Решение № 623 от 12.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Плевен, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20254430202013 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. П. А., с ЕГН: **********, от гр. Ловеч, против НП № 25-0940-000168/16.10.2025 г. на **** РУ в ОДМВР - гр. Плевен, РУ – Пордим, с което на жалбоподателя А. на основание чл.183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя И. А., който го обжалва в срок и моли да бъде отменено.

В депозираната до съда жалба се излагат доводи, че А. не е извършил нарушението. Предвид на гореизложеното моли да бъде отменено обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата си и иска от съда да бъде отменено наказанието като необективно и не избирателно, дискриминиращо.

Административнонаказващият орган **** РУ в ОДМВР - гр. Плевен, РУ – Пордим, редовно призован, не изпраща представител.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С приложения към делото Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4237618/22.09.2025г. е издаден въз основа на Фиш за глоба серия GT №17125117/22.09.2025г. Констатира се, че на същата дата, в 20:53 часа в с. Каменец, обл. Плевен, на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „****“, като водач управлява лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ****, /негова собственост/, около 20:04 часа на 22.09.2025г. не съобразява поведението с пътен знак „Б2“ (стоп), с което е нарушил разпоредбите на чл.

6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. е отказал да подпише съставения му АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетеля М.К.И.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено Наказателно постановление № 25-0940-000168/16.10.2025 г. на **** РУ в ОДМВР - гр. Плевен, РУ – Пордим, с което на жалбоподателя А. на основание чл.183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие са разпитани полицейските служители С.

С. М. /актосъставител/ и Х. А. Ц. /свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН/.

По делото са приложени писмени доказателства, а именно: оригинали на АУАН Серия GA № 4237618/22.09.2025г.; оригинал от писмо до РУ-Ловеч № 940р-7075/16.10.2025г.; оригинал Докладна записка №940р-6434/23.09.2025г. от **** С. М. и оригинал от Фиш серия GT №17125117.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителя С. С. М. се установява, че в изпълнение на служебните си задължения на процесната дата около 20:04 часа в с.Каменец на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „****“. В този момент жалбоподателят движейки се с лек автомобил „Дачия Сандеро“ не е 2 съобразил поведението си със пътен знак „Б2“ – стоп, като не спира на знака.

Свидетелят Х. Ц. му е подал сигнал със стоп палка по образец. Полицейските служители установили самоличността на водача, като в автомобила пътувала и неговата майка. На жалбоподателя А. е разяснено поради, каква причина е спрян и му е съставен Фиш за глоба, който е отказал да подпише и заявил, че желае да му бъде съставен АУАН, който също отказал да подпише.

В своите показания свидетелят Х. А. Ц. твърди, че е свидетел на установяване на нарушението и съставянето на АУАН. Констатирали, че жалбоподателят не е спрял на знак „стоп“.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят А. е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите С. С. М. и Х. А. Ц., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и събитията около извършване на нарушението. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушението е описано конкретно, ясно и последователно, и изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП - участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Несъмнено е от събраните доказателства, че на посочената дата и място жалбоподателя е управлявал МПС при което не е съобразил поведението си с пътен знак „Б2“ (стоп) - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Той се поставя преди кръстовище, където водачът трябва да спре напълно и да изчака, докато пътните превозни средства с предимство преминат. Знакът осигурява добра видимост, без да пречи на другите участници в движението.

Поставя се преди кръстовище на път без предимство. Изискването на този знак е напълно да се спре и да се изчакат всички превозни средства, които имат предимство. Това обстоятелство се 3 установява по безспорен начин от гласните доказателства - показания на свидетелите С. С. М. и Х. А. Ц., подкрепени от приобщените писмени доказателства. Безспорно поведението на жалбоподателя е съставомерно по посочения състав, като към момента на извършената проверка е налице противоправно поведение от негова страна да наруши посочената забрана, поради което е привлечен към описаното в административните актове нарушение. С това си действие изцяло се припокриват елементите от състава на вмененото му административно нарушение.

Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Като не е спрял управляваното от него превозно средство, той е осъществил и състава на нарушението на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща вида и размера на административното наказание за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", неправилно се включва в движението, неправилно се престроява или не спазва предимството на друг участник в движението се наказва с глоба в размер на 100 лв.

В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че жалбоподателя не е съобразил поведението си с пътен знак „Б2“. Същото е посочено и в издаденото НП, като в съдебното заседание актосъставителят и свидетеля по акта убедено потвърждава, че МПС управлявано от жалбоподателя е преминало без да спре на пътен знак „Б2“. Показанията им са еднопосочни и не противоречат на изложеното в актовете.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административното нарушение визирано в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС, не е съобразил поведението си с пътен знак „Б2“. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност.

4

Направените възражения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение не се споделят от съда.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.

42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на пониска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от свидетеля С. С. М., за когото не се спори, че е служител в РУ-Пордим при ОД на МВР - Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от **** РУ в ОД на МВР – Плевен, РУ Пордим, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

За цитираното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, административно наказващият орган на основание чл. 183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП е наложил наказание – глоба в размер на 100.00 лева, която е фиксирана в разпоредбата на закона.

При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, 5 съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил единственото предвидено за това нарушение наказание. С оглед на гореизложеното съдът намира, че така определеното административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита за доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което е ангажирана и административно-наказателната му отговорност.

С оглед изложеното съдът намира, че наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

25-0940000168/16.10.2025 г. на **** РУ в ОДМВР - гр. Плевен, РУ – Пордим, с което на жалбоподателя А. на основание чл.183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.

6, т. 1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6