Решение № 220 от 13.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Кюстендил, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500191 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 276559/11.11.2021 г. от Б. Е. Г. с ЕГН **********, с адрес ***** 7, чрез пълномощника му адв. М. М. от АК - Кюстендил, насочена против решение № 260464 от 27.10.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 515/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е отхвърлил предявения от Б.

Е. Г. против Ц. К. А. иск по чл. 30, ал. 3 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, с което Е. А. Г. е дарил на Ц. К. А. притежаваните от него имоти с НА № 194, т. 2, рег. № 627, д. № 351 от 17.03.2011 г. на СВ – К. до размера на запазената му част; допуснал е делба между Ц. К. А. и Б. Е. Г. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. К., с адрес на имота в ***** 7, целият с площ от 514 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план 35, парцел ХІ, квартал 22, ведно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 60 кв.м., еднофамилна, брой етажи – 2, гараж с идентификатор № ***, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1, друг вид сграда за обитаване /пристройка с идентификатор № *** със застроена площ от 10 кв.м., брой етажи 1 и гараж с идентификатор № *** със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи 1, при съседи на поземления имот имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***, при права за страните: 1. ½ ид.част за Ц. К. А. от ПИ с идентификатор № *** и жилищна сграда с идентификатор № *** и ¾ ид. части от

1 гараж с идентификатор № ***, друг вид сграда за обитаване /пристройка/ с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***; 2. ½ ид.част за Б. Е. Г. от ПИ с идентификатор № *** и жилищна сграда с идентификатор № *** и ¼ ид. части от гараж с идентификатор № ***, друг вид сграда за обитаване /пристройка/ с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***; осъдил е Б. Е. Г. да заплаща обезщетение по чл. 344 ал. 2 от ГПК за ползването на имота на Ц. К. А. в размер на 212.83 лева месечно, считано от влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата, както и да му заплати деловодни разноски в размер на 1250 лева.

Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт като релевира доводи за неговата неправилност и необоснованост. Възразява като необоснован срещу извода на районният съд, че наследството не било прието по смисъла на чл. 49, ал. 1 от ЗН и се позовава на ал. 2 от същата разпоредба, като твърди, че получаването на суми от влоговата книжка на наследодателя от неговите наследници означава мълчаливо приемане на наследството. В подкрепа на становището си сочи съдебна практика и се позовава на Постановление на КРП от 26.02.2020 г. по пр.пр.№ 2357/2019 г. Твърди, че в случая наследството е прието без опис. Изразява становище, че по отношение на присъдения наем били нарушени разпоредбите на чл. 31, ал. 2 от ЗН и подчертава, че наемна цена се присъждала след писмено поискване.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което делбата бъде допусната при сочените от него квоти.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ц. К.

А., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Г. Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват твърденията в нея. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението на КнРС като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските за въззивното производство.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозирана частна жалба с вх. № 276423/05.11.2021 г. от Б. Е. Г., с ЕГН **********, с адрес ***** 7, чрез пълномощника му адв. М. М. от АК Кюстендил, насочена против решение № 260464 от 27.10.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 515/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът се е произнесъл относно обезщетението по чл. 344, ал. 2 от ГПК и в частта за разноските.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части. Излага становище, че относно исковата претенция по чл.

344, ал. 2 от ГПК не били събрани доказателства, които да обуславят основателността й.

Твърди, че ищецът не бил посещавал постоянно имота, за да ползва дворното място, защото живеел в гр. С. и посещавал имота един два пъти в годината, имал ключ от вратата и не бил възпрепятстван от ползването на имота. Акцентира, че по делото разпитан като свидетел била само майката на ищеца. Възразява срещу размера на присъдените разноски в полза на 2 ищеца като прекомерно завишен, в допълнение сочи, че същият не е представил списък по чл. 80 от ГПК.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части. С частната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор по подадената частна жалба от насрещната страна Ц. К. А. чрез пълномощника адв. Г. Д., в който се оспорват изложените в нея твърдения като неоснователни. Посочва се, че по делото били разпитани 3 свидетели и представени писмени доказателства в подкрепа основателността на предявения иск по чл. 344 ал. 2 от ГПК. В допълнение се акцентира и върху изявления на ответника Г., че не допускал ищеца в имота поради обстоятелството, че същият му бил откраднал вещ, за което Г. депозирал жалба в полицията. Сочи, че по делото бил представен списък на разноските.

С определение № 260039 от 24.02.2022 г., постановено по делото по реда на чл. 248 от ГПК, Кюстендилският районен съд е отхвърлил като неоснователна частна жалба вх.№ 276423/05.11.2021 г., подадена от адв. М. М., пълномощник на Б. Е. Г., ответник по делото, с която се иска изменение на решение № 260464 от 27.10.2021 г. , постановено по гр. д.515/2020 г. по описа на съда в частта, с която Б. Е. е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 1250 лв.

Депозирана е частна жалба вх. № 261149/14.03.2022 г. от Б. Е. Г. с адрес ***** 7 чрез пълномощника му адв. М. М., насочена срещу така постановеното определение, в която се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, без да се навеждат конкретни доводи в подкрепа на това становище. Посочва се, че вещото лице е дало заключение за месечния наем на имота частично – в размер на 212.83 лв. месечно до приключване на делбения процес.

Иска се отмяната му и отхвърляне на искането на присъждане на процесната сума от 1250 лв. за адвокатски хонорар и вещо лице.

В срока за отговор не е депозиран такъв от насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба, както и двете частни жалби за допустими като изхождащи от страна в първоинстанционното производство, подадени в срок и насочени срещу съдебни актове, подлежащи на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно 3 решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. К. А., с ЕГН **********, с адрес в ******* против Б. Е. Г., с ЕГН **********, с адрес в *****7 за делба на съсобствени на страните недвижими имоти.Направено е искане по чл.344, ал.2 ГПК за присъждане обезщетение за ползването на имота в размер на 212.83 лева от датата на решението за допускане на делбата до окончателното й извършване.

Ищецът твърди, че страните по делото притежават в съсобственост недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Кюстендил, с адрес на имота в ***** 7, с площ от 514 кв.м., ведно с построената в този имот жилищна сграда с идентификатор №***, със застроена площ от 60 кв.м., еднофамилна, брой етажи -2, гараж с идентификатор №***, със застроена площ от 27 кв.м., друг вид сграда за обитаване/пристройка с идентификатор №*** с площ от 10 кв.м., гараж с идентификатор №*** със застроена площ от 21 кв.м.

Съсобствеността възникнала от правна сделка – договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 194, т.2, рег.№627, нот. дело №351 от 17.03.2011 г. на Нотариус Е.П. с район на действие КнРС за ищеца, а за ответника по силата на наследствено правоприемство от Е. А. Г., с ЕГН **********, починал на ** г.

Твърди се, че правата на страните върху процесните недвижими вещи са, както следва: по ½ ид.част от поземления имот и жилищната сграда с идентификатор №***, ¾ ид.части за ищеца от гаражите и помощната постройка и ¼ ид.част от тях за ответника.

Претендира се допускане до делба на имотите при посочените права в съсобствеността.Направено е искане по чл.344, ал.2 ГПК за присъждане на обезщетение за ползването на имотите само от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който е оспорен иска за делба относно посочените от ищеца права в съсобствеността. Ответникът счита, че делбата следва да бъде допусната при права: за ищеца - по ¼ ид.ч. от ПИ и жилищната сграда и по 3/8 ид. ч. от двата гаража и помощната постройка, а за ответника – по ¾ ид.ч. от ПИ и жилищната сграда и по 5/8 ид. ч. от гаражите и помощната постройка. Предявен е иск за намаляване на дарствено разпореждане.Оспорено е искането по чл.344, ал.2 ГПК за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване..

Ответникът е син на Т.В. Г.а и Е. А. Г., видно от удостоверение за раждане на л. 24 от първоинстанционното дело,

Т.В. Г.а е починала на ** г. и оставила за свои законни наследници – ответникът като низходящ от първи ред и Е. А. Г. – преживял съпруг.

4

Е. А. Г. е починал на ** г. и за свой законен наследник е оставил ответника. ,законен наследник като низходящ от първи ред починал на ** г., видно от удостоверения за наследници на л. 26 и 27 от първоинстанционното дело/.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 155, т.1, нот. дело .№ 374/1967 г. на КРС, В.Т.Ф. е дарил на дъщеря си Т.В. Г.а 1/3 ид.част от парцел 11, имот пл.

№727, кв.22 по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от 485 кв.м. празно и застроено място., както и 1/3 ид.част от първия етаж на масивната жилищна сграда. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *** В.Ф. е дарил на дъщеря си Т.Ф. втория етаж от жилищната сграда, находяща се в гореописания имот.По гр.д. № 603/1967 г. на КРС е сключена съдебна спогодба между същите страни, като Т.В. Г.а е получила в дял парцел XI, имот пл. № 727, кв.22 по плана на гр.Кюстендил, както и първия етаж от масивната жилищна сграда, построена в имота, а .В.Т.Ф. е получил вместо дял парична сума и правото да ползва и обитава една стая от този етаж до края на живота си.