Решение № 3031 от 08.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3031 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100510615 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20137565/14.06.2021 г. по гр. д. № 47531/2020 г. по описа на СРС, 43 състав са отхвърлени предявените от „Д.“ ЕООД против Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Министерство на транспорта) и „Л. София“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 21600 лева с ДДС, представляваща обезщетение за ползвано без основание от тях през периода септември 2015 г. – септември 2020 г. Терминално технологично оборудване по Протокол № 27/24.04.2000 г. на транспортна система на Вандерланде, служеща за удължаване на лента на гранитачния конвейер на пристигащи багажи, доставена от ищеца в обект ВИП „А“ - Правителствена зала на летище София, както и сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2017 г. до 20.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното плащане.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25111129/01.07.2021 г. от „Д.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че не е налице идентичност на намиращото се във ВИП – А на летище София 1 съоръжение, описано в Протокол № 27/24.04.2000 г. – удължаване на лентата и гранитачния конвейер на пристигащи багажи с описаното такова в № 27Б/05.09.2002 г., както и с това описано в договор Е*** EN А от 29.10.1999 г., сключен между Вандерланде И.Н. Б.В. и „Д.“ ЕООД. Твърди, че след сключване на договор между МТС и друг изпълнител една голяма част от закупените от дружеството материали за обекта са предадени с протоколи, както на министерството, така и на втория изпълнител. Твърди, че от договор Е*** EN А от 29.10.1999 г., съобщение по телефакс към договора, Фактура № 611.089/20.10.1999 г., Фактура № 611.229ББ/05.01.2000 г, Фактура № 611.230/05.01.2000 г., Фактура № 611.231/05.01.2000, Фактура № 611.253/25.01.2000 г. и Митническа декларация по фактура – спецификация се установявало, че ищецът е закупил транспортната лента.

Установявало се от Протокол за отговорно съхранение № 27/24.04.2000 г., че тя е предадена на МТС, което е поело задължение до нейното инсталиране и пускане в експлоатация в сградата на Държавен терминал ВИП А, както и от Приемо – предавателен протокол № 27Б от 05.09.2002 г. по указания от министерството, оборудването било предадено на следващия изпълнител на преустройството на терминала – „Т.“ ЕАД. Установявало се от събраните гласни доказателства, че процесното съоръжение било монтирано в периода 2000-2002 г. във ВИП А на летището, както и че гравитационният конвейер бил монтиран на лентата за заминаващи. Посочва, че от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установявало, че лентите били налични и към настоящия момент, както и че били в работещо състояние. Поддържа, че и съдебно-счетоводната експертиза установявала, че гравитачния конвейер бил осчетоводен при ищеца, а в счетоводството на ответника МТИС не се водело като актив. При така установеното от фактическа страна поддържа, че предявеният иск е основателен, тъй като е собственик на процесната вещ, която в исковия период е ползвана от ответниците без основание. Установеният размер на иска бил 12944,24 лева – размер на обогатяването на ответниците и мораторна лихва в размер на 2708,47 лева за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2020 г. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен до сумата от 12944, 24 лева – главница и 2708,47 лева – мораторна лихва, както и разноски в първата инстанция в размер на 2637,60 лева. Претендира направените разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25128255/10.08.2021 г., подаден от „Л. София“ ЕАД и вх. № 25130914818.08.2021 г., подадено от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Министерство на транспорта), с който въззиваемите заявяват, че оспорват въззивната жалба. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото 2 доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна следното:

Производството по гр. д. № 47531/2020 г. по описа на СРС, 43 състав е образувано по искова молба, подадена от „Д.“ ЕООД против Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Министерство на транспорта) и „Л. София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 59 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 24.08.1999 г. е сключил договор за изпълнение на проект „Преустройство на сградата на ВИП А – Л. София, като започнало изпълнението по договора. Възлагани били и допълнителни дейности. На 29.05.2000 г. неочаквано била връчена Заповед № РД-08-361/29.05.2000 г. за спиране на строителството и за оценка на състоянието на обекта . Дружеството било отстранено от обекта на 07.07.2000 г., като към този момент били извършени около 70 % от строителните работи и 90 % от доставките. Твърди, че за изпълнение на поръчката бил сключен договор на 10.11.2000 г. с нов изпълнител – „Т.“ ЕАД, като със сключения договор не се предвиждало обзавеждане и оборудване на сградата. Твърди, че независимо от това в периода от 01.01.2000 г. до съставяне на Акт Обр. 16 на 09.12.2002 г. „Д.“ ЕООД е осъществяло дейност на обекта със знанието и без противопоставянето на МТС, в изпълнение на даваните му от министерството указания, са предоставени закупените във връзка с изпълнението на втори етап от проекта и са извършвани допълнително възложени дейности на обща стойност 3934256,64 лева. Твърди, че с Протокол № 27 на ответника МТС било предоставено терминално технологично оборудване на стойност 15350 лева без ДДС, собственост на ищцовото дружество, който бил монтиран във ВИП А – Правителствена зала – летище София. Твърди, че с Разпореждане № 61 на МС от 21.12.1998 г. имотът, в който било монтирано съоръжението бил обявен за публична държавна собственост и бил предоставен за безвъзмездно ползване на Министерство на транспорта – Отряд 28. С Решение № 539/25.08.2008 г. имотът е предоставен за ползване на Л. София ЕАД. Твърди, че реални ползватели на имуществото, собственост на „Д.“ ЕООД са ответниците. Твърди, че терминалното технологично оборудване по протокол № 27/24.04.2000 г., представляващо транспортна система на Вандерланде и служеща за удължаване на лентата на гравитачния конвейер на пристигащите багажи понастоящем се ползвало от тях, поради което и било дължимо обезщетение в размер на 18000 лева без ДДС или 21600 лева с ДДС за периода от м. септември 2015-септември 2020 г. Твърди, че към датата на предявяване на иска била натрупана мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2020 г. в размер на 1200 лева. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми при условията на солидарност.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците Л. С.

3

ЕАД и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Министерство на транспорта), с който заявяват, че оспорват предявените искове.

Ответникът Министерство на транспорта заявява, че не оспорва, че с „Д.“ ЕООД е бил сключен договор за възлагане на строителство от 24.08.1999 г. с предмет проучване, проектиране и възлагане на СМР и доставка на машини, съоръжения и оборудване за обект „Преустройство на „ВИП А“- Л. София, като твърди, че след 31.12.1999 г. между тях не са съществували договорни правоотношения, тъй като договорът за строителство не е изпълнен. Оспорва твърдението, че „Д.“ ЕООД е доставил в обекта, а министерството е приело да са част от оборудването вещи на стойност 15350 лева, описани в протокол № 27. Твърди, че протоколът не е подписан от представител на ответника. Оспорва твърдението, че е налице солидарна отговорност между него и другия ответник, тъй като с решение на Министерски съвет му е предоставено управлението на сградата, а на Л. София ЕАД – ползването.

Оспорва твърдението, че процесното оборудване е монтирано в сградата на летището и че в исковия период е използвана от летищния оператор. Твърди, че ищецът не е придобил собствеността върху процесните вещи, тъй като дори да се приемело, че те са придобити по силата на договора за възлагане от 24.08.1999 г. от възложителя. Не се установявало, освен това, от приетите по делото доказателства, че именно гравитачният конвейер е бил закупен от производителя. При условията на евентуалност поддържа, че е придобил собствеността върху процесната вещ на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Освен това, посочва, че процесното удължение на гравитачния конвейер е бил вложен в общата вещ и по своето предназначение е станал част от обекта и съответно е загубил своята самостоятелност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът Л. София ЕАД заявява, че оспорва предявените искове.

Поддържа, ме с Решение на Министерски съвет са възложени само разходи за поддръжка на ВИП А- Правителствена сграда, поради което и не се получават приходи от тази дейност, поради което твърди, че не е налице обогатяването му от ползване на процесното оборудване. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното и въззивното производство са събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е налице идентичност на намиращото се във ВИП А на летище София съоръжение с описаното в приложения по делото протокол за отговорно съхранение № 27/24.04.2000 г. удължение на лента и гравитачния конвейер на пристигащи багажи, с описаното такова в № 27Б/05.09.2002 г., както и с това описано в договор Е*** EN А от 29.10.1999 г., сключен между Вандерланде И.Н. Б.В. и „Д.“ ЕООД. Освен това, 4 приема, че не е установено по делото, че описаното в двата протокола оборудване е монтирано на ВИП А на летище София. По тези съображения, съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са установени предпоставките на чл. 59 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права.

С оглед въведените в исковата молба твърдения „Д.“ ЕООД поддържа, че е собственик на оборудване, предоставено на ответниците, като той е обеднял от невъзможността да ползва собствената си вещ, а те са се обогатили със стойността на наема, който са спестили при ползването й.