Решение № 2625 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2625 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 202*10110101 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: **, с която против „С.-К.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, е предявен иск за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, договор за потребителски кредит от разстояние №** - тип кредитна линия, на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

На 04.03.2025 г., между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №** - тип кредитна линия, по силата на който, ответникът е поел задължението да предостави на ищеца, паричен заем в размер на 700 лева, за срок от 30 дни, при ГЛП - 36% и ГПР - 42.58%.

Общият размер на сумата, дължима за погасяване на задълженията по договора, възлиза на 721 лева.

На основание чл. 17 от договора, в тридневен срок от сключването му, потребителят е задължен да предостави на кредитора обезпечение, изразяващо се в поръчителство на лице/а, които следва да отговарят на 1 множество условия, като съгласно чл. 27 при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума дневно, която се разсрочва към погасителните вноски. Общият размер на дължимата сума по договора се увеличава с размера на начислената неустойка.

Ищецът оспорва сключения договор като недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Намира, че не е спазено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Заявява, че в договора за кредит не е посочена коректно крайната дължима сума, тъй като след прибавяне на неустойката тя е значително повисока. Намира, че уговорената клауза за неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като същият е предварително известен по основание и размер на кредитора. Оспорва неустоечната клауза като недействителна, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Заявява, че като не е включил неустойката в ГПК, кредиторът е допуснал заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че чрез допуснатото неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Според ищеца, получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката, тъй като изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Намира за показателно обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора/да върне заетата сума/, което се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати.

Сочи недействителност на неустоечната клауза, при съобразяване на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според което неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Заявява, че доколкото неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели 2 въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на уговореното ГПР, а не реалното такова.

При горните доводи настоява за уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК, с писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор, като заявява, че задълженията по същия са погасени изцяло. Поради това, намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като това щяло да доведе до злоупотреба с права, чрез предявяване на осъдителен иск в отделно производство. Намира, че единствено успешното провеждане на производство по осъдителен иск може да доведе до възстановяване на правното и фактическо положение, каквото е било преди обвързването с оспорената уговорка. При успешно провеждане на иска си, ищецът ще постигне резултат, който по никакъв начин няма да се отрази на правната му сфера.

Намира предявения иск за неоснователен. Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, поради което дори да бъде приета за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Заявява, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, като са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Сочи, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Навежда твърдения, че процесният договор е отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за 3 предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Сочи действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора.

Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „С. - К.“ АД, ЕИК ** („Заявка“). Искането е попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на кредитора - **. С формата/формуляра за кандидатстване кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин той е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем с ответника. Сочи, че когато заявката за кредит се подава от потребител, който няма създаден профил на уебсайта на кредитора, след като е попълнил данните, натиснал е бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, потребителят следва да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочва, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay.

На тази страница на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който последният може да изтегли. За да завърши заявката, потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие потвърждава искането да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на потребителя се предоставя възможност да изтегли проект на договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. Заявява, че по този начин, още преди сключване на договора потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпва в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Когато заявката за кредит се подава от потребител, който има създаден профил на уебсайта на кредитора, след попълване на заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора, потребителят, следва да натисне бутон „Подай заявка”, като по този начин заявява искане да му се 4 отпусне желания кредит. На тази страница на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който може да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на потребителя се предоставя възможност да изтегли проект на договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Кредиторът е изпратил на посочената от кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Потребителя паричен заем, а в системата на кредитора е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на Искането за кредит, Кредиторът изпраща на посочения от кредитополучателя електронен адрес договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя. Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на кредитоеа. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по документи съобразно чл. 10 ЗЕДЕУУ.

Оспорва да е налице сочената от ищеца недействителност на договора.

Заявява, че на потребителя е предоставена преддоговорна информация, с която същият е имал възможността да се запознае преди сключване на договора. Тъй като последният не бил поискал отношенията с кредитора да бъдат уредени по друг начин, следвало да се приеме, че клаузите в договора били индивидуално уговорени. Твърди, че ГПР бил ясно посочен, като не било допуснато нарушение при формирането му. Сочи нормативно определеният лимит към датата на сключване на договора е 62,95 %, а с договора е определен размер от 42,58 %, поради което не е налице нарушаване забраната на чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва твърдението, заявено с исковата молба, че неустойката следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като изначално било невъзможно нейното включване. Сочи, че неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежала на 5 договаряне между страните. От друга страна, разходите, които се включвали в ГПР били такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. Заявява, че неустойката е била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора, само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си и само за периода от срока на договора, в който кредитът не е бил обезпечен. Поради това, към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали щяло да възникне основание за плащане на неустоечната сума. Оспорва с начисляване на неустойката да е било допуснато противоречие или заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.

Оспорва твърдението на ищеца, че неустоечната клауза била недействителна. Сочи, че тя е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Заявява, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК, предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Според ответника, ищецът изобщо не е имал намерение да предостави обезпечение, като с усвояване на кредита е целял собственото си неоснователно обогатяване, като въз основа на договора, заведе неоснователни искове против кредитора си. Твърди, че било очевидно, че ищецът бил договарял недобросъвестно, в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не можел да черпи права от неправомерното си поведение. Оспорва да е налице накърняване на добрите нрави. Оспорва процесният договор да е недействителен на соченото от ищеца основание. Настоява за прекратяване на производството по делото, а в случай, че искът бъде приет за допустим, за неговото отхвърляне като неоснователен. Претендира разноски.