Решение № 3523 от 13.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3523 гр. Пловдив, 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Частно гражданско дело № 20255330104551 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. чл. 51 от ЗН.

Образувано е по молба на „Банка ДСК” АД, с която се иска съдът, на основание чл. 51 от ЗН, да призове наследниците на Г. В. Ч., ЕГН **********, а именно лицата: К. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Г. Ч., ЕГН ********** и Т. Г. Ч., ЕГН **********, последните двама с адрес: **** и да им определи срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено от наследодателя им Г. В. Ч..

В молбата се твърди, че на 11.05.2021 г. е сключен Договор за кредит между „Банка ДСК” АД и Г. В. Ч., по силата на който кредиторът „Банка ДСК” АД е предоставил на Г. В. Ч. кредит в размер на 4000 лв. С Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 11.05.2021 г. кредиторът „Банка ДСК” АД е предоставил на Г. В. Ч. кредитен лимит в размер на 1000 лв. След преустановяване плащането на сумите по кредитите и извършена проверка молителят установил, че длъжникът Г. В. Ч. е починал. Поради това за молителя бил налице правен интерес от провеждане на производство по чл. 51 от ЗН.

Формулирано е искане, на основание чл. 51 от ЗН, да се призоват наследниците на починалото лице Г. В. Ч. - лицата К. Г. В., Д. Г. Ч. и Т. Г. Ч. и да им бъде определен срок, в който да заявят дали приемат наследството, оставено след смъртта на наследодателя им Г. В. Ч. или се отказват от него.

В съдебно заседание молителят „Банка ДСК” АД, редовно призован, не 1 изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от „Банка ДСК” АД, чрез юрк. Х. Г., в която моли съда да се произнесе с решение съобразно изявленията на ответниците по молбата за приемане/отказ от наследство, респ. при липса на изявления – да постанови, че същите са изгубили правото да приемат наследството на своя наследодател.

В съдебно заседание наследниците К. Г. В., Д. Г. Ч. и Т. Г. Ч. не се явяват.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на молителя, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него, а според чл. 51, ал. 2 от ЗН, ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН, по аргумент от чл. 51, ал. 3 от ЗН.

От представените от молителя „Банка ДСК” АД писмени доказателства – Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 11.05.2021 г. и Договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2021 г., безспорно се установява, че между „Банка ДСК” АД и Г. В. Ч. са съществували облигационни правоотношения, като молителят е бил кредитор на Г. В. Ч. по силата на визираните договори.

От представеното удостоверение за наследници с изх. ***., издадено от **** се установява, че К. Г. В., Д. Г. Ч. и Т. Г. Ч. са наследници по закон (синове) на длъжника Г. В. Ч., ЕГН **********, починал на 16.07.2022 г. в *** п о Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 11.05.2021 г. и Договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2021 г.

Ето защо, съдът приема, че молителят „Банка ДСК” АД е заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл. 51 от ЗН и има право да иска от съда да призове наследниците на починалото лице и да им определи срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на наследодателя им.

С Определение № 3572/14.03.2025 г. по ч.гр.д. № 4551/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание съдът е указал, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН, на наследниците К. Г. В., Д. Г. Ч. и Т. Г. Ч. да заявят пред съда лично или с писмен документ дали приемат наследството, оставено след смъртта на наследодателя им Г. В. Ч. или се отказват от него. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗН съдът е указал на К. Г. В., Д. Г. Ч. и Т. Г. Ч. , че ако в дадения срок не подадат отговор, т.е. не заявят изрично (устно пред съда или писмено) дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на наследодателя им Г. В. Ч., те губят правото да приемат наследството.

Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, 2 което произвежда действие от откриването на наследството - с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; извършване на действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството или когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество).

За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо, съгласно чл. 60 от ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл. 49 от ЗН ред изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството (конклудентни действия). Според разясненията, дадени в т. 14 на ППВС № 4/30.10.1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Съдебната практика допуска изявлението на наследника по чл. 51, ал. 1 от ЗН да е изразено и устно, лично пред съда и вписано в съдебния протокол. Това изявление е строго личен формален акт, представляващ разпоредително действие с имуществени права, който акт има както вещноправни, така и облигационни последици.

Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН. Той се вписва по същия ред.

Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

В процесния случай ответниците по молбата К. Г. В., Д. Г. Ч. и Т. Г. Ч. , нередовно призовани, не се явяват в открито съдебно заседание. Същите са търсени на посочените им в сезиращата съда молба адреси, но не са открити, като връчителят е събрал данни, че лицата от години не живеят на тези адреси.

Съдът служебно е изискал справка за постоянен и настоящ адрес и справка за месторабота на К. Г. В., Д. Г. Ч. и Т. Г. Ч. . Тримата са били призовани по известните им постоянен и настоящ адрес, но книжата са върнати в цялост с отбелязване, че лицата не живеят на тези адреси. Не са били установени данни за действащи трудови договори на визираните лица, т.е. няма работодател, чрез който да се извърши връчването на съдебните книжа. Изхождайки от трайно установената съдебна практика, че приемането и отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления със строго личен характер и поради това зависещи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, то в настоящото производство по чл. 51 от ЗН е изключено приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 от ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК или чрез „Държавен вестник“ по реда на чл. 48 от ГПК, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да 3 изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

Характерът на производството по чл. 51 от ЗН, което е охранително и е свързано с упражняването на лични права от страна на наследника, не позволява на наследника да бъде назначен особен представител по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК. Изявлението на дадено лице дали приема наследството от своя наследодател, или се отказва от него, е строго лично и няма как да бъде заместено от особен представител по делото (в този смисъл Определение № 315/23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г.о., Определение № 100/12.02.2015 г. по ч.гр.д. № 190/2015 г. на ВКС, III г.о.).

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, с правно основание чл. 51 от ЗН, с която се иска да бъде определен срок на К. Г. В., ЕГН **********, с адрес:***, Д. Г. Ч., ЕГН ********** и Т. Г. Ч., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, да заявят дали приемат или се отказват от наследството на Г. В. Ч., ЕГН **********, починал на 16.07.2022 г. , бивш жител на ****.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Пловдив (арг. чл. 538 от ГПК).

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4