Решение № 17104 от 02.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17104 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110141114 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Л. В., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С. С. С., съдебен адрес за призоваване и съобщения в ***********, против „Е.П.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление в *********, представлявано от В.И.Т., Д.К.Д. и М.А.Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 351,50 лв., представляваща ¼ от стойността на фактури с № № 0238174318 от 16.03.2018 г., ********** от 17.04.2018 г., *** от 16.04.2019 г., *** от 15.08.2021 г., *** от 15.09.2021 г. *** от 14.10.2021 г., *** от 15.11.2021 г. и *** от 15.12.2021 г., с които е начислено задължение за обект, находящ се в гр. С., спирка „О.“ по партида с абонатен № *********.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник на Р.В.Й.. В това й качеството, ответното дружество претендира от нея да заплати сумата от 351,50 лв. с ДДС, представляваща задължение, начислено за обект, находящ се в гр. С., спирка „О.“ по партида с абонатен № *********. „Е.П.“ ЕАД е начислило задължения на наследодателя на Б. В. със следните фактури: фактура № 0233489109 от 15.12.2017 г. на стойност от 41,48 лв., фактура № 0238174318 от 16.03.2018 г. на стойност от 17,02 лв., фактура № ********** от 17.04.2018г. на стойност от 22,13 лв., фактура № 0259967663 от 16.04.2019 г. на стойност от 10,60 лв., фактура № 0320847196 от 15.08.2021 г. на стойност от 1 186,45 лв., фактура № 0322403587 от 15.09.2021 г. на стойност 13,27 лв., фактура № 0324084689 от 14.10.2021 г. на стойност от 16,18 лв., фактура № 0325788409 от 15.11.2021 г. на стойност от 45,12 лв., фактура № 0327614685 от 15.12.2021 г. на стойност от 54,76 лв. Общата стойност на вземанията по горепосочените фактури възлиза на сумата от 1 406,01 лв., а съответната стойност за наследствената квота на ищцата – 351,50 лв. Ищцата претендира, че не дължи горепосочената сума, тъй като не е налице облигационна връзка между нея и ответното дружество, ответникът не е доставил услугите, чиято стойност претендира, а ищцата не е ползвала такива. Ищцата оспорва данните, въз основа на които са начислени сумите фактурите. Твърди, че задълженията са погасени по давност. Моли за уважаване на иска.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира 1 отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Доводите си за недопустимост на исковата претенция ответникът основава на липсата на доказателства, че ищцата е наследник на лицето, на чието име са издадени фактурите Р.Й..

По същество ответникът оспорва отрицателния установителен иск като неоснователен.

Твърди, че между Р.Й. и „Е.П.“ ЕАД са били налице валидни облигационни правоотношения за продажба на електрическа енергия при общи условия, обявени на потребителя в съответствие с изискванията на ЗЕ за електроснаден имот, находящ се в гр. С., кв. „О.“, за който е създадена договорна сметка № *********. Потвърждение на наличието на облигационни правоотношения е обстоятелството, че ищцата е депозирала пред ответното дружество молба за възстановяване на електрозахранването в описания електроснаден имот.

Процесуалният представител на ответното дружество излага твърдения, че в имота е била доставена фактурираната електрическа енергия и тя е точно отчетена въз основа на средства за търговско измерване, отговарящи на техническите изискания и въз основа на реални отчети. Пълномощникът на „Е.П.“ ЕАД излага съображения, че изтичането на давностния срок не погасява задължението, а само възможността за неговото принудително изпълнение.

Моли се за отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на разноски.

С молба с вх. № 34738/04.02.2026 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, като оспорва твърдения, изложени от ответника с отговора. Моли да се даде ход на делото в отсъствие на процесуалния представител на ищцата. Обосновава правен интерес от завеждане на делото с твърдения, че се явява законен наследник / дъщеря/ на титуляря на партидата и задължено лице по процесните фактури. Поддържа се, че ответникът не е представил доказателства, установяващи качеството клиент на наследодателя на ищеца и наличието на възникнало правоотношение за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на ел. енергия. По делото не били представени доказателства, които да сочат, че наследодателят на ищцата е бил собственик или вещен ползвател на процесния обект. Поддържа твърденията за липса на правно оснвоание за начисляване на процесните суми, както и че същите са погасени по давност. Представя списък по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание от 05.02.2026 г. ищцата не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание от 05.02.2026 г. ответникът, чрез процесуални я си представител поддържа отговора на исковата молба и наведените с него възражения. Не прави нови доказателствени искания. Твърди, че партидата е открита на името на Р.Й., като оспорва последната да се явява наследодател на ищцата. Поддържа недопустимост на исковата молба. В условията на евентуалност поддържа нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 ГПК вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно, че ответното дружество е начислило вземания за доставена топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение, задължено лице, по които е наследодателят на ищцата – Р.Й., датите на падежите на тези задължения и изтичането на срок, по-дълъг от три години от датите на падежите до датата на подаване на исковата молба, инициирала настоящето производство. В тежест на ответника е разпределено да установи следните обстоятелства: между Р.Й. и ответника е сключен договор при общи условия с предмет продажба на електрическа енергия за електроснаден имот, находящ се в гр. С., кв. О., за който е създадена договорна сметка *********; ответникът е доставял електрическа енергия до описания имот в периода от месец декември 2017 г. до месец 2 декември 2021 г.; в посочения период и за посочения обект електрическата енергия е отчитана точни посредством СТИ, отговарящо на техническите изисквания.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 94-Б-186 ищцата се явява законен наследник на Р.В.Й., починала на 09.08.2017 г. Издадените фактури, касаещи процесните суми, са с получател Р.В.Й. – наследодателят на ищцата, с клиентски № *********, с абонатен № ********* за обект, находящ се в гр. С., кв. „О.“. От приложената по делото молбазаявление, изхождаща от ищцата, се установява, че последната е оспорила като недължими сумите, начислени на името на наследодателя й – Р.Й., за имот, находящ се в гр. С., кв. „О.“, с клиентски № *********. Следователно настоящият съд приема, че от изложените в исковата молба факти и обстоятелства и представените писмени доказателства – за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК.

Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор при държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. По силата на законовата уредба продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 92 вр. чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/. Битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а ДР ЗЕ се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика или на титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

По делото обаче не бяха събрани доказателства, от които да се установи, че наследодателят на ищцата – Р.Й., е била собственик или вещен ползвател на процесния имот, за който е открита партида с клиентски № *********. Липсват твърдения, респ. – доказателства, и за наличието на сключен с наследодателя на ищцата договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

Ето защо се явяват недоказани твърденията на ответника за наличие на облигационна връзка между него и Р.Й., възникнали касателно доставката на ел. енергия в процесния имот и период. За процесния период са издадени фактури с № № 0238174318 от 16.03.2018 г., ********** от 17.04.2018 г., *** от 16.04.2019 г., *** от 15.08.2021 г., *** от 15.09.2021 г. *** от 14.10.2021 г., *** от 15.11.2021 г. и *** от 15.12.2021 г. на обща стойност 1406,01 лв. Ищцата претендира установяването на недължимост на вземанията за ¼ от общо фактурираните суми, което се явява и делът й в наследствената маса съгласно представеното по делото удостоверение за наследници.

Следователно исковата претенция се явява основателна поради липсата на възникнала облигационна връзка между праводателя на ищцата и ответника. С оглед 3 уважаване на иска на първоначално посоченото основание, съдът не следва да разглежда предявените в условията на евентуалност основания, нито следва да обсъжда събрания в тази връзка доказателствен материал по делото.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направени от ищцата. Последната няма сторени разноски в производството. На ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв. С. С. С., съгласно представен по делото Договор за правна помощ и съдействие то 17.07.2025 г., с оглед което е направено искане от пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Следователно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. С. С. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в настоящото производство в размер на 480 лв. с равностойност от 245,42 евро.

Воден от горното, съдът

Разпечатката съдържа 29 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf37e4ad-1176-4297-8002-3f901b97e887