Решение № 27 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110144491 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. К. лично и ЕТ „Е. – Д. К.“ в качеството й на управител, чрез мл. адв. К. С., с пълномощно към исковата молба срещу „Ф.И.А.с“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на сумата от 5 100 лева – главница, съставляваща част от вземането в общ размер на 56 418,66 лева – остатък от главница по изпълнителен лист от 25.02.2009 г., издаден по ч.гр.д. №/2009 г. по описа на РС – Е., поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията по давност.

Ищците твърдят, че срещу Д. К. К. се води изпълнително дело № .../2022 г. по описа на ЧСИ М. С.а, като същото е образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден срещу ищцата на 25.02.2009 г. по ч.гр.д. №/2009 г. по описа на РС – Е., по силата на който изпълнителен лист, ищцата в качеството й на ЕТ „Е. – Д. К.“ е осъдена да заплати на „Ц.К.Б. АД сумата в размер на 100 000 лева – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 4 192,03 лева – мораторна лихва за периода от 17.08.2008 г. до 22.02.2009 г., както и сумата в размер на 3 575,76 лева – държавна такса. Впоследствие, въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания и като носител на материалното право и кредитор на ищеца се легитимира ответното дружество „Ф.И.А.с“ ЕООД. Сочи, че към момента на подаване на исковата молба, остатъкът от вземането по процесния изпълнителен лист възлиза на сумата от 56 418,66 лева – остатък от главница, съгласно съобщение за образувано изп. дело изх. № 9330/17.08.2022 г. на ЧСИ М. С.а. Твърди се, че не дължи исковата сума, доколкото вземането на ответника се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Обясняват, че молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист от 25.02.2009 г. е прекъснала давността, на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като от този момент е 1 започнала да тече нова погасителна давност. След образуване на изпълнителното дело спрямо ищцата, са предприети действия за проучване имущественото състояние на същата. Навеждат, че последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнителното дело № 2... на ЧСИ Я.Я. спрямо ищцата Д. К. е провеждането на публична продан спрямо собствен на ищцата недвижим имот от 11.10.2010 г. След тази дата, в течение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия спрямо ищцата, поради което на 11.10.2013 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство срещу Д. К. се явява прекратено по силата на закона. Обръщат внимание, че за да настъпи прекратяване на изпълнителното производство в този случай не е необходимо съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на производството. Правната последица в настоящата хипотеза е, че последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство, се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство. Позовават се и на ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който твърди, че претенцията на ищците е неоснователна и недоказана, при съображения, както следва.

На първо място се сочи хронологията на извършените изпълнителни действия, а именно 19.05.2009 г. – вписана възбрана; 20.05.2009 г. – опис на поземлени имоти;

30.04.2010 г. до 20.05.2010 г. – насрочена публична продан; 30.09.2010 г. – молба за присъединяване на кредитор; 29.12.2010 г. – договор за цесия между ответника и първоначалния кредитор по вземането. Коментирани са публични продани – 8 на брой, последната от които е от 09.12.2014 г. до 09.01.2015 г. за сумата от 32 000 лева.

Навежда, че при така изложената хронологична обстановка на извършените изпълнителни действия е видно, че не е налице погасителна давност на вземането на ответника към ищеца Д. К.. Според ответника е необходимо да вземе под внимание съдебната практика, която гласи, че завареното от ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС процесно принудително изпълнение до 26.06.2015 г. се урежда съгласно задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 3/1980 г., според което през времетраенето му от 18.03.2009 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла и не тече, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с ТР решение, а именно, че давността се смята прекъсната с поискването на всяко изпълнително действие и съответно от този момент започва да тече нова давност. С оглед на последното в периода от 18.03.2009 г. до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност. На 18.03.2009 г. с образуване на изпълнителното дело, давността е спряла да тече и не е текла до 26.06.2015 г., съответно не е настъпила и перемция на изпълнителното дело. В този смисъл давността е прекъсната преди да изтече 5-годишния й срок и правото на взискателя да изпълнява принудително срещу ищеца не е погасено, съществува и е дължимо. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищците и да присъди разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен за разглеждане e иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който ищецът ЕТ „Е. – Д. К.“ и длъжник по горепосочените изпълнителни дела оспорва 2 изпълнението, считайки, че задължението на ищеца Д. К., произтичащо от процесния изпълнителен лист от 15.02.2009 г. е погасено по давност , предвид което и образуваното през 2022 г. по искане на ответника „Ф.И.А.с“ ЕООД изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ М. С.а за принудително събиране на сумата в размер на 56 418 лева – остатък от главница по изпълнителен лист от 25.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.

№/2009 г. по описа на РС- Е., е незаконосъобразно.

Страните не спорят относно обстоятелствата, както следва: че по ч.гр.д. №/2009 г. по описа на РС – Е. са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като длъжникът /ищец по делото/ не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед което и същата е влязла в сила; че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 62/2009 г. по описа на ЧСИ Я.Я.; че впоследствие е било образувано изпълнително дело №/2016 г. по описа на ЧСИ М. С.а, а към предявяване на исковата молба е било образувано и висящо изпълнително дело № ... по описа отново ЧСИ С. Тези обстоятелства не са спорни между страните и поради това не се нуждаят от доказване, в приложение на правилото по чл. 146,ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК.

От приетите в препис изпълнителни дела, съдът приема за установено следното:

Изпълнителният лист е бил издаден на 25.02.2009 г. по ч.гр.д. №/2009 г. по описа на РС - Е., като ищецът дори не навежда твърдения, че в законоустановения срок е подал възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, с оглед което и следва да се приеме, че същата е влязла в сила.

Въз основа на листа и заповедта за изпълнение първоначалният титуляр на вземането „Ц.К.Б. АД е поискал с молба от 02.04.2009 г. от ЧСИ Я.Я. да образува изпълнително дело и да предприеме действия по събиране на вземането. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да проучи имуществото на длъжника и да определи способа на изпълнение. С молбата също така взискателят е поискал да бъде наложена възбрана на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №, том 1-ви, рег. № дело от 2008 г., както и да се насрочи и извърши опис и публична продан на същия недвижим имот.

На 08.04.2009 г. съдебният изпълнител е изпратил искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на ЕТ „Е.“ – Д. К. с ЕИК ...., а именно поземлени имоти, представляващи имот с предишен идентификатор 073008, находящ се в землището на град Е., местност „С. р. -2“ – ливада пета категория с обща площ от 3.411 декара, заедно с правото на строеж на семеен хотел с РЗП 648 кв.м., съгласно Разрешение за строеж от 22.03.1004 г. на Община Е. и поземлен имот с номер 073016 с площ от 1,986 декара, заедно с правото на строеж на стопанска сграда със ЗП 35, съгласно Разрешение за строеж от 22.03.2004 г. на Община Е., като наложената възбрана е била вписана в книгите по вписванията.

Не е спорно между страните, че в полза на взискателя „Ц.К.Б. АД за обезпечаване на предоставения в полза на ищеца кредит с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №, том I, рег. № дело №/2008 г. на съдия по вписванията Ц.П. към район на действие РС – Е., Д. К. К. в качеството си на управляващ и представляващ длъжника ЕТ „Е.“ – Д. К. с ЕИК ...., е учредила ипотека върху собствените си недвижими имоти, именно поземлени имоти, представляващи имот с предишен идентификатор 073008, находящ се в землището на град Е., местност „С. р. -2“ – ливада пета категория с обща площ от 3.411 декара, заедно с правото на строеж на 3 семеен хотел с РЗП 648 кв.м., съгласно Разрешение за строеж от 22.03.1004 г. на Община Е. и поземлен имот с номер 073016 с площ от 1,986 декара, заедно с правото на строеж на стопанска сграда със ЗП 35, съгласно Разрешение за строеж от 22.03.2004 г. на Община Е..

На 20.05.2009 г. е съставен протокол за опис на недвижимия имот в присъствието на вещо лице, като страните, макар редовно призовани – не присъствали.

С договор за цесия от 29.12.2010 г., сключен между „Ф.И.А.с“ ЕООД и „Ц.К.Б.

АД, ответникът „Ф.И.А.с“ ЕООД придобива вземането на първоначалния взискател „Ц.К.Б. АД спрямо длъжника ЕТ „Е.“ – Д. К. с ЕИК .....

Установява се от материалите по изпълнителното дело, че в периода 30.04.2010 г.

– 09.01.2015 г. са проведени осем последователни продани, като на 04.06.2015 г. е било съставено Постановление за възлагане на недвижим имот в полза на „Ф.И.А.с“ ЕООД.

Постановлението е влязло в законна сила на 30.06.2015 г.

С нарочна молба от 10.11.2015 г. взискателят „Ф.И.А.с“ ЕООД уведомява съдебния изпълнител, че към 06.11.2015 г. задълженията на длъжника ЕТ „Е.“ – Д. К. са в размер на 21 502.81 лева.

С разпореждане от 12.11.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника с цел приканване последния да престира доброволно остатъка от дължимата сума.

Със запорно съобщение от 06.03.2018 г. органът по изпълнението е наложил запор върху вземането на Д. К., налични в банка „П.б.к“ АД по изп. дело №/2016 г. по описа на ЧСИ М. С.а.

С молба от 29.10.2019 г. взискателят е поискал да налагане на запор и възбрана, като в изпълнение на това искане на 13.11.2019 г. е наложен запор върху вземанията на ищеца и длъжник Д. К., находящи се в банковите сметки на лицето в „Ю.Б.“ АД.

От приобщения целокупен доказателствен материал се установява още, че с постановление от 20.06.2022 г. ЧСИ М. С.а прекратява изп. дело №/2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на 05.07.2022 г. е образувано ново изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, а именно изп. дело № 377/2022 г. по описа на същия съдебен изпълнител.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковите претенции - неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.