Решение № 62 от 05.10.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ямбол, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря М. П. К. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20212300500212 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. П. У. от гр. ***, подадена от пълномощника й адв.С. К., против Решение №260267/08.06.2021г. по гр.д.№144/2021г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която са отхвърлени като недоказани и погасени по давност предявените от въззивницата против земеделския производител А. Я. М. от гр.*** искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.8 ЗАЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1806,07лв., представляваща дължимо годишно арендно плащане за стопанската 2017/2018г. и за стопанската 2018/2019г. за ползването на 92,70 дка земеделски имоти в землището на с.

***, общ.***, обл.*** по договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2015г., искове за лихва за забава в размер на 72,57лв. върху главницата за стопанската 2017/2018г. и лихва за забава в размер на 126,22лв. върху главницата за стопанската 2018/2019г., както и искове за лихвата за забава в размер на 404,50лв. върху заплатена главница за стопанската 2015/2016г. и лихвата за забава в размер на 353,61лв. върху заплатена главница за стопанската 2016/2017г.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на ЯРС в обжалваната му част, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорен е извода на районния съд за неизпълнение на възложената на ищцата доказателствена тежест относно размера на арендното плащане в размер на 10% от средния добив за съответната стопанска година за декар арендувана земеделска земя. Въззивницата изтъква, че в сключения с ответника аренден договор е постигнато съгласие не за средния добив на арендатора, а за средния добив за съответната стопанска година и е представила решение № 1

РД-09-1-1 от 23.12.2020г., в което е посочен средния добив за съответните стопански години за общината, в която се намират процесиите земи, както и информация от НСИ относно средната изкупна цена на културите, с което е изпълнила доказателствената си тежест в процеса. На следващо място изтъква, че по делото е установено, че арендуваните на ответника зем.земи не са обработвани от него, а от друга кооперация - ППК „Начало 93", поради и което няма как да бъде събрана информация относно получавания от арендатора добив. Въззивницата е оспорила и изводите на ЯРС за изтекла погасителна давност и че вземанията за аренда са идентични с вземанията за наем, като сочи, че според константната практика на ВКС (решение №188/08.12.2009г. ВКС, търговска колегия, второ отделение) рентата не се явява периодично плащане по смисъла на чл.111,б."в" от ЗЗД и счита, че арендаторът дължи и законната лихва за забава до окончателното изплащане, за което също не е настъпила давност. Въззивницата е оспорила и приетото от съда, че задължението не е признато от ответника, като е поддържала, че признаване на задължението е изявлението на пълномощника на ответника по предходно развилия се правен спор между страните. Тъй като ответникът е извършил плащания по претенциите на ищцата след завеждане на делото, същата счита, че следва да й бъдат присъдени и всички разноски по делото.

По тези съображения моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което предявените искове бъдат уважени, с присъждане на разноските по делото.

С писмения отговор въззиваемият А.М., чрез адв. К., е оспорил въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност. Поддържани са съображения, че претенциите за рента за стопанските години 2017/2018г. и за 2018/2019г. са погасени чрез плащане, а за 2015/2016г. и за 2016/2017г. е погасена по давност на основание чл.111, б."в" ЗЗД, като на същото основание е погасена по давност и претенцията за лихви по чл.86 ЗЗД за двете стопански годни. Въззиваемият е заявил и претенция за присъждане на разноските във въззивното производство

В о.с.з. пълномощникът на въззивницата - адв.Б.К.а поддържа жалбата и пледира за уважаването й, а процесуалният представител на въззиваемия - адв. К. моли за потвърждаване на решението на ЯРС в атакуваната му част.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на М. П. У. от гр. ***, с която против А. Я. М. от гр.*** са предявени в обективно кумулативно съединяване искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.8 от ЗАЗ и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, които след предприето изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК са за заплащане на:

2 сумата 518,17лв. - дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г. и мораторна лихва за забава върху него в размер на 72, 57лв.; на сумата 1 287,90лв. - дължимо арендно плащане за стопанската 2018/2019г. и мораторна лихва за забава върху него в размер на 126,22лв.; на сумата 404,50лв. - мораторна лихва за забава върху арендното плащане за стопанската 2015/2016г. и на сумата 353,61лв. - мораторна лихва за забава върху арендното плащане за стопанската 2016/2017г., които суми са дължими по договор за аренда от 27.08.2015г.

Според изложените от ищцата твърдения в исковата молба и молби-уточнения към нея, с ответника били обвързани от договор за аренда от 27.08.2015г., който е развален с влязлото в сила на 19.10.2020г. решение на ЯРС по гр.д.4317/2018г. Ищцата е поддържала, че в хода на производството по гр.д.4317/2018г. по описа на ЯРС ответникът е извършил плащане на сумата 3 200лв. - годишна рента по договора за аренда за стопанските години 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г., но според ищцата, при непосочен размер на средния добив е останало неясно как е изчислен размера на сумата и с това извършено плащане ответникът е погасил изцяло рентата само за двете стопански години 2015/2016г. и 2016/2017г., като е останал да дължи остатък от рентата за 2017/2018г. в размер на сумата 518,17лв. и изцяло дължимата рента за 2018/2019г. в размер на сумата 1 287,90лв. Това породило правния интерес на М.У. да иска присъждане на сумите за рента за посочените две стопански години по исков ред, заедно с мораторна лихва за забава върху същите, както и да иска присъждане на мораторна лихва за забава върху платената със забава рента за стопанските години 2015/2016г. и 2016/2017г.

С подадения писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете изцяло по основание и размер с възраженията, че с извършеното плащане на сумата 3 200лв. е изплатил изцяло дължимата рента за четирите стопански години, която рента е изчислил при посочен в отговора среден добив на арендатора, а лихвите за забава върху рентите за 2017/2018г. и 2018/2019г. са погасени чрез плащане на 15.01.2021г., което е извършено преди предявяване на исковете. По отношение на претенциите за сумата 404,50лв. - мораторна лихва за забава върху арендното плащане за стопанската 2015/2016г. и за сумата 353,61лв. - мораторна лихва за забава върху арендното плащане за стопанската 2016/2017г. ответникът е направил възражение за погасяване по давност с кратката тригодишна давност по чл.111, б."в" ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд. Установено е, че между ищцата М.У. в качеството на арендодател и ответника А.М. в качеството на арендатор, на 27.08.2015г. е сключен договор за аренда на 92,7 дка. земеделски земи в землището на с.**, община*** - пет ниви и едно лозе (подробно индивидуализирани), като срокът на договора е за 15 стопански години, до 30.09.2030г.

Договорът е с нотариална заверка на подписите на сключилите го страни и е вписан в АВп.

– Служба по вписванията - гр.Ямбол. Според чл.4, чл.5 и чл.6 от договора, за ползването на земите арендаторът е приел да заплаща арендно плащане – в натура или паричната равностойност на 10% от средния добив за съответната стопанска година за декар 3 арендувана земеделска земя, като престирането на рентата е уговорено най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Не е спорно, че арендодателят - ищцата е предоставила на ответника ползването на арендуваните земи.

С влязлото в сила на 19.10.2020г. решение на ЯРС, постановено по гр.д.

№4317/2018г., сключеният между страните аренден договор е развален на основание чл.28, ал.2 ЗАЗ, тъй като ответникът-арендатор е забавил арендното плащане за повече от три месеца. В хода на висящия процес по посоченото гр.д.№4317/2018г. по описа на ЯРС, с платежно нареждане от 15.01.2020г. ответникът А.М. е заплатил на ищцата сумата общо 3 200лв., като посоченото основание за плащане е рента за зем.земя по договор за 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019г.

В настоящото производство ищцата е представила писмени доказателства решение на ОД „Земеделие” – Ямбол за средния добив на културите пшеница и ечемик в Община Стралджа за стопанските години от 2015/2016г. до 2019/2020г., включително, както и протоколи на ОД „Земеделие” – Ямбол за размера на средното годишно рентно плащане за общините в Област ***, включително за Община ***. и землището на с.***, за 2016/2017, 2017/2018г. и и 2019/2020.

При тези установени по делото факти, с постановеното по спора решение в обжалваната му част ЯРС е отхвърлил предявените искове за реално изпълнение на дължимата рента за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. по съображения, според които ищцата не е изпълнила възложената й в процеса доказателствена тежест да установи средния реализиран от ответника добив от съответната култура от арендуваните от него земи за всяка от стопанските години, нито е представила доказателства за изкупните цени на реализираната от арендатора култура. При отхвърляне на главните искове за заплащане на дължимата рента, съдът е отхвърлил и акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху арендното плащане за двете стопански години. Исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихви за забава върху арендното плащане за стопанските години 2015/2016г. и 2016/2017г. съдът е отхвърлил като погасени по давност с изтичане на 3-годишния срок по чл.111,б."в" ЗЗД.

В обжалваната му част решението на първата инстанция е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са осъдителни искове за реално изпълнение по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.8 от ЗАЗ - за заплащане на арендното плащане от ответника за стопанските години 2017/2018г. и 2018/2019г . Квалификацията на тези искове правилно е определена от първоинстанционния съд и тя се основава на изложените твърдения в исковата молба – наличие на договор, по който до развалянето му ответникът не и изпълнил задължението си на арендатор за престиране на уговореното арендно плащане. Предметът на делото по иск за реално изпълнение се определя от вида на уговорената в договора престация. В случая от съдържанието на сключения между страните аренден договор се установява, че дължимата 4 арендна вноска е уговорена в натура или паричната й равностойност - в размер на 10% от средния добив за съответната стопанска година за декар арендувана земеделска земя - чл.4 и чл.6 от договора. Страните по договора могат свободно да определят предмета на облигационното отношение, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави (чл.9 ЗЗД), като след постигането на съгласие договорът има силата на закон за тези, които са го сключили, съгласно чл.20а ЗЗД. По делото липсват твърдения, нито са събирани доказателства за изменение на договора, извършено по реда на чл.16 ЗАЗ, нито има данни за двустранно съгласие на страните за получаване в собственост на нещо друго вместо дължимото, правната възможност за което е предвидена в общите правила на ЗЗД (чл.65). С оглед на това дължимата от ответника като арендатор натурална или парична престация е в размер на 10% от средния добив за стопанската година за декар арендувана земя.