Определение № 25742 от 16.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25742 гр. София, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Д. А. А. срещу определение № 34898/22.08.2025г. постановено по гр.д. № 67987/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав и с което е оставена без уважение молбата на същия по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение № 11260/12.06.2025г. в частта за разноските и за намаляване присъдените на ищцовата страна разноски с размера на разходи за консултация и нотариална покана, за които твърди, че не са разноски по делото, а и липсват доказателства за реалното им плащане.

Възраженията в жалбата са, че първоинстанционният съд без д изложи мотиви относно различните видове разходи, които се претендират от насрещната страна като разноски по делото е присъдил същите, като е обсъждал възражение за намаляне на адвокатско възнаграждение, каквото страната не е заявявала.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което уважи изцяло искането за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските.

Насрещната страна – Д.Д.Т. в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не депозира отговор на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 от ГПК, от легитимарана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните мотиви:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9231/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав Д.Д.Т. е подала заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. А. А. за сумата от 2500,00 лв. –предоставена по 1 банков път сума по договор за заем, ведно със законната лихва считано от 22.02.2023г. до окончателното изплащане, като такова е издадена на 18.05.2023г., като в същата са присъдени и разноски в размер на 120,00 л. – за връчване на нотариална покана, 50,00 лв. – държавна такса и 345,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение. След подаване на възражение по чл.414 от ГПК и дадени указания на съда по чл.415 от ГПК е образувано гд. № 67987/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав и по което е постановено решение № № 11260/12.06.2025г. по реда на чл.422 от ГПК и с което ответникът Д. А. А. е осъден да заплати на ищеца Д.Д.Т. на основание чл.240 от ЗЗД сумата от 2500,00 лв. –предоставена по банков път сума по договор за заем, ведно със законната лихва считано от 22.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1165,00 лв. – разноски в исковото и заповедно производство.След подадена молба по чл.248 от ГПК от ответника А., е постановено обжалваното определение и с което първоинстанционният съд е отказал да измени решението в частта за разноските.

В настоящият случай, частният жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство не оспорва размера на адвокатското възнаграждение присъдено на ищцовата страна като прекомерно, а обстоятелството, че част от присъдените разноски нямат характера на съдебноделоводни и не подлежат на присъждане по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.

Фактическите състави по чл. 78 ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. Няма спор, че в случая приложима е хипотезата по чл.78 ал.1 от ГПК - предвид изхода на делото и уважаване изцяло на предявения иск, на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в производството.

Спорно между страните е обстоятелството дали заплатена преди образуване на делото такса за изпращане на нотариална покана /120 лв./ и правна консултация /120,00 лв./ са разноски по смисъла на чл.71 ал.1 от ГПК и които подлежат на присъждане по реда на чл.78 ал.1 от ГПК, както и дали страната е представила надлежни доказателства, които установяват, че реално са платени.

Посочените разноски са включени в списъка по чл.80 от ГПК, представен от Д.Т. – л.63 от делото по позиции 1.2.1 и 1.2.2 – л.63 от делото на СРС. В кориците на ч.гр.д. № 9231/2023г. по описа на СРС за приложени надлежни доказателства установяващи заплащането на сумата от 120,00 лв., като претендиран разход по 1.2.1 от списъка и по смисъла на т.1 от ТР 6/2013г. на ОСГТК на ВКС – платежно нареждане. Не са представени обаче такива относно заплащането на такса за изпращане на нотариална покана, доколкото фактурата на л.26 от заповедното производство издадена от нотариус А.Н. установява задължението на ищеца Д.Т. за заплащане на таксата, но не и заплащането на същата и изпълнение на задължението й към нотариуса.

Независимо от горното, разноските в размер на 240,00 лв. – по позиции 1.2.1 и 1.2.2 от списък за разноски на ищеца, не са разноски в хода на съдебното производство по смисъла на чл.71 ал.1 вр. чл.78 ал.1 от ГПК, поради което и не подлежат на присъждане. Същите не попадат в нито една от категориите разноски посочени в на чл. 71 ал. 1 ГПК - държавни такси и разходи за производството, които като вид и размер са определени или от закона /държавни такси/ или по съда /във връзка със събиране на допуснати доказателства/.

Такива са още и разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78 ал. 1 ГПК.

Разноските извън тези не са разноски в хода на производството и не подлежат на присъждане.

Същите биха могли да бъдат претендирани като вреди вследствие на поведение на ответника, свързано с неизпълнение на договорни задължения, но не и като съдебно-деловодни разноски.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и изменено 2 първоинстанционното решение в частта за разноските, като се отмени в частта, с която ответника е осъден да заплати на ищеца разноски по делото за сумата над 925,00 лв. до присъдения размер от 1165,00 лв.

С оглед разпоредбата на чл.248 ал.3 вр. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК определението на въззивната инстанция не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл.248 ал.1 от ГПК определение № 34898/22.08.2025г. по гр.д. № 67987/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 11260/12.06.2025г. по гр.д. № 67987/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав в частта за разноските като го ОТМЕНЯ в частта, с която Д. А. А.

ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******** е осъден да заплати на Д.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******** основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата над 925,00 до присъдения размер от 1165 лв., представляваща разноски по гр.д. № 67987/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3