Решение № 6521 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6521 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110142438 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. Н. Н. срещу „***, в която се твърди, че ищецът сключил с ответника Договор за потребителски кредит № *** от 05.09.2024 г. при условията на ЗЕДЕУУ, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 1066,70 лева при годишен лихвен процент от 35,81 % и годишен процент на разходите от 65 %. Съгласно договора, ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита, като при непредставяне на такова до края на деня, следващ сключването на договора, се дължала неустойка. Кредитополучателят дължал и такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване. Поддържа се, че така дължимите неустойка и такса не били включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на договора за кредит, на клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване, както и на клаузата, установяваща размера на дължимата възнаградителна лихва, като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради противоречие с нормата на чл. 11 ЗПК, поради противоречие с императивни правни норми и поради накърняване на добрите нрави.

Отправено е искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор, а в условията на евентуалност – на клаузите на чл. 4.1 от договора, 1 установяваща размера на уговорената възнаградителна лихва, на чл. 4 от Приложение № 5 към договора, установяваща задължението за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, и на чл. 2 от Приложение № 4 към договора, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване. Претендират се и сторените разноски по делото.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е оспорило изцяло предявените искови претенции. Твърди, че цената на предявените искове била по-ниска от посочената от ищеца и се равнявала на предоставената в заем сума по процесния договор. Поддържа, че предявените искове били изцяло неоснователни, като сочи, че договорът за кредит бил действителен и съответствал на установените законови изисквания. Оспорват се твърденията на ищеца, че дължимата по договора неустойка следвало да се включи при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, съответно – че същата противоречала на присъщите на неустойката функции, както и че уговорената възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/05.09.2024 г., сключен между И. Н. Н. и „***, а в условията на евентуалност – на клаузите на чл. 4.1 от договора, на чл. 4 от Приложение № 5 към договора и на чл. 2 от Приложение № 4 към договора, като следва: 1/ главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи; 2/ евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че процесните клаузи са нищожни поради противоречие с императивни правни норми и поради накърняване на добрите нрави.

Така предявените искови претенции съдът намира за допустими, тъй като наличието на правен интерес от исковете за прогласяване нищожността на сключения между страните договор се обуславя от релевираните от ищеца фактически твърдения в исковата молба, като за него всякога е налице интерес от установяване със сила на пресъдено нещо твърдяната нищожност на процесното правоотношение.

За основателността на предявените искове за нищожност ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договора със 2 съдържание, идентично с описано в исковата молба, и наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на договора, съответно – на процесните клаузи от него. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за кредит, съответно – наличието на валидно основание за заплащане от кредитополучателя на неустойка и на такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 03.02.2026 г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните обстоятелствата относно: 1/ сключването между И. Н. Н. и „*** на Договор за потребителски кредит № ***/05.09.2024 г., предвиждащ предоставянето на заем в размер на 1066,70 лева при годишен лихвен процент от 35,81 % и годишен процент на разходите по кредита от 65 %; 2/ наличието на клаузи по процесния договор, установяващи задължения за кредитополучателя да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита в уговорения срок, както и такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване, като така дължимите неустойка и такса не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.

С молба с вх. № 73933/09.03.2026 г. ответникът е представил доказателства (разписка за извършено плащане и удостоверение за заплащане на застрахователна премия по договора – л. 131 - 132), от които се установява, че кредитодателят по процесния договор е изплатил на заемополучателя и на застрахователя заемната сума, предмет на правоотношението, и – съответно – дължимата застрахователна премия по сключената във връзка с договора за кредит застраховка „Живот“.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че процесната договорна клауза, въз основа на която е предвидено плащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, има неравноправен характер и противоречи на добрите нрави, поради следното:

Спрямо сключения между „*** и И. Н. Н. Договор за потребителски кредит № ***/05.09.2024 г. приложение намират правилата на ЗПК и на чл. 143 – чл. 147б ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.

13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от ДиректИ.та, неравноправни 3 клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.

Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е понататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Размерът на процесната неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има неравноправен характер и противоречи на добрите нрави, тъй като размерът възлиза на повече от 100 % от размера на предоставения 4 заем (1083,12 лева при предоставен заем в размер на 1066,70 лева), а същевременно начисляването се обосновава с неизпълнение на вторично за договора за заем задължение. Основното задължение на заемател по договор за паричен заем е да върне на датата на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. С оспорената в настоящото производство договорна клауза (чл. 4 от Приложение № 5 към договора), обаче, е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на датата на падежа, а на задължението в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (съгласно чл. 1 от Приложение № 5 към договора), да представи обезпечение за кредитора.

Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесната неустойка излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена, сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия еднодневен срок от получаване на заемната сума не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да върне на датата на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получи главницата и възнаграждението си – същият ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.