Решение № 5735 от 18.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5735

Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора СЛАВЕНА СВЕТЛОЗАРОВА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180700539 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Ц. Г. срещу решение № 564 от 15.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1806 по описа на Административен съд Пловдив за 2025 година, ХХV състав, в частта, в която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушавания по чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода 17.01.2024 г. – 13.08.2025 г. за разликата от 1 175,97 евро до пълния предявен размер от 25 564,59 евро (50 000 лева).

Според касатора решението е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна в отхвърлителната част, като се уважат изцяло исковете в предявените размери.

Ответникът в писмения си отговор счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от страна по делото, за която съдебно решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Ц. Г. срещу ГДИН, с която се иска присъждане на 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пребиваването си в Затвора Пловдив, изразяващи се в липса на течаща вода пред летния период, изобилие от дървеници и хлебарки, пренаселеност на помещенията, липса на достатъчно отваряеми прозорци, ограничаване на достъпа до залата за тренировки и до общите помещения с вода, изгнила врата с дупка на тоалетната и липса на осветление в помещение № 9, както и липса на осветление от 22 часа до 6 часа, за периода 17.01.2024 г. – 13.08.2025 г.

С обжалваното решение съдът е приел за установено, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и действително е пребивавал там през исковия период, бил е настанен последователно на пост ІІІ, стая 36 и на пост VІ, стая № 9, като от общо 575 дни пребиваване в затвора 284 дни са били при условия на пренаселеност. Прието за установено също, че в стаите има два отваряеми прозореца и обособен санитарен възел с един отваряем прозорец, че през исковия период ищецът е бил устроен на работа като ръчник в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив от 19.05.2025 г. и има отработени 70 работни дни, че е имал право на престой на открито, ежедневно, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, че на всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар, достъп до течаща топла вода, баня и пералня по график, че водата е от водоснабдителната мрежа от града, че отоплението се осъществява чрез централно-локално парно, че проветряването на стаите е по желание на лишените от свобода, че хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в тях лица. По отношение на медицинското обслужване съдът е констатирал, че след постъпването в затвора на ищеца е изготвен личен здравен картон, в който са отразени установените заболявания, за което е бил лекуван по изписана от външни специалисти медикаментозна терапия, извеждан е на външни прегледи и е имало промяна в приеманите медикаменти, констатирани са закъснения на получаваните по здравна каса медикаменти поради забавяне при издаването на електронна рецепта и късно доставяне на лекарствата от близките на ищеца, а на 17.01.2025 г. е отказал да приема назначената му терапия и е обявил гладна стачка, прекратена на 20.01.2025 г. Установено е още, че ищецът винаги е получавал нужната стоматологична помощ и медикаменти от медицинския център на затвора, а за всички извършвани дейности е полагал подпис в амбулаторен дневник, който подпис замества информираното съгласие, като всички интервенции са извършвани с анестезия и са му издадени бележки за получаване на кисело мляко за май и юни 2025 г.

След обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно доказано, че за 284 дни е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 4, вр. чл. 3 ЗИНЗС, както и нарушение на чл. 20, ал. 3, вр. чл. 96, ал. 2 ППЗИНЗС поради доказаната липса на врата към тоалетната в помещението, в което е бил настанен ищецът, доколкото законът изключва ползването на санитарен възел в спалните помещения да става в нарушение на хигиенните и здравни изисквания, съответно поставянето на лишените от свобода в такива неблагоприятни условия застрашава тяхното здраве и е сред фактите, визирани в хипотезата на чл. 3 ЗИНЗС.

Според първоинстанционния състав не е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС, тъй като са били осигурени пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и до топла вода по график, като липсва законово задължение за осигуряване на тоалетна и течаща вода в коридора и за времето на престоя на открито.

Първоинстанционният състав не е установил също бездействие по отношение на извършването на дължимата дезинфекция с оглед представените протоколи за дезинфекция и времетраенето на използвания биоцид, т.е., услуги са извършвани и ответникът не дължи постигане на липса на инсекти, каквито несъмнено е имало предвид и показанията на разпитания свидетел, но за наличието на инсекти са налице множество фактори, които способстват за тяхното наличие, т.е., то не е в пряка причинно-следствената връзка с бездействие на затворническата администрация. Съдът е отчел, че ответникът е положил усилия, предприел е действия с цел осигуряване на добри условия в спалните помещения на лишените от свобода и, съобразявайки нормата на чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС е приел, че не е налице основание за ангажиране на отговорност за вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Първоинстанционният състав не е констатирал пропуски и неглижиране на нуждите на ищеца във връзка с медицинското обслужване, защото е налице разлика между дължимата административната дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяване с лекарства и др. и самата медицинска дейност – профилактична, диагностична и лечебна, чието качество следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Според съда ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл. 80 ЗЗ) и съответствието й с изискванията за достатъчност и качество (чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ) не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация, тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска, контролът върху която се осъществява от контролните органи по ЗЛЗ, ЗЗ и ЗЗО. Затова съдът приема, че възраженията на ищеца за некомпетентност на лекари и нарушения на добрата медицинска практика не могат да обосноват основателност на претенциите, насочени към ГДИН. От друга страна, съдът не е установил от представената медицинска документация наличие на специален лекарствен или друг режим, който да е бил предписан на ищеца към момента на постъпването му в затвора и който да не е бил спазван от ответника.

Първоинстанционният състав е приел, че от страна на ответника е осигурено правото на престой на открито, а ищецът не е подавал оплаквания в тази насока. Що се касае до правото на участие в спортни игри и упражнения, съдебният състав приема, че нормата на чл. 164, ал. 1 ЗИНЗС не е императивна, съответно нейното изпълнение е според възможностите на мястото за лишаване от свобода и при съобразяване с наличната материална база, брой лишени от свобода и др. В същия смисъл според съда е и нормата на чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС. Затова според съда неизпълнението на тези правни норми не би могло да доведе до причиняването на неимуществени вреди на ищеца, защото не е налице неизпълнение на законово задължение.

Въз основа на таза установените нарушения на чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧОС, съобразявайки характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, отчитайки икономическия стандарт на страната към момента на увреждането, за да не бъде обезщетението средство за неправомерно обогатяване, и в съответствие с правилото на чл. 52 ЗЗД първоинстанционният състав е приел, че обезщетение в размер от 1 175,97 евро (2 300 лева) е справедливо. Съответно искът за разликата до претендирания пълен размер от 50 000 лева като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

Решението е правилно в обжалваната част.

Въз основа на установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща и към мотивите на обжалваното решение.

Приложените към касационната жалба писмени доказателства не доказват нови факти, налагащи различни изводи от направените от първоинстанционния съдебен състав. Част от тези писмени доказателства не касаят исковия период, а протоколите за извършена ДДД обработка не доказват, че точно помещенията, в които е бил настанен ищецът не са били обработвани, каквато вероятно е защитната му теза. В този смисъл касационната инстанция намира, че от страна на първоинстанционния състав не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка със събирането и преценката на доказателствата по делото, което да обоснове неправилност на изводите на съда.

Първоинстанционният състав е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. Правилно са приложени нормите на чл. 284 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ. Правилно са определени размерите на обезщетенията, които са съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по идентични дела, в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката, дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства.

Всички възражения на касатора относно недостатъчна жилищна площ, липса на светлина и вентилация, наличие на вредители, лоша хигиена, липса на вода, лошо медицинско обслужване са обсъдени от първоинстанционния състав, неговите мотиви се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Изводите на съда са мотивирани и обосновани от събраните доказателства и установените въз основа на тези доказателства факти. Нови факти в настоящото касационно производство не са доказани, поради което не могат да бъдат формирани различни от направените от първоинстанционния състав изводи с оглед правилното приложение на материалния закон.

Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният състав не се е произнесъл по всички негови искове, защото в исковата молба не е направено искане за присъждане на законна лихва, нито по-късно в съдебното производство до последното по делото заседание, включително в писмените бележки на процесуалния му представител, не се съдържа такова искане.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 564 от 15.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1806 по описа на Административен съд Пловдив за 2025 година, ХХV състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на Ц. Г. Г. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушавания по чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода 17.01.2024 г. – 13.08.2025 г. за разликата от 1 175,97 евро (2 300 лева) до пълния предявен размер от 25 564,59 евро (50 000 лева).