Решение № 2348 от 14.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2348 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330110053 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. И. М., чрез пълномощник – адв. Д. П., против Т. А. К. и С. К. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата Т. К. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, като ищцата притежава 3/10 ид. ч., а ответницата 1/20 ид. ч. Сочи се, че наред с това ищцата е собственик на трети жилищен етаж от построената в имота сграда с идентификатор ***, а ответницата е собственик на сграда с идентификатор ***. Поддържа се, че достъпът до обитаваната от ответниците сграда е през стеснение между другите две, построени в имота сгради. На въпросното стеснение ответниците монтирали метална врата, която преди около три години заключили, като по този начин ограничили достъпът на ищцата до незастроената част от дворното място. Изтъква се, че ищцата многократно се опитвала да се снабди с ключ от тази врата, но ответниците не й осигурили поискания достъп. В резултат на действията на ответниците се претендира, че ищцата е неоснователно възпрепятствана да упражнява правото си на собственост върху незастроената част от поземления имот, 1 която следвало да се използва от всички съсобственици с оглед естеството си на обща част съобразно чл. 38 ЗС. С подадената искова молбе е отправена показа спрямо ответниците за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева месечно за лишаване от ползването на собствените на ищцата идеални части от дворното място. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция за осъждане на ответниците да преустановят неоснователното си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземления имот, като премахнат монтираната метална врата или предадат на ищцата ключ от нея. Претендира се присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците Т. А. К. и С. К. К., чрез пълномощник – адв. С. Ц., които са със сходно съдържание и изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищцата относно неоснователно възпрепятстване на правото й на собственост върху поземления имот от страна на ответниците. Посочва се, че процесната метална врата е поставена през 1997 г. в изпълнение на решение, взето от общото събрание на съкооператорите и собствениците на дворното място, обективирано в протокол, който носи подписа и на ищцата, която още тогава е получила ключ от вратата. Поддържа се, че исковата претенция неправилно е насочена единствено срещу ответниците, доколкото и други лица имат право на собственост върху дворното място. Изтъква се, че всички съсобственици, както и собствениците на самостоятелни обекти в построените в имота сгради разполагат с ключ за въпросната метална врата. По повод твърденията на ищцата имало образувано досъдебно производство № 491/2021 г. на II-ро РУ на МВР – Пловдив, приключило с постановление за прекратяване от 27.03.2023 г. на РП – Пловдив. Възразява се срещу отправената покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищцата идеални части от дворното място. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, чиято цел е 2 защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на неговите права. За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.

По делото не се спори, а и от представения *** , се установява, че ищцата П. И. М. е собственик на целия трети етаж о триетажна масивна жилищна сграда, построена на уличната регулационна линия на около 88 кв. м. в дворно място, находящо се в ***, ведно с 3/10 ид. ч. от дворното място.

Последното е отразено в КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, като поземлен имот с идентификатор ***, а сградата – ***. От своя страна ответницата Т. А. К. се легитимира като съсобственик на 1/10 ид. ч. от процесното дворно място, ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв. м., заснета в КК и КР като сграда с идентификатор ***. Ответницата е придобила собствеността в равни части с б. си И. А. П. въз основа на ***, от тяхната м. – А. К. П., която си е запазила правото на ползване върху имота.

От представен по делото протокол от 10.12.1997 г. се установява, че е проведено общо събрание на съкооператорите, живущи в ***, като по повод молба на А. К. П. е взето решение за даване на съгласие на последната да монтира лека метална конструкция върху съществуваща тераса на дома на ***. На протокола като съкооператори са се подписали: Е. Н. Б., П. И. М., В. С.

Ф. и А. К. П..

Във връзка с оспорване истинността, в частност автентичността на горепосочения протокол по отношение на подписа на ищцата П. М., е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза с вещо лице М. С. се установява, че подписът, положен под № 2 в представения за изследване протокол, е изпълнен от П. И.

М.. Съдът кредитира заключението като обективно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

3

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни по делото. От показанията на свидетелката В. Х. Ч. се установява, че е работодател на ищцата във ***, който се посещава от ответника С. К.. Свидетелката разказва, че преди около три години е възприела разговор между ищцата П. М. и ответника С. К., при който ищцата поискала ключ от металната врата, а той се замислил и отказал. От показанията на свидетеля Г. С. К. се изяснява, че познава ищцата П. М. и ответницата Т. К. от детска възраст и са израснали заедно. Свидетелят живеел в съседство на ***, като преди 20 години напуснал адреса и там останал неговия син. От тогава веднъж месечно го посещава, а поне 10-15 пъти е влизал в имота на ответниците. Разказва, че през 1996 г. – 1998 г. била поставена процесната метална врата, като целта била да не се допуска влизането на животни и клошари в дворното място. Вратата се заключвала само вечер, но не знае кой е разполагал с ключ. През посочената врата се осъществявал достъп единствено до къщата на ответниците, а кооперацията имала друг вход, на друг адрес. Според свидетеля след металната врата, с изключение на пътеката, водеща до къщата на ответниците, почти нямало свободно дворно място.

По реда на чл. 176 ГПК са излушани обяснянията на ответниците по поставен от ищцата въпрос. Ответникът С. К. заявява, че всеки, който е искал ключ от процесната врата, разполага с такъв, но не си спомня да е предоставял ключ на ищцата. Ответницата Т. К. е категорична, че никой не е искал ключ и тя не е предоставяла такъв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Негаторният иск по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, като същото важи 4 и в случай, че действията му са неоснователни, но не създават пречки на собственика /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на монтирана метална врата в процесния поземлен имот, в който ищцата П. М. и ответницата Т. К. притежават право на собственост. Точното местоположение на вратата е във вътрешността на дворното място, като през нея се осъществява достъп единствено до жилищната сграда, на която ответницата Т. К. е съсобственик и обитава заедно със съпруга си - ответника С. К.. Доказа се, че вратата е монтирана въз основа на решение на съсобствениците на имота, взето на проведено на 10.12.1997 г. общо събрание, за което е съставен протокол. По отношение на протокола по категоричен начин се доказа от заключението на допуснатата и приета без оспорване от страните съдебно-почеркова експертиза, че е подписан от ищцата П. М., поради което съдът приема, че обективира изразеното от нея съгласие с решението на общото събрание. Последното е взето по предложение на А. П., за която се установи, че е праводателят на ответницата Т. К. със запазено право на ползване върху имота. Направеното предложение е относно монтажа на лека метална конструкция на съществуваща тераса на дома на *** /жилищната сграда, ползвана от ответниците/, поради което съдът намира, че се касае именно за процесната метална врата. В тази насока са и показанията на свидетеля Г. С. К., от които се изяснява предназначението, мястото и момента на монтиране на вратата. Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото са последователни, непротиворечиви и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Действително се установи, че през последните 20 години свидетелят не живее в съседство на процесния имот, но има преки впечатления относно поставянето на металната врата и осъществявания през нея свободен достъп, доколкото се заключвала само през нощта. Във връзка с обстоятелството дали ищцата П. М. разполага с ключ за въпросната врата по делото са налице противоречиви данни. Според свидетелката В. Х. Ч. ищцата е поискала ключ от ответника С. К., който й отказал, а съобразно обясненията на ответниците, дадени по реда на чл. 176 ГПК, не са предоставяли ключ, доколкото такъв не им е поискан. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, за която няма данни да е заинтересована от изхода на делото и добросъвестно представи своите възприятия.

5

Същевременно от показанията на свидетелката не се установява въпросната врата да е постоянно заключена, препятствайки по този начин достъпа на ищцата до дворното място. Напротив, от показанията на свидетеля Г. К. се доказа, че през деня вратата не се заключва, а освен това почти нямало свободно дворно място, с изключение на пътеката, водеща до къщата на ответниците.

В контекста на изложените съображения, от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства не може да се направи извод за наличие на неоснователни действия на ответниците, с които се смущава правото на собственост на ищцата.

Извършените от ответниците действия по монтиране на метална врата в дворното място не са неоснователни, доколкото са предприети в изпълнение на решение на общото събрание на съсобствениците, на което е присъствала и ищцата, като е изразила своето съгласие, поставяйки подписа си на съставения протокол. Наред с това по делото не се доказа, че достъпът на ищцата през въпросната врата е възпрепятстван, а още повече, че по такъв начин се ограничава правото й на собственост.