Решение № 859 от 12.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Т.а

Членове:

Диана К. С.

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело № 20233100500998 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и

КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Решение № 37 от 21.02.2023г., постановено по гр.д. № 1790/2021г. по описа на Районен съд Провадия, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД ЕИК 103002253, представлявано от Управителя В.В. срещу

Д.

Й.

Д.

ЕГН

********** с адрес

*****************************, иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца „Водоснабдявани и Канализация” ООД част от сумите, за които е издадена Заповед № 871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС Провадия, както следва : в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно 1

8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху обект на отчитане, находящ се в гр.Варна, жк Възраждане ***********, за периода от 12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от 10.04.2020 г. до 03.02.2021 г.; в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от 10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата въззивното дружество, чрез пълномощник юрк Пл.В., счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В конкретика оспорва извода на съда, че „ищцовото дружество не е положило необходимите усилия за монтиране на метрологично годен водомер в процесния обект ...и възползвайки се от неизпълнение на това си задължение е предпочело да превърне изключението за служебно начисляване на вода в правило." Настоява се, че ищцовото дружество няма нормативно разписано задължение да монтира метрологично годен водомер в жилищата на своите потребители.

Такова задължение имат самите потребители и то е регламентирано в чл.12, ал.5 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, според която доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Сочи се, че дружеството е изпълнило своите задължения по чл.34а от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, докато това не е сторил потребителят. На следващо място се твърди, че е неоснователен и в противоречие с материалния закон е изводът на съда, че за част от процесния период и от уведомлението от управителя на етажната собственост се установява, че през периода от 14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния обект не е живял никой. В тази връзка се поддържа оспорване на уведомлението от управителя на етажната собственост като се настоява, че не са представени никакви доказателства по делото за избора на лицето, което е изготвило ръкописния текст приложен по делото, като управител на етажна собственост. В допълнение се сочи, че е налице е специална процедура, уредена в чл.42 от Общите условия, която регламентира начина, по който следва да действат страните по облигационното правоотношение в случай, в който конкретен имот временно не се обитава. На следващо място се оспорва извода на съда, че през периода 14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния обект не е живял никой. Въззивникът се позовава на представените пет броя фактури за платена цена на ползвана ел.енергия в процесния обект, което намира за достатъчно, за да се обори тезата на ответника. Оспорва се извода на съда, че дори и да е имало основание за начисляване на служебно количество вода, В и К операторът я е начислил погрешно, като е определял месечно между 5 и 12 куб.м. вода, а е следвало да бъде начислена по реда на чл.39, ал.5. т.3 от Наредба № 4 от 2004г. на МРР, тъй като жилището е било необитаемо през процесния период. Счита се, че съдът неправилно е приложил материалния закон - чл.39, ал.5, т.1 във връзка с ал.6 от същата наредба, която задължава В и К оператора да определя служебно 2 количеството ползвани В и К услуги от потребителите по нормативно регламентирана методика. Твърди се, че същото задължение е вменено на ищцовото дружество и с разпоредбата на чл.34а, ал.5 от посочената наредба-в случай, когато водомерът с изтекла метрология не бъде подменен, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.б - като на всяко тримесечие количеството вода се завишава с по 1м 3/месечно за всеки обитател. На следващо място, горецитираният извод на съда е неправилен, тъй като за да бъде приложена нормата на чл.39. ал.5. т.З от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ е необходимо В и К операторът да бъде уведомен, че имотът е необитаем, което не е било сторено.

Настоява се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение по делото, като вместо това постанови друго такова, с което да уважи предявените искове, както и да присъди съдебно-деловодни разноски в полза на дружеството и за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Д. Й. Д., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в първоинстанционното решение. Конкретно сочи, че ищецът не е доказал предоставянето на Ви К услуги в размер на процесните суми, както и че са налице предпоставките за служебно начисляване на суми за плащане. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските в производството.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

3

Гражданско дело № 1790/2021г. по описа на ВРС е образувано по искова молба при допуснато в хода на производството изменение по отношение размера на исковите претенции от „В и К – Варна“ ООД ЕИК 103002253 с правно основание чл. 422 ГПК във връзка чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес *****************************, че съществува вземане, за което по ч.гр.д. № 14711/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 871 от 25.10.2021г. за сумата в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху обект на отчитане, находящ се в гр.Варна, жк Възраждане ***********, за периода от 12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от 10.04.2020 г. до 03.02.2021 г. и за сумата в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от 10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.

Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда от изложените от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум.

Претенцията на ищеца е за заплащане цената на служебно начислено количество вода на основание чл.34а, ал.5 във вр. с чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ, като основния спорен въпрос, пренесен и в настоящото производство е наличието на основание за служебно начисляване на консумация.

Не е било спорно по делото, че ответникът Д. Й. Д. е абонат на ООД „ВиК Варна” град Варна по карнет за абонатен № 1133997 за жилище, находящо се в гр.Варна жк Възраждане ***********. Съгласно нот. Акт № 198 том първи рег. № 2753/13.03.2020г. и нот. Акт № 199 том първи рег. № 2756/13.03.2020г., и двата на Нотариус № 147 на НК, считано от 13.03.2020г. ответникът е придобил 8/12 ид.части от посочения имот.

Ищцовото дружество е оператор, предоставящ услуги-водоснабдяване и 4 канализация на крайни потребители, а ответникът е потребител по смисъла на Наредба №4 от 11.09.2004г. Възникналото между тях отношение е облигационно, произтича от сключен договор за услуга при липса на данни за началния момент на откриване на абонатния номер, но понастоящем и за процесния период отношенията между страните се уреждат в съответствие със Закона за водите, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите /одобрени от ДЕКВР с реш. от ОУ-09/11.08.2014г./ и Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Задължението на оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят е длъжен да заплати ВиК услугите.

Цените на услугите В и К се определят от оператора в зависимост от изразходваното количество доставена и отведена вода при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 ЗВ и наредбата, като услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение /арг.чл.31 и чл.32, ал.1 от Наредба №4/. Според чл. 5, т.6 от приетите по делото Общи условия, основно задължение на потребителя на ВиК услуги е да заплаща ползваните услуги съгласно чл. 33, ал. 2 – в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след който срок съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Относно сроковете за плащане на стойността на услугите чл.40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи препраща към общите условия и договорите. Това е моментът, в който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за вредите от нея в размер на законната лихва.

Съгласно чл.32 от Наредба №4 услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите 5

(чл.17, ал.4 от ОУ).

Периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средство за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършва от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка (чл.6, ал.4 от ОУ, чл.34а, ал.1 от Наредба №4).

Съгласно чл.34а, ал.5 от Наредба №4, когато длъжностното лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери след изтичане на 10-годишния срок, срокът за извършване на проверката е три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.6 от същата наредба.