Определение № 7832 от 27.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7832 гр. С., 27.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110138153 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ж.к. „(АДРЕС), чрез адвокат Ю. М. - САК, със съдебен адрес: град С., ул. (АДРЕС) против (ФИРМА) ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, **** Район „Л.“, ул. (АДРЕС) Email: (ЕЛ.АДРЕС) представлявано от В.А.Г., А.Ч.Д. и Н.Г.С., и срещу евентуален ответник – „(ФИРМА)“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С. ул.(АДРЕС), представлявано от управителя М.К..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба от двамата ответници.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че на 10.02.2022 година ищецът е сключил с банката Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022 година, по силата на който е получил заемна сума в размер на 8000,00 лева със срок на договора до 15.02.2023г.

1

Твърди се, че броят на месечните погасителни вноски не е посочен изрично, а в инкорпорирания в договора погасителен план са посочени 12 месечни вноски, всяка по 907,91 лева, а последната 12-та вноска е в размер на 907,02 лева.

Твърди се, че в т.7.1 от договора за кредит е посочено, че размера на кредита е 8000,00 лева с общ размер на застрахователна премия - 820,67 лева за общо две застраховки:

Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ на стойност - 119,88 лева и Застраховка:

BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА /bill/ на стойност - 700,79 лева.

Твърди се, че общия размер на кредита е посочена сума в размер на 8820,67 лева, т.е. цената на застраховката е включена в размера на кредита.

Описва се, че лихвения процент по кредита, посочен в т.9.1 от договора е 40,91%, а годишния процент на разходите /ГПР/, посочен в т.10 е в размер 48,39%., при което общата дължима сума по този договор за кредит е посочена сумата в размер на 10894,93 лева.

Твърди се, че до 24.06.2022 година, ищецът е платил на „(ФИРМА) ЕАД по този договор за кредит общо 8000,00 лева по следния начин: На 17.03. 2022г. - месечна вноска в размер на 910,00 лева; На 28.04.2022г. - месечна вноска в размер на 919,50 лева; На 15.05.2022г. - месечна вноска в размер на 908,00 лева.

Твърди се, че след искане за информация за посочване на сума за пълно предсрочно погасяване на задължението, съгласно чл,22 т.1 и т.2 от договора за кредит, отговор не е бил получен.

Сочи се, че на 24.06.2022 година ищецът е заплатил по банков път с Авизо за нареден кредитен превод, сума в размер на 5262,50 лева за пълно предсрочно погасяване на задължението ми по този договор за кредит до пълния размер на чистата стойност на кредита от 8000,00 лева.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит № **********/10.02.2022г. е нищожен/недействителен.

Твърди се, че е недействителен поради неизпълнение от страна на ответното дружество на изискванията на чл.10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Твърди се, че в нарушение на закона договорът не е ясен и разбираем за потребителя.

Твърди се, че ответната банка е подвела ищеца да сключи застрахователен договор, по силата който ищецът е застраховал кредита в полза на ответното дружество с два броя застраховки на обща цена повече от 10% от стойността на кредита, като цената на тези застраховки 820,67 лева е включена в размера на главницата по кредита от 8000,00 лева и цялата сума съответно се олихвява с посочената в договора лихва в размер на 40,91%.

Твърди се, че кредитът е бил застрахован в "(ФИРМА)" ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С. ул. (АДРЕС) email - (ЕЛ. АДРЕС).

Твърди се, че ищецът при сключването на договора за кредит изобщо не е разбрал, че е сключил подобни застраховки, изобщо не му е било известно дали сумата, посочена като застрахователна премия е заплатена в действителност на застрахователя от 2 застрахователния посредник, съгласно посоченото в чл.7.2.3 от договора за кредит и че изобщо не му е разяснявано от страна на заемодателя, че сумата от застрахователната премия ще бъде добавена към сумата на кредита, съответно ще бъде олихвявана и ще бъде задължен да я заплащам заедно с ежемесечните си погасителни вноски по кредита.

Твърди се, че в предоставената информация за застрахователите и застрахователния посредник, която се предоставя на потребителите на застрахователни услуги, в раздел „Информация за застрахователния посредник“ е посочено, че „ (ФИРМА) “ ЕАД действа като застрахователен агент на „(ФИРМА) и ,, (ФИРМА) КЧТ по силата на Договор за застрахователно агентство от 26.08.2019г. в сила от 01.09.2019г. срещу получаване на комисионна, която е включена в застрахователната премия. “

Твърди се, че в действителност в т. 19 от договора за кредит е посочено, че „При сключването на този договор, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на договора.“

Твърди се, че при сключване на договора за кредит, заемодателя „(ФИРМА) ЕАД е използвал заблуждаваща и нелоялна търговска практика.

Твърди се, че ищецът не е бил наясно информиран за обстоятелството, че сключва и договор за две застраховки, като стойността на застрахователните премии значително оскъпяват стойността на кредита, който съм получил. Твърди се, че икономическата облага, която заемодателят получава под формата на комисионни от застрахователя и обстоятелството, че застраховките са направени в полза на застрахователния посредник, водят до извода, че използвайки тези практики, двете дружества, свързани помежду си чрез Договор за застрахователно агентство, си осигуряват за сметка за кредитополучателите икономически облаги под формата на заплащани от тях застрахователни премии за застрахователя и съответно комисионни за застрахователния посредник.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен/ недействителен и поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание в частта за договорната лихва, която се твърди, че не е породила валидни правни последици поради нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ , както и на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което води до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите ми като потребител на финансовите услуги с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди се, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, както и като неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по 3 смисъла на чл. 21 ЗПК. Твърди се, че с договорения ГЛП в размер на 40,91 % се нарушават добрите нрави, тъй като той надхвърля трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва, както е посочила константната съдебна практика като обективен критерий за добросъвестното й определяне. Твърди се, че този размер на възнаградителната лихва е определен в противоречие със чл.9 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави.

Твърди се, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Твърди се, че сключените два броя застраховки са разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР по арг. от § 1, т. 1 ДР на ЗПК, а невключвансто им съставлява нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Предвид горното считам, че Договор за потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 година не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.

При горното, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е нищожен Договор за потребителски кредит № 2520910/14.02.2022г., сключен между мен и „(ФИРМА) ЕАД и договор за сключени два броя застраховки на получения от мен кредит от „(ФИРМА) ЕАД, по които договори дружеството действа като застрахователен агент на „(ФИРМА) и „(ФИРМА) КЧТ по силата на Договор за застрахователно агентство от 26.08.2019г. в сила от 01.09.2019г. срещу получаване на комисионна, която е включена в застрахователната премия, а именно; Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ на стойност - 119,88 лева и Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА /bill/ на стойност - 700,79 лева.

По заявения в условията на евентуалност иск срещу „Кардиф Общо застраховане, клон България“ се твърди, че сключените два броя застраховки на получения от ищеца кредит от „(ФИРМА) ЕАД, по които договори дружеството „(ФИРМА) ЕАД действа като застрахователен агент на „(ФИРМА) и „(ФИРМА) КЧТ по силата на Договор за застрахователно агентство от 26.08.2019г. в сила от 01.09.2019г. са сключени срещу получаване на комисионна, която е включена в застрахователната премия, а именно:

Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ на стойност - 119,88 лева и Застраховка:

BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА Mill на стойност - 700,79 лева.

Твърди се, че е налице свързаност между процесния Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022 година, сключен между Г. Р. и „(ФИРМА) ЕАД и посочения договор за сключени два броя застраховки на получения от ищеца кредит от „(ФИРМА) ЕАД, по които договори дружеството „(ФИРМА) ЕАД действа като застрахователен агент на „(ФИРМА) и „(ФИРМА) КЧТ по силата на Договор за застрахователно агентство от 4

26.08.2019г. в сила от 01.09.2019г. срещу получаване на комисионна, която е включена в застрахователната премия.

Твърди се, че ищецът изобщо не е узнал и разбрал, че е сключил такъв договор /ако изобщо го е сключил/, не му е известно дали сумата, посочена като застрахователна премия е заплатена в действителност на застрахователя от застрахователния посредник, съгласно посоченото в чл.7,2.3 от договора за кредит и липсата на изрично изявление от страна на заемодателя, че сумата от застрахователната премия ще бъде добавена към сумата на кредита, съответно ще бъде олихвявана и кредитополучателя ще бъде задължен да я заплаща заедно с ежемесечните си погасителни вноски, както и на всички останали основания посочени в исковата молба.

Иска се от съда по евентуалния иск да обяви нищожност както на Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022 година, така и на застрахователния договор като взаимообвързани помежду си договорни отношения, произхождащи от едно и също правоотношение.

С отговора на исковата молба ответникът „(ФИРМА) ЕАД оспорва предявения иск.

Твърди се, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и не му противоречи, като се оспорват заявените от ищеца твърдения за нищожност на договора за кредит и договорите за застраховка на кредита.