Решение № 470 от 08.05.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3110/2020
- Вид
- Решение № 470
- Подписан
- 08.05.2022
- В сила
- 06.01.2023
- Състав
- Веселка Златева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.300 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 470 гр. П., 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20205220103110 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба против ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК121130788, гр.София, бул."С.ш."№67А, представлявано от М.М.-Г. и П.Д., чрез юк.Ч. ищцата Ф.
АНГ. ИВ., ЕГН********** от гр.П., ул.“Я.№27, ет.2, ап.3 твърди, че е баба на починалата вследствие на ПТП Н.Е.Р., на 22 години. На ...., около 17.30 часа, на път ІІ-84 между селата Ветрен дол и Б. в посока с. Б., на около 200 метра след разклона за с. Л. се движил л.а. „...“ с peг. № ..., управляван от водача ОЛ. АЛБ. Ч., който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл извън пътното платно в дясно по посока на движението, блъснал се в крайпътно дърво и се преобърнал в дясната пътна лента. В резултат на удара автомобилът бил силно деформиран. На задната седалка на автомобила се возила Н.Е.Р., която вследствие на удара получила телесни повреди, била настанена в болница и по-късно е починала.
По случая било образувано НОХД № 325/ 2018 г. по описа на Окръжен съд - П.. Видно от решение № 74/ 03.04.2019 г. на ВКС, ОЛ. АЛБ. Ч. бил 1 признат за виновен с влязла в сила присъда № 42/ 11.09.2018 г. по НОХД № 325/ 2018 г. по описа на Окръжен съд - П. в това, че осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3. б. „б“ вр. с ал. 1. б. ..в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като е нарушил разпоредбите на чл. 20. ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Наказателното дело протекло по реда на съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обосноваващи вината на деликвента, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти и бил осъден за повдигнатото обвинение. В хода на наказателното производство безспорно било установено, че причина за настъпването на процесното ПТП било управлението с превишена скорост от виновния водач и загубата на контрол над лекия автомобил, вследствие на което излиза извън пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. Констатирано било още, че в случая О.Ч. бил неправоспособен водач и шофирал след употребата на наркотични вещества.
Съгласно чл.300 от НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача на лекия автомобил ОЛ. АЛБ. Ч. и настъпилите обществено опасни последици причинената смърт на Н.Е.Р..
За увреждащия л.а. ,....“ с peг. №..., управляван от ОЛ. АЛБ. Ч., имало сключена със ЗК „Лев Инс” АД, гр. София застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/22/117001999518/18.07.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 18.07.2017 г. до 18.07.2018 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2017 г. при повече от едно увредено лице, какъвто е конкретния случай. В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата била предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Лев Инс” АД, като били представени 2 всички документи, с които разполага. С обратна разписка от 19.12.2017 г. ответникът бил уведомен за застрахователното събитие. По случая била заведена щета с № 0000-1000-61- 17- 7812, по която застрахователят към настоящия момент не бил изплатил обезщетение.
С оглед на изложеното били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „Лев Ине” АД за причинените неимуществени вреди на ищцата. В резултат на инцидента била загинала Н.Е.Р., на 22 години. Същата получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания довели до настъпване на смъртта й на ... г. Ищцата била баба на починалата Н.Е.Р. и смъртта на Н. причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на баба й. Към датата на ПТП Н. била на 22 години, младо, здраво, жизнено момиче, отговорна и амбициозна, помагала във всичко на семейството.
Ищцата била изключително близка със своята внучка, като бабата прекарвала всеки удобен момент с нея. Тя помагала активно в грижите за малката Н., в резултат на което помежду им съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимно подкрепа и всеотдайност. Ищцата не можела да приеме и преодолее случилото се, мъката й била огромна. Покосен бил един човешки живот, който едва започнал, прекършени били всички мечти и надежди на бабата, свързани с нейната внучка, изчезнал смисълът на живота й.
Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да я съпътстват през целия й живот. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на Н. Р., щели да останат за цял живот и с времето да се увеличават.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Н. Р. била особено трагично обстоятелство, което завинаги променило живота на ищцата.
Мъката й била огромна и не можела да бъде компенсирана с нищо.
С оглед на изложеното причинените болки и страдания на ищцата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в 3 относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил ОЛ. АЛБ. Ч., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗК „Лев Инс” АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.
Претендираната сума била съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинената смърт на нейната внучка, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, е което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, като осъди ответника ЗК „Лев Инс” АД да заплати на ищцата Ф. АНГ. ИВ. сумата от 5 000 лв., частичен иск от 50 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на внучката й Н.Е.Р.. Претендира законната лихва, считано от 06.11.2017г. – датата, на която изтичал срока по чл.429, ал.3 от КЗ във в. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че исковете са недопустими поради липса на предпоставките на чл. 496 от КЗ.
Оспорва претенцията по основание и размер. С оглед заявените фактически твърдения оспорва за ищеца Ф.И. да било възникнало материално притезание - право на обезвреда за неимуществени вреди поради загуба на близък.
Оспорва наличието на родствена връзка. Не се установявало от твърденията в ИМ, че ищцата следвало да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето, сочено за нейна внучка, вместо най-близките роднини на пострадалата, доколкото не се твърди те да са били в обтегнати отношения или пък такива да не съществуват. Излага подробни съждения в тази насока – нямало особена близост и отношения с особена връзка, различни от обичайните между баба и внучка или да са довели до проявление на 4 неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения между сродници, нямало зависимост на ищцата от внучката откъм нужда от грижи.
Ищцата не била наследник на пострадалата по права линия, тя оставила наследник майка си ЕВГ. Р. ИЛ.. Ищцата не била сред най-близкия кръг на пострадалата, като не са налице и заявени конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността между баба и внучка да била станала толкова силна, че смъртта на пострадалата да била довела у ищеца до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка и характерните за съдържанието й отношения. Не са налице твърдения за юридически факти, определящи връзката между ищцата и пострадалата, които в достатъчна степен да обосновават да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на найблизките на починалия.
Оспорва механизма на ПТП, както и причинените във връзка с посочения механизъм телесни увреждания на сродницата на ищцата при и по повод на настъпилото събитие, довели до леталния изход. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата летално, изразил се в неизползване на инерционен обезопасителен колан по реда на чл.
137а от ЗДвП, поради което е настъпил вредоносния резултат. Твърди, че основна причина за настъпилите увреждания на пострадалата, поради които настъпила нейната смърт са причинени поради непоставянето на обезопасителен колан. В настоящия случай поради наличие на съпричиняване, то същото било основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Отделно от това се твърдяло, че пътнотранспортния инцидент бил причинен от Олег О.Ч. нямал признато по установения ред право да управлява моторно превозно средство. Пострадалата била пътник в автомобила като очевидно се познавала с водача, не се твърдяло да е била превозвана против волята си. Решението да бъде превозвана от водач, за когото била в известност, че няма свидетелство за управление на моторно превозно средство и с движение с превишена скорост без да вземе отношение към този факт било взето лично от праводателката на ищцата, поради което 5 сама себе си е поставила в риск от настъпване на неблагоприятно за нея събитие. Поставянето сам себе си в риск, разбира се не дерогирало отговорността на водача за причиненото престъпление, но имало отношение към размера на вредите,
Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като дължими за посочения период. Следвало да бъде взето предвид, че поради непредставяне на всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен ред, срокът за произнасяне не бил изтекъл и към настоящия момент, както и съгласно чл.409 от КЗ, лихва не следвало да бъде присъждана. Оспорва се изцяло претенцията за присъждане и на законна лихва, като неоснователна. Лихвата била такава с компенсаторен характер, като поради недължимост на исковата претенция, такава не следвало да бъде присъждана. На самостоятелно основание ответното дружество прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на произшествието, до датата на предявяване на прекия иск срещу застрахователя. /арг. от Решение № 128 от 25.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 396/2012 г., II т. о., ТК/, съгласно което вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквент се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Оспорва размера на предявената искова претенция за неимуществени вреди, като счита същата за неоснователна поради недължимост на обезвреда, както и прекомерна като заявена в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Предявената претенция не отговаряла на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд, за да се достигне целта на закона - репариране на вреди от деликт в техния справедлив размер. Размерът на исковата претенция бил прекомерно завишен и предвид момента на настъпване на транспортния инцидент - 2017г.
Разпечатката съдържа 30 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf37559a-d330-4c97-912a-b311424e8633