Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 411 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1223/2024
Вид
Решение № 411
Подписан
28.11.2024
В сила
28.11.2024
Състав
Румяна Илиева, Иванка Шкодрова, Андрей Ангелов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Иванка Шкодрова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601223 по описа за 2024 година

С Присъда № 11/10.07.2024 год., постановена по н. о. х. дело №185/2024 год. по описа на ОС - Кюстендил, съдът е признал подсъдимия Х. Т. Г. за виновен по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НК, за това че на 28.04.2023 год. в гр. Бобов дол, на пешеходна пътека /алея/ в местността „Свети Спас“ е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой мобилен апарат /телефон/ марка и модел „Самсунг Галакси А70“ 128 GB на стойност 240,00лв.; 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Йеттел“ на стойност 10,00 лв.; 1 бр. кожена чантичка на стойност 28,00лв.; 5 бр. секретни ключове на обща стойност 25,00 лв.; 2 броя запалки на обща стойност 10,00 лв.; 1 бр. сухо червило „Smart Lips“ на стойност 8,00лв.; 1 бр. мини парфюм – тестер № 923 на стойност 3,00 лв.; 1 бр. мини парфюм – тестер № 595 на стойност 3,00 лв.; 1 бр. кутия хранителни добавки, два блистера „Пасифлора – Релакс“ на стойност 13,00 лв.; 12 бр. цигари марка „VOUGUE“ на обща стойност 3,36 лв.; и парична сума в размер на 50,00 лв., или чужди движими вещи на обща стойност 393,36 лв. от владението на собственика им А. Д. Е. от гр. Бобов дол, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила /нанесъл множество удари по главата й и я душил/ и грабежът е бил придружен с опит за убийство на А. Д. Е. и във вр. чл. 58а, ал. 3 във вр. ал.

2 и във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК и му е наложил наказание 20 години „Лишаване от свобода“.

С присъдата, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като на осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така 1 определеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето през което подсъдимият Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в това число и по НПК и ЗМВР, считано от 29.04.2023 год. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата, на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подс. Г. по НОХД № 298/2020 год. на ОС – Кюстендил, групирано по реда на чл. 25 от НПК с НОХД № 272/2018 год. по описа на РС – Дупница в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, което подсъдимият следва да изтърпи отделно на осн. чл. 57, ал.

1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС при първоначален „Строг“ режим, като е приспаднато времето през което подс. Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържани под стража“, считано от 03.02.2018 год. до 20.06.2018 год.

Подс. Г. е осъден да заплати и сумата в размер на 200 000 лв. на частната обвинителка и гражданска ищца, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вред в резултат на деянието, ведно в законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.04.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.

В предвид изхода на делото, подсъдимият Г. е осъден да заплати направените разноски в наказателното производство: по сметка на ОД на МВР в размер на 4 643,17 лв. и по сметка на ОС – Кюстендил в размер на 8000 лв.

Съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото.

Против така постановената присъда, е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия Х. Т. Г. – адв. А. С. от АК – Кюстендил. В жалбата се излагат съображения, че с поведението си подсъдимият Г. изцяло е съдействал на органите на разследването, същият се намира в сравнително млада възраст, изразява съжаление за стореното, осъзнава вината си и се разкайва. Сочи се, че подсъдимият не е планирал нападението върху пострадалата, а целта му е било единствено и само да отнеме дамската й чанта, като действията му са били и спомогнати от употребените преди това наркотични вещества. Според защитника липсват доказателства за авторството на деянието по ал. 2, т. 2 на чл. 199 от НК, тъй като не е налице умисъл за опит за убийство, а само за причиняване на телесна повреда. В жалбата се прави искане въззивната инстанция да провери законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, като преквалифицира деянието като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК и присъдата бъде изменена в този смисъл и бъде наложено справедливо по размер наказание. В случай, че не се приеме искането за преквалифициране на деянието, алтернативно се иска размерът на наложеното наказание и уваженият размер на гражданския иск, да бъдат намалени. В допълнителното писмено изложение към въззивната жалба на защитника, се твърди на първо място, че е налице нарушение на материалния закон, с неправилно приета квалификация на деянието – от обективна страна е налице телесна повреда, а от субективна страна не е налице умисъл за убийство. В тази връзка се прави разбор на доказателствата по делото и се твърди, че при направения им анализ, се налага извода, че целта на подсъдимия не е била да умъртви пострадалата, а и липсва мотив за убийство. На второ място, се изтъква че наложеното наказание е несъразмерно тежко, че не се касае за изключително тежък случай по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК, с акцентиране 2 на поведението на подсъдимия и неговата личност.

Доказателствени искания не са направени с жалбата.

Против присъдата е постъпила и жалба, лично от подс. Г., с която се твърди, че същата е незаконосъобразна и завишена. Иска се от въззивната инстанция да преразгледа делото и се произнесе съобразно закона и в срок.

Доказателствени искания не са направени с жалбата.

Възражения по така постъпилите жалби не са били направени от страна на ОП – Кюстендил, от частната обвинителка и гражданска ищца А. Д. Е., както и от нейния повереник – адв. А. Р..

Представителят на Апелативна прокуратура – София, пледира че присъдата следва да бъде потвърдена в частта й относно приложения материален закон и размера на наложеното наказание, като правилна и законосъобразна. По отношение на уважения размер на гражданския иск, прокурорът пледира въззивната инстанция да прецени неговия размер съгласно принципа на справедливостта.

Повереникът на частната обвинителка – адв. Р. в пледоарията си, се присъединява към изразеното становище от страна на представителя на прокуратурата, като изразява становище и за правилност и законосъобразност относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди по отношение на неговата доверителка.

Частната обвинителка Е., на собствено основание е заявила, че поддържа казаното от повереника й за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна, тъй като живота й е бил съсипан.

В съдебно заседание, пред въззивната инстанция, защитата на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея, по съображенията, изложени в същите.

Акцентира се върху умисъла, тъй като в съзнанието на подсъдимия не е имало формирана цел да извърши убийство. По тези съображения, защитата иска да бъде изменена присъдата, като бъде наложено наказание в размер, който ще спомогне за постигане на специалната цел на закона – превъзпитаване на дееца.

Подсъдимият, в предоставеното му право на лична защита, е заявил че се признава за виновен и ще понесе това, което заслужава. В последната си дума заявява, че иска да му бъде определено по – леко наказание.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената от страните присъда, в рамките на правомощията си по чл.

314 НПК, прие следното:

Окръжен съд – Кюстендил е установил фактическа обстановка, при условията на чл. 373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

Въз основа на направените признания на фактите от страна на подс. Г., изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е изложил мотивите на присъдата 3 си. Страните на спорят по така възприетата фактическа обстановка, въз основа на която първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, че се касае за осъществяване на деянието по 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НК.

От обективна страна, правилно и законосъобразно е прието от окръжния съд, че деянието е извършено като подс. Г. на 28.04.2023 год., около 18, 30 часа се е движел по алея в местността „Свети Спас“ в гр.Бобов дол, в посока от центъра на града към кв. „Христо Ботев“ и забелязал непознатата за него пострадала Е.. В този момент подсъдимият Г. решил да открадне чантата, която пострадалата носела на рамо, заедно с всичките вещи, които съдържала. Подсъдимият тръгнал към пострадалата, настигнал я и дърпал рязко чантата й.

Пострадалата оказала съпротива на действията му и започнала да вика за помощ.

Подсъдимият я съборил на земята и я задърпал към дерето край алеята. Съпротивата на пострадалата продължавала, прераснала в борба между двамата, с последващото им падане в тръните на въпросното дере. За да преустанови виковете на пострадалата Е. и да сломи съпротивата й, подсъдимият Г. започнал да я души с ръце. Продължаващата съпротива и заявеното от пострадалата, че работи в затвора, не възпрели подсъдимия, дори напротив, същият решил да довърши започнатото насилие и да я умъртви. За целта, виждайки камък в близост до главата на пострадалата, подсъдимият го взел и с все сила започнал с него да я удря по главата, в т.ч. и по лицето. Удрял я многократно докато пострадалата не престанала да показва признаци на живот. След като по описания по – горе начин преодолял съпротивата й, подсъдимият взел дамската й чанта, с вещите в нея и напуснал местопроизшествието.

Както правилно е посочил окръжният съд, с посочените действия и упражненото физическо насилие върху пострадалата, подсъдимият е осъществил едното изискване на закона по отношение на сложно двуактно съставно престъпление „грабеж“. Нападението, душенето и ударите с камък по главата на пострадалата са били с цел да бъде сломена съпротивата й във връзка със запазване на владението върху чантата й. Вторият акт на престъплението, който е във взаимовръзка с упражненото насилие, подс. Г. е осъществил чрез прекъсването на трайната фактическа власт на пострадалата върху чантата й, с намиращите се в нея вещи и установяване на такава от подсъдимия. Последният, след като е взел чантата, е напуснал местопроизшествието, взел е у себе си парите и мобилния телефон със СИМ картата, като е изхвърлил чантата. В тази връзка въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви от първоинстанционния съд.

Правилно и законосъобразно е прието в обжалваната присъда, че се касае за грабеж, придружен с опит за убийство по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК. В тази връзка е и обсъдената от окръжния съд СМЕ относно пострадалата А. Е.. Видно от същата, се касае за множество травматични увреждания, изразяващи се в: 1/ тежка лицева и черепно – мозъчна травма /множество разкъсно – контузни рани, кръвонасядания и отоци на меките тъкани и лицето и челнослепоочните области/; 2/ полифрагментни фрактури на всички лицеви кости /двете челюсти, двете зигометични кости, носните кости и септума, с деформация на носната 4 пирамида, фрактура на почти цялата коронкова част на първи горен ляв зъб и фрактура на малки части от режещите ръбове на първи горен десен и първите ляв и десен долни зъби, луксация на лявата долночелюстна става/; 3/ полифрагментна фрактура на костите на лява орбита с деформация на орбитата, хлътване навътре на лява очна ябълка с травма на окото /оток и кръвоизливи на конюнктивита, луксация на лещата, пролапс на стъкловидното тяло/, хематом зад лява очна ябълка и травма на очния нерв, довела до последващата му атрофия и пълна слепота на лявото око; 4/ фрактури на стените на дясна орбита и на двете слепоочни кости, мозъчна контузия и субарахноидален кръвоизлив на главния мозък, следтравматични хидроми в челната област; 5/ кръвонасядани и оток по кожата и меките тъкани на шията; 6/ фрактура на върховата част на последната фаланга на четвърти пръст на дясна ръка с разкъсно – контузна рана, кръвонасядане и оток на меките тъкани на пръста.