Определение № 1133 от 01.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1133 гр. Велико Търново, 31.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20234100500815 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

С определение № 1785/29.08.2023 г., по гр.д. № 3136/2022 г. на РС Велико Търново, е оставена без уважение молба от ищеца А. Г. А. чрез пълномощника му адв. Ж. Димова АК Хасково по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 842/18.06.2023 г., постановено по гр. д.

№ 3136/2022 г. на ВТРС в частта за разноските.

Определението е обжалвано от А. Г. А. с наведени оплаквания за неговата неправилност.

Според жалбоподателя районния съд не е отчел, че пълномощникът на ответната страна „Лев Инс“ АД не е осъществил реално процесуално представителство, тъй като не е участвал в открито с.з., а е депозирал само писмен отговор на исковата молба и писмени становища по хода на делото и по същество. В частната жалба се излагат съображения за липса на фактическа и правна сложност на първоинстанционно производство. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и за намаляване на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276 ГПК от адв. М. Г. САК като пълномощник на ответника е постъпил писмен отговор, в който се развити съображения за неоснователност на частната жалба, доколкото присъденото възнаграждение, равно на договореното и платено от ответника, е м размер на минимума, установен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по осъдителен иск за заплащане на сумата от 4990 лв., като е допуснато изменение – увеличаване на размера на иска протоколно определение от 09.05.2023 г. от 4000 лв. на 4990 лв. Ответното дружество е представлявано от процесуален представител адв. М. Г., който е подал писмен отговор на исковата молба, участвал във всяко от проведените по делото открити съдебни заседания като е представял писмени становища по хода на делото, процесуални искания, въпроси към експерт.

Претендираното и присъдено в полза на ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 840 лв. с вкл. ДДС или 700 лв. без ДДС, т.е. в размер равен на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела /при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е в размер на 400 плюс 10 % за горницата над 1000 лв., или в случая 799 лв. без ДДС или 958,80 лв. с вкл. ДДС. / Тези изчисления е направил и ВТРС в обжалваното определение и от тях се установява, че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение не само не надвишава, а е в по-нисък от минимално предвидения по Наредбата, тъй като е съобразен с първоначално заявения размер на исковата претенция от 4000 лв.

Решението е връчено на ищеца и в срок същият е депозирал молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, чрез редуцирането им до установения по наредбата минималния размер за заплащане на адвокатските възнаграждения без да сочи какъв е той. С обжалваното определение ВТРС е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да го намали, присъждайки по-нисък размер на разноските в тази им част, само по искане на насрещната страна (чл. 78, ал. 5 ГПК). Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция (ТР 6-13-ОСГТК, т. 11). В случая преди приключване на устните състезания е налице бланкетно възражение за прекомерност, без аргументи и посочване на надвишаване на минималния размер. Въпреки това първоинстанционният съд е изложил подборни мотиви защо не е възможно редуциране на възнаграждението /тъй като същото е под минимума/, както и защо приема, че е реално осъществено процесуално представителство и без лично явяване на пълномощника н открито с.з., които настоящият състав споделя напълно.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1785/29.08.2023 г., постановено по Гр.д. № 3136/2022 г. на РС Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3