Определение № 1657 от 13.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. Бургас, 13.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Йорданка Г. Майска

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20222100500388 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД със седалище гр. София, ЕИК 202527341 и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 – юрисконсулт Христо Атанасов против Определение № 853/10.02.2022г., постановено по частно гр. дело № 106/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 706/10.01.2022г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против И. М. И., по което е образувано частно гр. дело № 106/2022г. по описа на Районен съд – Бургас. В жалбата се посочва, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 410 от ГПК, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че Заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, ал. 2 и ал. 3 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение поради непредставянето на Анекс към Договор за кредит № 806657 от 19.10.2019г. В жалбата се посочва, че посочения анекс е сключен от разстояние и няма как да бъде представен на хартиен носител.

В жалбата се претендира атакуваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново определение по съществото на спора, с което да бъде постановено да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за 1 сумите, които се претендират в депозираното заявление.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас е депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против И. М. И. в качеството му на кредитополучател за следните суми:

- 292, 15 лева, представляваща главница и дължима въз основа на Договор за кредит № 806657 от 19.10.2019г.,

- 23, 47 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 06.10.2020г.,

- 35, 16 лева, представляваща законна лихва за периода от 07.10.2020г. до 21.12.2021г., ведно със

- законната лихва от датата на предявяване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането. В заявлението се посочва, че И. М. И. е сключил Договор за кредит „Бяла карта“ № * с дружеството – „Аксес Файнанс“ ООД в качеството му на кредитодател. Посочва се, че впоследствие на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД вземането на „Аксес Файнанс“ ООД спрямо И.И. е прехвърлено на заявителя – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, а с подписването на Анекс от 01.06.2020г. към сключения между страните Договор от 19.10.2019 кредитния лимит е увеличен на 300 лева. В заявлението се посочва, че длъжникът е нарушил разпоредбите на сключения договор и допуснал неизпълнение на договора и по този начин цялото му задължение по договора е станало предсрочно изискуемо. Твърди се в заявлението, че предсрочната изискуемост е обявена на 06.10.2020г. и от този момент на длъжника е начислено и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва, а именно – сума в размер на 35, 16 лева за периода от 07.10.2020г. до 21.12.2021г.

С Разпореждане № 498 от 11.01.2022г., постановено по частно гр. дело № 106/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, производството по делото е оставено без движение, като е указано на Заявителя в тридневен срок 2 от получаване на съобщението да представи Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ № */19.10.2019г., като изрично е указал на страната, че при неизпълнение на разпореждане следва да бъде отхвърлено заявлението.

Съобщение за постановеното Разпореждане № 498 от 11.01.2022г., постановено по частно гр. дело № 106/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е връчено на Заявителя на дата – 19.01.2022г. и в изпълнение – по делото на дата – 24.01.2022г. е представена Молба с вх. № 2790/25.01.2022г. по описа на Районен съд – Бургас, в която е посочено, че на основание чл. 14 от сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ № * от 19.10.2019г. е предвидена възможност за увеличаване на кредитния лимит чрез сключване на анекс от разстояние по посочените в договора начини.

С атакуваното Определение № 853 от 10.02.2022г., постановено по частно гр. дело № 106/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против И. М. И..

На основание чл. 410, ал. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на Заповед за изпълнение за вземания за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

На основание чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

Безспорно е, че на основание чл. 410, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.

127, ал. 1 от ГПК, за да е редовно заявлението следва да включва изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията. Индивидуализацията на вземането е необходима, за да се позволи на длъжника да прецени дали да предприеме оспорване на заповедта за изпълнение или да се съгласи с последиците й, ако не оспорва съществуването на вземането във вида и размера, отразен в съдържанието на заявлението и в самата заповед.

3

Следователно в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е нужно да бъдат конкретно и изчерпателно посочени същите факти и обстоятелства, от които произтича процесното вземане, на които би се позовал кредитора в последваща искова молба в случай, че предяви претенциите си по общия исков ред. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 415 и чл. 416 от ГПК, както и от чл. 422, ал. 1 от ГПК, които сочат за наличие на обусловеност между заповедното производство и последващото производство за установяване на вземането по заповедта, в случай на постъпило възражение от страна на длъжника.

В конкретния случай в заявлението не са посочени фактите, от които да се направи извод относно неизпълнението на договора, което се твърди, че е допуснато от страна на длъжника, за да се достигне до обявяване на предсрочната изискуемост на дължимите суми по договора. Цитирането на клаузата в договора, която дава възможност на заявителя да обяви предсрочна изискуемост на дължимите суми не представлява индивидуализация на твърдяното неизпълнение, допуснато от страна на длъжника – И. М. И., а следва конкретно да се посочат на кои дати и кои вноски (с посочване на техния размер и падеж) са просрочени. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото не са посочени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод за дължимостта на заявената претенция. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в заявлението не са посочени и конкретни факти относно увеличаването на кредитния лимит, за което обстоятелство се твърди, че е станало вследствие на сключен между страните анекс от 01.06.2020г., тъй като не е посочено по кой от предвидените начини в чл. 14 на сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 19.10.2019г. е станало това и по какъв начин е постигнато съгласието между страните.

При така констатираните нередовности, съдът намира заявлението за неоснователно и счита, че следва да бъде отхвърлено и при положение, че Районен съд – Бургас е достигнал до същия извод (макар и с други мотиви), то настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба против това разпореждане е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 6346/22.02.2022г. по описа на Районен съд - Бургас, депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД със седалище гр. София, ЕИК 202527341 и адрес на управление гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против Определение № 853/10.02.2022г., постановено по частно гр. дело № 106/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 706/10.01.2022г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против И. М. И., по което е образувано частно гр. дело № 106/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5