Определение № 146 от 12.02.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Монтана, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20251600500075 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435, ал. 2 от ГПК, образувано по жалба на С. С. Я. против отказ от 10 октомври 2024 г. на частен съдебен изпълнител М.И. за прекратяване на изпълнението по изп. д. № 2242/2019 г.

Жалбоподателката С. Я. твърди, че отказът е незаконосъобразен, затова моли да бъде отменен. Излага доводи, че въз основа на изпълнителен лист, издаден през 2012 г. в полза на „БНП П.п.ф.“ ЕАД срещу нея е било образувано първоначално изп. д. № 20127480400864 по описа на ЧСИ М.И.Кредиторът е прехвърлил чрез цесия вземането си на „К.и.и.Б.“ ЕАД, поради което това дружество е подало молбата за образуване на изпълнителното производство, но молбата е подадена от лице без представителна власт. Съдебният изпълнител не е проверил редовността на пълномощията и е провел незаконосъборазно производство, което е приключило с постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Навеждат се и други доводи за процесуални нарушения в хода на изпълнителния процес по изп. д. № 864/2012 г.

Изп. д. № 2242/2019 г., по което е постановен обжалавният отказ, е образувано въз основа на фотокопие на първоначално издадения изпълнителен лист. Първото изпълнително действие е било осъществено на 19 март 2020 г. – запорно съобщение до „Ю.Б.“ АД, а следващото такова е извършено след повече от две години – на 30 март 2022 г. Тогава са изпратени запорни съобщения до „И.“ АД и до „Р. Б.“ ЕАД. Между двете действия е изтекъл период, по-дълъг от две години, поради което съдебният изпълнител е бил длъжен да прекрати производството поради бездействието на взискателя. Прекратяването е настъпило по силата на закона, затова съдебният изпълнител е следвало само да констатира настъпването на тази последица със свое постановление.

1

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата „К.и.и.Б.“ ЕАД е подал писмен отговор, скойто оспорва доводите на жалбоподателката и моли отказът на ЧСИ да бъде потвърден. Като проследява последователността на действията на взискателя и актовете на ЧСИ, поддържа, че в сочения двугодишен период взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искания за предприемане на изпълнителни действия и такива са били осъществявани, поради което последицата на прекратяване на изпълнението по закон не е настъпила. Моли жалбата да бъде отхвърлена и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е приложил мотиви по обжалваното действие.

МОС като обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по приложеното изпълнително дело, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от длъжницата по изпълнението срещу подлежащо на обжалване действие в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Изп. д. № 2249/2019 г. по описа на ЧСИ М.И. е било образувано на 11 ноември 2019 г. по молба на „К.и.и.Б.“ ЕАД. Молителят се е легитимирал като кредитор на С.

Я. с изпълнителен лист, издаден от РС – Монтана на 9 февруари 2012г. по ч. гр. д. № 97/2011г., и договор за цесия. На 19 март 2020 г. частният съдебен изпълнител е изпратил две запорни съобщения: до „Ю.Б.“ АД и до „Б.ДСК“ ЕАД. Видно от получен отговор от „Б. ДСК“ ЕАД при нея е била налична банкова сметка на длъжницата и запорът е наложен. На 26 октомври 2020 г. е бил насрочен опис на движими вещи, който не се е състоял. На 6 август 2020 г. и на 23 ноември 2021 г. взискателят е подавал молби до съдебния изпълнител за извършване на проверка дали длъжницата разполага с банкови сметки и ако се установят такива, да бъдат наложени запори върху тях. На 30 март 2022 г. са изпратени запорни съобщения до „И.п.“ АД и до „Р.б.Б.“ АД, като във втората банка е имало налични средства по банкова сметка на длъжницата. На 26 април 2022 г. и на 8 февруари 2024 г. отново са постъпвали молби от взискателя за предприемане на действия по установяване имущество на длъжницата и за налагане на запор. След извършена на 3 септември 2024 г. справка е установен трудов договор и съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя, а също до „Ю.Б.“ АД и до „Т.Б.А. Б.“ АД.

Така проследената хронология на действия по изпълнението показва, че няма период, по-дълъг от две години, през който взискателят да е бездействал и това да е довело до автоматично настъпване на последицата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Прекратяване на изпълнението поради непредприемане на действия от страна на взискателя е предвидено като санкция за неговото дезинтересиране и освобождаване на длъжника от задължения.

2

Подаването на молби за налагане на запор е действие, с което взискателят е сезирал съдебния изпълнител за предприемане на действия по изпълнение. Дори тези действия да не са довели до погасяване на дълга, то те са същински изпълнителни действия, насочени към имуществото на длъжницата и целящи събиране на вземането, поради което са годни да прекъснат течението на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че от 19 март 2020 г. до 30 март 2022 г. не са предприемани никакви същински изпълнителни действия, поради което МОС оставя жалбата без уважение като неоснователна.

Доводите за процесуални нарушения при образуване на първото изпълнително производство през 2012 г. не могат да бъдат обсъждани в този процес, доколкото за жалбоподателката липсва правен интерес от една страна, защото изпълнителното дело е прекратено, а от друга страна са изтекли и сроковете за обжалване на такива действия.

При този изход на процеса жалбоподателката следва да плати на ответника по жалбата разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ вразмер на 50 лв. Искането за присъждане на възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на делото в размер на 80 лв е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Производството пред МОС е образувано по жалба на длъжницата, а ответникът е представил отговор на тази жалба, за което получава възнаграждението по чл. 27, ал. 2 от Наредбата. Не въззиваемата страна е извършила действия по подготовка на делото, поради което не й се дължи такова възнаграждение.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С. Я., ЕГН **********, против отказ от 10 октомври 2024 г. за прекратяване на производството по изп. д. № 20197480402242/2019 г. по описа на ЧСИ М.И.

ОСЪЖДА С. Я. да плати на „К.и.и.“ ЕАД, ЕИК *, разноски по делото в размер на 50 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4