Решение № 595 от 23.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Варна, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20223100900374 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. №

34513667/09.06.2022 г. от К. Д. К., ЕГН **********, с местожителство в ******, с която е предявен иск за осъждането на „ЗАД „„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, да заплати сумата 55000.00 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и травматични увреждания като пешеходец, причинени й по вина на водача на л.а. „Пежо 206“, ДК № ****** – Г.В.Д., ЕГН **********, в резултат от ПТП, настъпило на 14.07.2020 г., около 14:40 ч., в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г.

(уведомяване на застрахователя) до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл 429 КЗ. Претендират се разноски.

Ищцата основава претенцията си на гражданската отговорност на застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност", чийто период на валидност обхваща и датата на ПТП. Сочи се, че за събитието бил съставен КП за ПТП с пострадали лица № 871/14.07.2020 г. като наказателната отговорност на водача била ангажирана по воденото нохд № 920/2021 г., на ВРС, приключило с влязло в сила решение.

Установено било, че в резултат на произшествието на ищцата били причинени контузия на таза, контузия на гръден кош, компресирано многофрагментарно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, кръвонасядане на дясна хълбочна област, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване на левия лакът, което причинило затруднения в движенията на снагата за период не по-малък от 6-7 месеца. Излага, че през първоначалния период след произшествието се наложил престой в болнично заведение, където й било невъзможно да става и да се грижи за физиологичните си 1 нужди. Това наложило в болничното заведение да има придружител, който да я обгрижва и обслужва. Изпитвала силни болки в таза, гръдния кош и снагата и не можела да спи, което наложило допълнителен прием на болкоуспокояващи за облекчаване на състоянието. След престоя в болнично заведение лечението продължило в домашни условия, но продължила да изпитва силни болки. Избягвала да се среща и разговаря с когото и да било, тъй като се натоварвала психически, чувствала се зле. Получила проблеми със съня, каквито не били налице преди произшествието. Изпитваните болки й пречели да се съсредоточи и да върши ежедневните си задачи.

Произшествието бил изключителен стрес за нея, започнала да получава пристъпи на паника, изпитвала безпокойство, тревога и уплаха, когато близо до нея минавали коли или се наложило да пътува с кола. Към момента на предявяване на иска възстановяването й не било приключило, тъй като продължавала да изпитва болки, не можела свободно да движи тялото си.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД „„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”“ АД, депозира писмен отговор вх. № 19312/16.08.2022 г. , в който счита предявеният иск за допустим, но го оспорва по основание и размер. Признава се за безспорно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и виновния водач. Сочи, че не са спорни фактите на застрахователното събитие, виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, причинната връзка между произшествието и телесните повреди на ищцата, както и, че произшествието представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Безспорно било и наличието на отправена писмена застрахователна претенция, представянето на допълнително изискани по нея документи и заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 25000.00 лв. Оспорва останалите твърдения на ищцата касаещи претърпяните неимуществени вреди, продължителността на възстановителния период и справедливия размер на тяхното обезщетяване. Счита, че за част от тези твърдения не са налице доказателства, а друга част не кореспондират с представените доказателства.

Счита, че изплатеното обезщетение в размер на 25000.00 лв. е адекватно да репарира претърпяните болки и страдания в резултат на инцидента, поради което и предявеният иск следва да бъда отхвърлен, ведно с претенцията за лихва. Евентуално, оспорва началния момент на претенцията за лихва, в случай че бъде прието, че се дължи допълнително обезщетение.

В границите на срока по чл. 372 ГПК , ищцата депозира допълнителна искова молба вх. № 21778/21.09.2022 г. , в която поддържа изложените твърдения в исковата молба и оспорва възраженията наведени с отговора.

В границите на срока по чл. 373 ГПК , ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 24193/18.10.2022 г. , в който поддържа изложените в отговора твърдения, възражения и доводи.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат исковата молба, допълнителната такава, отговора и допълнителния такъв, по изложените в тях доводи и възражения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от 2 доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Пежо 206“, ДК № ******, обективиран в полица № *******; - че на 14.07.2020 г., около 14:40 ч., в гр.

Варна е настъпило ПТП с участието на водача на л.а. „Пежо 206“, ДК № ****** – Г.В.Д., ЕГН ********** и ищцата като пешеходец, при което по вина на водача били причинени контузия на таза, контузия на гръден кош, компресирано многофрагментарно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, кръвонасядане на дясна хълбочна област, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване на левия лакът; - че между произшествието и телесните повреди е налице причинна връзка; - че произшествието представлява покрит застрахователен риск.

За настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица № 871 от 14.07.2020, който е представен по делото. В протокола е отразено, че при произшествието настъпило на същата дата е пострадала К. Д. К..

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното нохд № 920/2021 г., на ВРС, II с., че с Решение № 212/14.06.2021 г., изменено с Решение № 217/26.10.2021 г., по внохд № 768/2021 г., на ВОС, НО, VI с., Г.В.Д., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 14.07.2020 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „Пежо 206", ДК № *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на К. Д. К., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на 12-ти прешлен, обусловили трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 6-7 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК като е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1500.00 лв., по реда на чл. 78а НК. Решението е влязло в законна сила на 26.10.2021 г.

Представена по делото е медицинска документация (л. 30-33), от която се установява, че на ищцата е оказана спешна медицинска помощ и е транспортирана и приета в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.

Представена по делото е и Епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, от която се установява, че ищцата е била хоспитализирана за периода 14.07.2020 г. – 20.07.2020 г.

Поставена е окончателно диагноза – Счупване на гръбначен прешлен, закрито като е извършена оперативна интервенция, под обща анестезия, за фиксиране на установеното счупване.

Представени по делото са амбулаторни листи за извършени прегледи на ищцата за периода 28.10.2020 г. – 18.12.2020 г.

Представена по делото е писмена застрахователна претенция, отправена от ищцата до ответника, която видно от представените доказателсва е надлежно получена на 07.07.2021 г. Не се спори, а и са налице доказателства за това, че по претенцията е образувана щета № 1001/21/217/500026. По преписката с писмо от 12.07.2021 г. от страна на застрахователя са изискани допълнителни документи. С уведомление от 01.10.2021 г. ищцата е била уведомена, че към момента не са налице основания за определяне и изплащане на обезщетение. Последното уведомление е получено на 04.10.2021 г. от процесуалния представител на 3 ищцата.

Представено по делото е уведомление, отправено от ищцата до ответника и надлежно входирано при него на 02.02.2022 г., от което се установява, че изисканите с предходно уведомление от 01.10.2021 г. документи са набавени и представени от ищцата. В резултат от това на 30.03.2022 г. с Решение на Застрахователна експертна комисия при ответника, по образуваната щета е определено за изплащане обезщетение за претърпяните неимуществени вреди в размер на 25000.00 лв.

До ищцата е отправено ново уведомление от 08.04.2022 г., с което е уведомена, че определеното обезщетение е преведено по представената по щетата банкова сметка. Факта на изплащането на обезщетение в размер на 25000.00 лв. е посочен и от ищцата в исковата молба.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение, е приобщено от съда и се кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението е оспорено като необективно от страна на ответника. От заключението се установява, че в резултат на произшествието освидетелстваната е развила Разстройство в адаптацията, което се е характеризирало с потиснато настроение, тревожност, нарушен нощен сън, социална изолация, намален апетит, безпокойство относно възстановителния процес и възможността за пълноценно възстановяване в бъдеще. Експертът сочи, че с времето състоянието е преминало в Смесено тревожно-депресивно разстройство, което е актуално и към момента на освидетелстването. Установена е персистираща тревожност, малоценностни и песимистични преживявания като за овладяване на симптомите освидетелстваната понастоящем приема медикаменти. В с.з. експертът конкретизира, че заключението е изготвено не само въз основа на показания на ищцата, а и на проведено изследване на лицето. Сочи, че в случая основен фактор за продължителността на разстройството е тежестта на травмите, които не са отшумели и оказват влияние върху ежедневното функциониране и начина на живот, както и по-високата възраст на ищцата. Сочи, че към момента на изследването състоянието е компенсирано медикаментозно, предвид приема на лекарства и подобрението в много голяма степен се дължи на провежданото лечение. Още сочи, че както появата, така и времето за отшумане на симптомите зависят от конкретната личност и са индивидуални.

Съдът намира, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза следва да бъде кредитирано в неговата цялост, тъй като установените последством него факти и обстоятелства не противоречат на останалите събрани доказателства, а отделно от това кореспондират и със събраните гласни доказателства. Въпреки, че заключението е оспорено като необективно, конкретни доводи в тази насока не са релевирани от страна на ответника, а и други доказателствени искания не са направени. Противно на твърденията на ответника, заключението не е изготвено само и единствено въз основа на показания на ищцата, а е извършено и съответното изследване и преглед.

По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието и се цени от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че на 14.07.2020 г., в резултат на ПТП като пешеходец, ищцата е получила сгъвно, многофрагментно счупване на 12-ти гръден прешлен, контузия на таза и гръдния кош, кръвонасядания в дясна гълбочна област, 4 дясна подбедрица, ляв лакът, травматичен оток и ожулване в областта на ляв лакът. Посочените травми експертът сочи да са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респ. удар от детайли на лек автомобил, в областта на десен долен крайник, дясна хълбочна област, последващо падане и удар върху подлежащата настилка, след което се реализира внезапно, форсирано сгъване на тялото напред. Установява се още, че счупването на 12-ти гръден прешлен е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период не помалък от 7 месеца, а останалите травматични увреждания, в съвкупност, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота като оплакванията от тях отзвучават в рамките на 20-25 дни. След проведения преглед на ищцата е установен белег от проведеното оперативно лечение, от нивото на девети гръден прешлен, до нивото на втори поясен прешлен.