7 е неправилно, необосновано и противоречи на материалния закон.

Ответната страна по жалбата – Н. Т. Г. и Е. Н. Г. са депозирали писмен отговор на частната жалба, в който изразяват становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено атакуваното определение като правилно и законосъобразно.

Посочва се, че при разглеждането на заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице К. Маркова от 12.07.2022г. процесуалните представители на „Ес Енд Ей“ ООД не са оспорили посочения размер на определената от вещото лице средна месечна пазарна наемна цена на делбената сграда. Сочи се, че дори определената им сума в размер на 703, 20 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените им недвижими имоти – земя и сграда е значително под пазарните цени.

Представят се подробни изчисления на средномесечния пазарен наем по заключението на вещото лице, като се посочва, че не е налице допусната изчислителна грешка от нейна страна.

Посочва се, че не са налице основания и за изменение на протоколното определение, тъй като не са налице нови обстоятелства, а и вещото лице не е имало за задача да преизчислява посочената от него средна месечна пазарна наемна цена на делбената сграда, приета с протоколно определение от 12.07.2022г., тъй като по тази сума не е имало възражения от страните в делбения процес.

Претендира се да бъде оставена без уважение частната жалба на „Ес Енд Ей“ ООД като неоснователна, а атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Ответната страна по жалбата – С. П. З. е депозирала писмен отговор на жалбата, в който се посочва, че правилно съдът е приел, че не са налице основания за уважаване на искането на частния жалбоподател за отмяна на атакуваното определение. В отговора на частната жалба посочва, че не са грешни изчисленията на вещото лице Маркова и в този смисъл исканията на 3 дружеството са неоснователни.

Посочва, че разпределението на ползването по чл. 344, ал. 2 от ГПК не може да се приравни на извършване на делбата и към него не следва да се прилагат строгите изисквания, необходими, за да се приеме, че един имот е поделяем при постановяване на решение при делбата във фазата по извършването й, а в конкретния случай са правилни изводите на съда, че е налице обособяване на седем отделни обекти – магазини на първия етаж на сградата, които могат да бъдат възложени за ползване на съответните собственици.

В отговора на частната жалба се посочва, че при своите изчисления жалбоподателят – „Ес Енд Ей“ ООД незаконосъобразно е пропуснал квадратурите на студията, които също попадат в обхвата на привременното ползване и по този начин общата сметка стана 462, 68 кв.м.

Посочва се, че е налице и грешка в твърденията на жалбоподателя по отношение на месечната наемна цена, тъй като не се умножава стойността на месечния наем на студията по 12 месеца, за да се получи годишната стойност на прихода от наем на студията и пресметната по този начин се получава сумата, която е представило вещото лице в заключението си, което правилно е кредитирано от съда при постановяване на определението му за привременните мерки.

Претендира се депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.

Ответната страна по жалбата – Р. С. Х. чрез своя процесуален представител – адвокат Кристина Гунева депозира писмен отговор на частната жалба, в който посочва, че не е налице твърдяната грешка при изчисляване на общия размер на наемите на обектите в сградата от 69 167, 04 лева на стр. 7 от заключението на вещото лице. Посочва се, че при определяне на годишна наемна цена за обектите, представляващи – „студио“ – посочената месечна наемна цена е умножена по 12 месеца и така общата наемна цена на обектите в сградата за година правилно са изчислени от вещото лице, като в жалбата е представена подробна таблица за твърдяните размери.

В писмения отговор се посочва, че не става ясно как жалбоподателя е преценил, че следва да изчислява полагащата се на съделитерите Р. Х. и С.

4

З. квадратура на база на стойност от 266, 85 кв.м. вместо върху определената от вещото лице след измерване на място чиста площ на помещенията в сградата от 462, 68 кв.м.

В отговора на частната жалба се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че именно „Ес Енд Ей“ ЕООД дължи цялата вещ без да осигурява на останалите съсобственици възможно ползване на имота – имотът е ползван по предназначение, но само от единия съсобственик, който е препятствал достъпа на другите, развивал е търговска дейност и е договорил получаване на доходи от съсобствения имот.

Претендира се да бъде оставена без уважение депозираната частна жалба.

Останалите съделители – ответни страни по депозираната частна жалба не изразяват конкретно становище по основателността й и не представят писмени отговори на жалбата.

По делото е депозирана и частна жалба с вх. № 260435 от 05.05.2023г. по описа на Районен съд – Несебър от Р. С. Х. против Определение № 26011/21.04.2023г. по описа на гр. дело № 1188/2011г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта, в която е отхвърлено искането на жалбоподателя да му бъде присъдена сума в размер от 132, 39 лева месечно за уравняване на неговия дял.

Посочва се, че първоинстанционния съд не се е съобразил с практика на ВКС на РБ, изразена в Определение № 122 от 08.03.2013г., постановено по частно гр. дело № 52/2013г. по описа на ВКС на РБ, в което се посочва, че определянето на обезщетение не е противопоставено като алтернатива на реалното разпределение, като текстът не изключва във втория случай присъждане на обезщетение, а и няма разумен правен довод, който да налага това.

Претендира се да бъде отменено атакуваното определение в частта, в която е отхвърлено искането на Р. С. Х. да му бъде присъдено обезщетение по 132, 39 лева месечно – за уравняване дела му и да бъде постановено ново определение, с което бъде присъдено исканото от Р. Х. обезщетение за уравняване на дела му.

Ответната страна по частната жалба – „Ес Енд Ей“ ООД депозира 5 писмен отговор на жалбата, в който посочва, че съделителят Р. Х. не е отправил изрично искане едновременно ползване на магазин и получаване на парично обезщетение и правилно и законосъобразно съдът е отменил постановеното предходно определение, с което постановява плащане на обезщетение на Х., тъй като той е поискал само ползването на магазин № 7, но не и допълнително обезщетение в пари. В случай, че съдът бе присъдил допълнително обезщетение в пари, без то да е поискано, определението би било недопустимо в тази му част поради произнасяне извън петитума на молбата.

Претендира се депозираната частна жалба от страна на Р. Х. да бъде оставена без уважение.

Останалите съделители – ответни страни по депозираната частна жалба не изразяват конкретно становище по основателността й и не представят писмени отговори на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закова и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че с влязло в законна сила Решение № ІІ-27 от 03.08.2020г., постановено по въззивно гр. дело № 985/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас (въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 60440 от 05.12.2021г., постановено по гр. дело № 579/2021г. по описа на ВКС на РБ) е допусната делба между С. П. З., Н. Т. Г. и Е. Н. Г. (двамата като наследници на Т. П. Г.), О. Х. С. и Р. Х. С. (двамата като наследници на М. Я. С.), Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х. и „Ес енд Ей” ООД със седалище гр. Несебър по отношение на изградената в поземлен имот с идентификатор *** (стар идентификатор 230, кв. 50, парцел V) по КККР за землището на гр. Несебър, с площ от 500 кв.м. сграда, представляваща “Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн”, с идентификатор *** по кадастралната карта на курортен комплекс „Слънчев бряг”, Община Несебър при следните квоти: