Решение № 830 от 17.06.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1762/2021
- Вид
- Решение № 830
- Подписан
- 17.06.2021
- В сила
- 05.11.2021
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 830 гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201762 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.К. против Електронен фиш серия К № 4345652 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се електронният фиш да бъде отменен. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата. Взема становище да не е спазена процедурата по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП, както и по делото да не е доказано, че именно жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил към момента на извършване на нарушението.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г. Б., приложено на лист 5 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди да не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са определени правната квалификация на деянието и размерът на административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача.
Поддържа електронният фиш да съдържа всички задължителни реквизити на 1 съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.П.М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 06.02.2021 г., установено от разписка на лист 17 от делото, а жалбата е подадена на 18.02.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 16.12.2020 г. в 14:30 часа в гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, по северното платно на надлеза в посока запад жалбоподателят С.П.М. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** със скорост на движение от 73 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 76 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 73 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4345652, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (лист 12-13 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. (лист 20 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на 2 метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-40349/17.12.2020 г. (лист 18 от делото) се установява, че на дата 16.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 09:20 ч. и краен час на работа 16:20 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 76 км/ч, а заснемането е извършено на 16.12.2020 г. в 14:30 часа, в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя С.П.М..
От сертификат за успешно завършен курс на обучение № CORDON-M2 2020082608 (лист 19 от делото) се изяснява, че полицейският служител Р.Ж., който е разположил и настроил техническото средство преди извършеното заснемане на движението на МПС с рег. № *** на 16.12.2020 г. в 14:30 часа, е преминал обучение за работа със средство за измерване тип Cordon М2 на дата 26.08.2020 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, по северното платно на надлеза в посока запад; датата – 16.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 14:30 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят С.П.М.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 73 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип Cordon-M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо 3 средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 16.12.2020 г. в 09:20 часа и е приключила в 16:20 часа на същата дата. В този времеви интервал е заснето и процесното статично изображение от техническо средство тип Cordon-M2 с № MD 1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 16.12.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Нарушението е установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2. Техническо средство оперира с лазерен лъч и е снабдено с вградена система за разпознаване в реално време на номера на МПС, движещи се с превишена скорост, които се разпознават от системата без човешка намеса. След заснемане на нарушението данните за същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта, се съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава електронният фиш (така Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1795/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). Лекият автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** еднозначно е разпознат от техническото средство, с вградено разпознаване на регистрационни номера, като движещ се с измерената скорост.
Неоснователно е възражението да не е спазена процедурата по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице 4 неговия законен представител, за решението си относно анулиране на ЕФ при подадено писмено възражение в 7-дневен срок от датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша. Предпоставката, за да възникне задължение за директора на ОДМВР – Пловдив да уведомява жалбоподателя за свое решение по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП, е на първо място той да е бил надлежно сезиран по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП - с подаване на писмено възражение в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш. По делото не се установява жалбоподателят М. да е подавал писмено възражение пред директора на ОД на МВР – Пловдив. В съпроводителното писмо по чл.189, ал.
8, изр. 3-то от ЗДвП изрично е посочено, че не е постъпвало възражение по чл. 189, ал. 6 ЗДвП, нито декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Сред материалите по преписката не е приложено писмено възражение от жалбоподателя, последният също не ангажира доказателство за подаването на възражение.
Нито в жалбата, нито в откритото съдебно заседание се правят дори твърдения за наличието на писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Решението си по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП директорът на съответната областна дирекция на МВР взема, след като преценява твърденията във възражението и събраните доказателства. Следователно провеждането на процедурата по чл.
189, ал. 7 от ЗДвП е предпоставено от подаването на писменото възражение, което в случая не е направено. При изначалната липса на такова възражение, то за директора на ОД на МВР не възниква последващото задължение за произнасяне с решение и за неговото съобщаване на собственика. По тези съображения разгледаното възражение е неоснователно.