Решение № 875 от 12.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Варна, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20233100500526 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от "СМОЛИС" ЕООД, ЕИК 148040354, седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, вх.В, ет.4, ап.4, срещу решение

№85/09.01.2023г., постановено по гр.д. № 4106/2021 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Л. Г. Л. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД за нищожност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт, вписан под № 75, том LXXXV, дело № 18821 от 9.12.2020 г. на Служба по вписвания Варна, със страни "СМОЛИС" ЕООД, ЕИК 148040354 – продавач и Л. Г. Л., ЕГН ********** – купувач за продажба на собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрена със Заповед № РД18-17/6.3.2015г. на изп. дир. на АГКК, находящ се в с. Звездица, п.к. 9027, община Варна, местност "Орехчето", с площ на имота 646 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид обществен комплекс, с номер по предходен план: 502214, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

1

***, заедно с всички подобрения и приращения в имота, като сключен при липса на съгласие, евентуално при противоречие на закона, при заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави и поради сключването му във вреда на представлявания.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Цитира се съдебна практика, с която се дават принципни разрешения относно обективното съединяване при исковете за нищожност, като се твърди, че предявеният иск е един, а основанията – много, а съдът се е произнесъл по два иска. Поддържа се, че липсва произнасяне по искането на ищеца в с.з. на 15.07.2021г. съдът служебно да се произнесе за наличието на висяща недействителност по чл.42, ал.2 от ЗЗД на основание ТР 1/27.04.2022г. по т.д. 1/2020г. на ВКС. Излага се, че в решението не са коментирани електронните писма, чието авторство неправилно е възложено в доказателствена тежест на ищеца в нарушение на чл.4 от ЗЕДЕУС, предвиждащ презумпция за авторство. Поддържа се, че тяхната автентичност се доказва от ангажираните гласни доказателства и не се опровергава от допуснатата СТЕ. Твърди се, че приетата за автентична от СТЕ кореспонденция съдържа договорка за продажба на имота за 20000 евро, а не за 2000 евро. Поддържат се доводите, че договорът е сключен при липса на съгласие, тъй като решението на ЕС на капитала е нищожно, евентуално не предвижда продажба на подобренията. Твърди се, че декларацията по чл.25, ал.9 от ЗННД винаги е лична, поради което представянето на такава подписана от пълномощник опорочава сделка, тъй като противоречи на закона. Излага се, че с договора страните са целели заобикаляне на закона с оглед избягване на данъчни задължения за прехвърлителя, което се твърди да е установено от кореспонденцията. Поради значителна нееквивалентност на престациите се поддържат доводите за противоречие на договора с добрите нрави, доколкото според СОЕ само земята е на стойност 26900 лева, а сградата – 106200 лева. По иска по чл.40 от ЗЗД се излага, че е достатъчно, че е доказано увреждането и знанието за увреждането, без да е необходимо да се установява сговор. Независимо от това се счита, че такъв е доказан с оглед отправените заплахи, че ако договорът не бъде сключен, сградата ще бъде умишлено разрушена, предвид факта, че купувачът – ответник и пълномощникът на ищеца съжителстват на един и същ адрес, както и поради факта, че ответникът разполага с двата оригинала на предварителния договор.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че ищецът не е доказал нищожност на нотариалното удостоверяване по чл.576 от ГПК. Пълномощното и решението на ЕС са с нотариално заверени подпис и съдържание. Решението 2 е снабдено с апостил. Неясни са твърденията на ищеца откъде черпи аргументи за липса на форма на двата документа съгласно чл.137, ал.4 от ТЗ.

Поддържа, че авторството на оспорената от него ел.кореспонденция не е доказано от ищеца. Според вещото лице поради липса на оригинал не може да се установи автентичността на част от писмата, която не се доказва и от събраните гласни доказателства. Писмата, за които е доказана автентичност, не подкрепят нито едно от твърденията на ищеца, тъй като в тях не се споменава сумата от 20000 евро, а единствено сумата от 2000 евро. По делото е установено само, че пълномощникът се е информирал за данъчното третиране на сделката, но не и че е действал извън волята и против интересите на представлявания. Нормата на чл.25, ал.9 от ЗННД въвежда задължение за деклариране на действителната цена от участниците в нотариалното производство, а в случая това са купувачът и пълномощникът на продавача, които са подписали такава декларация. По делото не се установява участниците по сделката да са обсъждали начин за избягване на данък печалба. Това, че свидетелят И.М. е консултирал пълномощника за данъците, които следва да се заплатят, по никакъв начин не доказва намерение за заобикаляне на закона, още повече, че ответникът няма никакъв интерес от вписване на по-ниска цена, тъй като данъците не са в негова тежест, а от друга страна е уязвим при евентуално разваляне на договора.

Неправилни са възраженията за липса на произнасяне по чл.42 от ЗЗД, тъй като в мотивите се съдържат съображения, че упълномощаването е надлежно.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от "СМОЛИС" ЕООД срещу Л. Г. Л. в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, 2 и 3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД за прогласяване за нищожен, респективно за недействителен, на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт, вписан под № 75, том LXXXV, дело № 18821 от 9.12.2020г. на СВ – Варна, поради противоречие със закона и поконкретно нормата на чл.25, ал.9 от ЗННД, евентуално поради заобикаляне на закона с цел избягване на плащане на данък печалба, поради противоречие на добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите, поради липса на съгласие и евентуално поради договаряне във вреда на представлявания.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на собственик на процесния поземлен имот и построената в него сграда е ангажирал като посредник за недвижими имоти И. А. Л., ЕГН ********** от гр. Варна, с оглед неговата продажба. Снабдил я с нотариално заверено пълномощно на 18.08.2020г. от английски нотариус, заверено с апостил. Пълномощникът Л. е 3 уверявала ищцовото дружество чрез представител на управителя С.А.С. - Б.Р., че имотът няма стойност, тъй като строителството било лошо и нямало строителни книжа. Въпреки че твърдяла, че има инвеститор за имота, впоследствие на 08.12.2020г. в качеството си на пълномощник на ищеца продала имота, заедно с всички подобрения и приращения, на физическо лице - Л. Г. Л., което никога не било упоменавано на продавача, за сумата от 2000 евро. Заявила на представлявания, че е договорила сделка за 20000 евро.

Съветвала го да заобиколи плащане на данък печалба и да прехвърли имота за сумата от 2000 евро. Уверявала ищеца, че не следва да се превежда сумата от 20 000 евро наведнъж, тъй като това щяло да събуди подозрение. Заявила, че купувачът е наясно и е съгласен със заобикалянето на закона относно цената и начина на плащане. Обещавала, че няма да извърши нотариалното прехвърляне, докато остатъкът от 17 000 евро не е преведен по сметка на едноличния собственик на дружеството. Сумата от 1000 евро представлявала договорената комисионна за нея, която тя си е взела от купувача. Твърдяла, че има предварителен договор за сумата от 20 000 евро. По сметка на продавача постъпила само сума от 2000 евро. След осъществяване на нотариалната сделка представляваният настоявал да получи сумата от 17 000 евро /20000евро, минус 2000, минус 1000/. Представителят Л. заявила, че се срещнала с купувача - ответник, неговият адвокат и й било заявено, че сделката е приключила при заплащане на сума само от 2000 евро. При изготвяне на книжата за сделката, представителят изготвил Решение на едноличния собственик на капитала С.А.С., в което се давало съгласие за продажба само на земята за сумата от 2000 евро. В Решението не се споменава нищо за сградата от 206.88 кв.м. или подобрения и приращения в имота. В нотариалния акт е вписано, че цената от 2000 евро е платена в брой и получена от представляващия. Участниците в сделката - представляващ и купувач, са заявили, че това е действителната цена по сделката.

Представлящият Л. не е имала правомощие да прави подобно изявление за действителната цена по сделката, тъй като пълномощното й не съдържа подобно правомощие. Дори и пълномощното да се тълкува разширително и да се приеме, че съдържа разписано подобно право, то се явява недействително, като противоречащо на закона и заобикалящо закона. Към 2019-2020г. цената на недвижимия имот - земя от 646 кв.м. в близост до гр.

Варна и изградена сграда от 206.88 кв.м., има стойност далеч над сумата от 2000 евро. Твърди, че решението на едноличния собственик на дружеството е било да продаде само земята, респективно липсва дадено съгласие за продажба на сградата. От тези твърдения ищецът заявява, че за него е налице правен интерес от прогласяване на сделката за недействителна на посочените по-горе основания.

4

В депозирания отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Нормата на чл. 25, ал. 9 от ЗННД не въвежда задължение за продавача и купувача, а въвежда задължение участниците в нотариалното производство да декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.

В настоящия случай участници в нотариалното производство са пълномощникът на продавача И. А. Л. и купувачът Л. Г. Л.. В допълнение на това собственикът „СМОЛИС" ЕООД чрез решение на едноличния собственик на капитала С.А.С. е взел решение за продажбата на недвижимия имот за сумата от 2000 евро, за възлагане на пълномощника И. Л. да представлява дружеството пред нотариус в гр. Варна и да декларира пред нотариуса, че посочената в акта цена е действително уговорената. В нотариално завереното пълномощно на основание на описаното решение пълномощникът е овластен да продаде процесния недвижим имот при условия и цена, каквато намери за добре. Оспорва договорът да е сключен с цел избягване на данък печалба. Данък печалба би се дължал по ЗКПО от ищцовото дружество, а ответникът в качеството си на купувач няма никакво задължение за начисляване и внасяне на данък печалба, предвид това за него не съществува никакъв правен интерес от сключване на сделка с цел избягването му. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства за облагодетелстване на друг. В случая едната страна е търговец, който е вписал на първо място в предмета си на търговска дейност покупко-продажба на недвижими имоти, което означава, че това е основната му дейност и предвид това очевидно е, че в качеството си на професионалист следва да направи напълно обоснована преценка относно еквивалентността на престациите. Договорената цена за покупката на процесния имот е много над данъчната оценка. Съгласието на продавача е обективирано в решение на едноличния собственик на капитала на „СМОЛИС" ЕООД съгласно изискването на Търговския закон. В изпълнение на решението ищецът е упълномощил с нотариално завереното пълномощно И. Л. да продаде процесния недвижим имот при условия и цена, каквато намери за добре заедно с всички насаждения, подобрения и права за и в имота. Пълномощникът И. Л. изцяло е действала в кръга на предоставените й от продавача правомощия. Твърди, че липсват доказателства за споразумяване между представителя и ответника във вреда на представлявания. Оспорва автентичността и верността на всички електронни писма по пункт 7 от исковата молба с твърдения, че същите не са електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, предвид факта, че не са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ и че не са изпращани от лицата, посочени в тях. В допълнение, въпросните 5 писма са създадени нарочно за целите на настоящето производство, а от друга страна се явяват неотносими към спора.