Решение № 2534 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2534 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330114656 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Юробанк България” АД срещу К. И. Т., в която се твърди, че бил сключен договор за потребителски кредит между ответника и „Алфа Банк - клон България“ под формата на кредитен лимит.

Договорът бил сключен при общи условия за издаване и използване на кредитни карти „Виза“. Ищецът бил правоприемник на кредитора по силата на прехвърляне на търговското му предприятие. Длъжникът картодържател не изпълнил задължението си за погасяване на дължимите суми, поради което банката упражнила правото си при неплащане на минималните вноски по две последователни извлечения да обяви цялото задължение за незабавно изискуемо. За това длъжникът бил уведомен чрез нотариална покана, като предсрочната изискуемост настъпила на 25.04.2017 г. при получаване на поканата. Съгласно общите условия се дължала и договорна лихва, както и мораторна лихва в размер на законната. В приложението към общите условия „Тарифа“ били уговорени такси по договора на основание чл. 15 от общите условия. Кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, но поради постъпило възражение иска от съда да признае дължимостта на следните вземания: 16273,90 лв. – главница; 2910,16 лв. – договорна лихва за период 20.05.2016 г.– 17.05.2017 г.; 689,04 лв. – такси за период 20.05.2016 г.

– 17.05.2017 г.; 1688,93 лв. – наказателна мораторна лихва за периода 20.05.2016 г.– 17.05.2017 г., която включва: 1414,31 лв. – мораторна лихва върху главницата; 148,86 лв. – мораторна лихва върху договорната лихва;

113,74 лв. - мораторна лихва върху мораторната лихва; 12,01 лв. – мораторна лихва върху таксите, като всички обезщетения за забава се претендират за период 20.05.2016 г.– 17.05.2017 г.

1

Постъпил е отговор на искова молба, с който се твърди, че ответникът не е бил уведомен за предсрочната изискуемост. Следвало да бъде уведомен на адреса за кореспонденция, отбелязан в заявление договор от 21.07.2008 г.

За такъв адрес бил избран посочения служебен адрес, а не постоянният или настоящият. Сочи, че нотариалната покана не била пратена на този адрес, а връчена в негово отсъствие по чл. 47 ГПК на постоянния му адрес. Ето защо счита, че вземанията на ищеца могат да бъдат уважени само по отношение на вноските, които са били с настъпил падеж към момента на формиране на силата на присъдено нещо в настоящия процес, но те не са в сочения размер и основание в производството по чл. 417 ГПК. Оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че не е подписвал и получавал приложението към общите условия „Тарифа“, където банката установила едностранно своите такси и лихви. Неоснователни били претенциите за лихви и такси при липсата на обявена предсрочна изискуемост. Твърди,че има качество на потребител и че сключеният договор е недействителен на специалните основания в ЗПК. В съдебното заседание конкретно се поддържа оспорване за недействителност поради липса на посочен кредитен лимит в договора.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 430, ал. 1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.432 ТЗ, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.86 ЗЗД.

За основателността на исковете следва да са настъпили следните юридически факти: сключване на валиден договор за кредитна карта, усвояване на суми по кредитната карта в сочения от ищеца размер, уговаряне на възнаградителна лихва и такси по договора, настъпване падежа за плащане на задълженията, респективно – предсрочна изискуемост, изпадане на ответника в забава.

Установява се от представеното заявление договор, че между ответника и праводателя на ищеца – „Алфа Банк – клон България” бил сключен договор за издаване на кредитна карта Visa Gold. В договора бил отбелязан адрес за кореспонденция - служебният адрес на потребителя, т.е. посоченият адрес на работодателя. Съгласно чл.9.1. от приложените към договора Общи условия, за извършване на транзакции с картата, банката определя размера на банковия кредит (наричан още кредитен лимит),който предоставя на картодържателя и чийто първоначален размер е уговорен в заявление договор за издаване на кредитна карта. Съгласно чл.9.4. надвишаване на кредитния лимит е налице, когато използвания кредитен лимит, заедно с дължимите лихви и такси, надвишат разполагаемия кредитен лимит. Съгласно чл.9.6. от ОУ при надвишаване на кредитния лимит банката начислява такса върху сумата на надвишението.

От посочените уговорки следва, че страните са уговорили кредитен лимит, чийто първоначален размер следва да е посочен в заявлението договор. Стойността на кредитния лимит е от голямо значение за правоотношението, тъй като надвишаването му е свързано с негативни правни 2 последици за потребителя, поради което и липсата на яснота за него нарушава правата на потребителя. В представеното заявление договор не е посочен кредитен лимит. В приложението към ОУ – Тарифа е посочен дневен лимит за теглене на пари в брой,но не и кредитен лимит за покупки. От друга страна, е посочен годишен лихвен процент както върху кредитния лимит за тегления в брой, така и върху кредитния лимит за покупки.

От изложеното следва, че макар страните да се уговорили, че кредитната карта следва да е с кредитен лимит и че се начислява лихва за ползвания кредит както за теглене на пари в брой, така и за покупки, в договора и приложенията му липсва посочен кредитен лимит за покупки.

Към датата на сключване на договора – 21.07.2008г. е действал Закон за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006г., отменен с пар. 3 на ПЗР на сега действащия ЗПК. Съгласно чл.10, т.1 от ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне, а съгласно чл.14 на ЗПК (отм.), когато не са спазени изискванията на чл.10, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия случай, страните са уговорили в ОУ към договора, че кредитната карта ще се използва при кредитен лимит, който съставлява именно горната граница на кредита, като се препраща към заявлението договор. Лимит обаче не е посочен в договора, нито в приложението – Тарифа, по отношение на използването на кредитната карта за покупки, въпреки че е уговорен годишен лихвен процент в този случай.

Поради неспазване изискванията на чл.10 ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит е недействителен. Такова възражение е релевирано с отговора на исковата молба, като без значение е дадената от ответника правна квалификация по сега действащия ЗПК. Правната квалификация се дава от съда, поради което възразявайки за недействителност поради нарушение на потребителската защита,ответникът редовно е въвел в процеса това възражение. Конкретното основание за недействителност не е необходимо да се посочи изрично, доколкото ответникът е възразил общо за нарушение на потребителските му права и съдът дължи цялостна проверка в тази връзка.

Поради недействителността на договора, на основание чл.14, ал.2 от ЗПК (отм.), се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не се дължат лихва и други разходи по кредита, в частност претендираните такси.

Съгласно решение на СЕС от 15.06.2023г. по дело C‑520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита, вкл. няма право на законната лихва за забава от поканата за плащане. Ето защо вземанията за моратирна лихва също не следва да се присъждат, вкл. и за законната лихва от подаване на заявлението до плащането.

По отношение на чистата стойност на кредита, установява се от заключението на вещото лице, че същата е в размер на 59 696,21 лв. – това е сумата по таблица 1 от заключението, която отразява действително 3 употребената сума от заемателя, докато таблица 2 включва и начислени към главницата лихви и такси. От тази сума следва да се извади и сумата от 12 548, 78 лв., за която вещото лице сочи, че няма данни в счетоводството и за нея то не е водено редовно (подобно на транзакциите след 20.05.2016г.), като последната транзакция се явява извършена на 26.11.2015г. Дори и тази сума да не се извади, установява се от заключението на вещото лице,че ответникът до 20.05.2016г. е платил по кредита сума в общ размер на 60 715, 56 лв. С тази сума употребената чиста стойност на кредита е изцяло изплатена, като дори има надплащане. С оглед заключението на ССЕ, ответникът е доказал плащане на тази чиста стойност на кредита преди завеждане на делото.

Ето защо исковете подлежат изцяло на отхвърляне.

При това положение безпредметно е съдът да се произнася по другото възражение на ответника, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията, въпреки че действително се констатира, че уведомлението за нея не е връчено на посочения от длъжника адрес за кореспонденция в договора.

При този изход от спора право на разноски има ответникът, но същият не е поискал присъждането на такива.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 430, ал. 1 и ал.2, вр. с чл.432 ТЗ, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че К. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, с адрес: гр.

София, ул. „Околовръстен път” № 260, следните вземания по Заявление договор за издаване на кредитна карта Visa Gold от 21.07.2008г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.06.2017г. по ч.гр.д. № 8919/2017г. по описа на РС Пловдив, а именно:

16273,90 лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.06.2017г., до окончателното плащане;

2910,16 лв. – договорна лихва за период 20.05.2016 г.– 17.05.2017 г.;

689,04 лв – такси за период 20.05.2016 г. – 17.05.2017 г.;

1688,93 лв. – наказателна мораторна лихва за периода 20.05.2016 г.– 17.05.2017 г., която включва следните вземания: 1)1414,31 лв. – мораторна лихва върху главницата; 2)148,86 лв. – мораторна лихва върху договорната лихва; 3)113,74 лв. - мораторна лихва върху мораторната лихва; 4)12,01 лв. – мораторна лихва върху таксите.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4