Определение № 934 от 27.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 934 гр. София, 27.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Частно касационно гражданско дело № 20248003103502 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 194 от 23.04.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 131/2024 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на ищеца срещу определение № 69 от 09.01.2024 год., постановено по гр. дело № 1762/2021 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта му, в която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение по постановеното по делото решение № 1036 от 05.10.2023 год. в частта му за разноските.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на 1 адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА?

2/ Коя от страните в процеса /ищецът или ответникът/ носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост на ответника, което е основание за искането на процесуалния представител на ответника да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА?

3/ Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички доказателства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

4/ Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, както и да обсъди всички наведени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо?

5/ Въз основа на какви критерии следва да се извършва преценка за фактическата и правна сложност на делото при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в съдебните актове, цитирани в изложението.

Първите два въпроса са поставени в контекста на оплакванията на касатора, че неправилно въззивният съд е счел за достатъчни за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, тъй като те обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, третият и четвъртият от въпросите – че въззивният съд не е обсъдил възражението на ищеца, основано на разпоредбата на чл.

119, ал. 1 ЗПКОНПИ и на установеното по делото имуществено състояние на ответниците, сочещо, че те не могат да бъдат определени като материално затруднени лица, а петият въпрос – че въззивният съд не е съпоставил размера на адвокатското възнаграждение с правната и фактическа сложност на делото и не е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията й към момента на сключването на договорите за правна защита и съдействие между ответниците и упълномощения от тях адвокат.

Ответниците по частната касационна жалба З. Д. И., В. К. И. и „Електро Систем Инженеринг“ ООД излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – доводи за неоснователност на жалбата.

Поддържат, че първите два въпроса в изложението са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, която е цитирана в подадения от тях отговор.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с решение № 2

1036 от 05.10.2023 год., постановено по гр.дело № 1762/2021 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени предявените искове от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от З. Д. И., В. К. И. и „Електро Систем Инженеринг“ ООД на стойност 236 546.87 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответниците направените разноски по делото в размер на 1 605 лв. и на адвокат Г. Г. сумата от 14 111.87 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Счел е за неоснователно оплакването в частната жалба за недължимост на възнаграждението на процесуалния представител на ответниците.

Изложил е съображения, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ е достатъчно по делото да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 – 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, както и че не е необходимо страната или адвокатът й да доказват съответното основание за оказване на безплатна правна помощ – че лицето е от кръга на лицата, които имат право на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА. Във връзка с размера на възнаграждението, като се е позовал на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22/, е приел, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 год. при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност от ищеца и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение в тази връзка следва да съобрази конкретно вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема н а процесуалните действия.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал. 2 на същата норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава І І от ЗА.

Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания. Въззивният съд е приел, че в случая процесуалният представител на ответниците е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени и доказателствени искания, депозирал е две становища по искания на ищеца с допълнителни въпроси към назначената по делото съдебно-техническа експертиза и съдебна автотехническа експертиза, подал е молба с допълнителни доказателствени искания и молба с въпроси към допуснат по делото до разпит по делегация свидетел и е представлявал страните в четири открити съдебни заседания по делото. Посочил е, че общата продължителност на процеса надхвърля 2 години, което обосновава извод за продължителност на ангажимента на адвоката.

В обобщение въззивният съд е формирал извода, че определеното от предходната 3 инстанция възнаграждение на процесуалния представител на ответниците съответства на спецификата на производството по ЗПКОНПИ, сочеща фактическа и правна сложност, надвишаваща обичайната и вида и броя на процесуалните действия, извършени от адвоката в производството и не са налице основания за намаляването му.

С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното определение, в частта му, в която е оставено без уважение искането на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че първите два формулирани в изложението на касатора въпроси, които съобразно правомощията на ВКС /т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК/ следва да бъдат обобщени и уточнени до това дали съдът има право на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА при направено искане по чл. 38, ал. 2 ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда, обуславят правните изводи на въззивния съд, което обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване. По този въпрос обаче е налице противоречива практика на тричленни състави на ГК на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК.

В посоченото от касатора определение № 369 от 29.01.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 184/2024 год., ІV г. о., ГК, по поставения въпрос дали е необходимо да бъдат събрани надлежни доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, е прието, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Липсата на предпоставките на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА в конкретния случай е обоснована от съдебния състав с нормата на чл.

119, ал. 1 ЗПКОНПИ и установеното по делото имуществено състояние на ответниците, което не може да ги определи като материално затруднени лица.

В служебно известното на настоящия съдебен състав определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК, по поставените въпроси необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и коя от страните в процеса носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост на страната, за която се твърди, че е получила безплатна адвокатска 4 помощ, даваща основание за искането на процесуалния представител на тази страна да иска присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, е прието, че преценката за материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т.

1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице.

Различно е становището, възприето в посоченото от ответниците по частната касационна жалба определение № 515 от 02.10.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 2340/2015 год., І т. о., ТК и в служебно известното на настоящия състав определение № 213 от 31.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 997/2021 г., I т. о., ТК, в които по поставените идентични въпроси за предпоставките и фактическия състав на чл. 38, ал.